четвъртък, 27 януари 2011 г.

Stateless – Matilda (2011)

Stateless са една великолепна банда, за която май не съм ви споменавала. Дебютният им едноименен албум е излязъл в не толкова далечната 2007-а, но аз го открих едва миналата година. Толкова го въртях, че плеъра ми се принуди да развие изкуствен интелект и да блокира, когато се опитам да си го пусна пак. Вече сигурно се досещате, че получих учестено сърцебиене, когато зърнах обложката и линк към Matilda.

genre: electronic, trip-hop, alternative

01. Curtain Call
02. Ariel
03. Miles to Go
04. Visions
05. Assassinations
06. Red Sea
07. I'm on Fire
08. Ballad of NGB
09. Song for the Outsider
10. Junior
11. I Shall not Complain

Освен красивата обложка, която представя едно от любимите ми цветови съчетания червено-синьо-лилаво, друго нещо, което приятно ме изненада, е преминаването им от !К7 към любимите Ninja Tune. Слушайки албума, откривам че в първата си половина той си звучи съвсем нинджатюновски, което вероятно се дължи и на Damian Taylor, работил с Bjork и Prodigy.
Matilda е много по-кротък и атмосферичен от предшественика си, също така е доста по-разнообразен. Под разнообразие имам предвид колаборации и новите елементи, които те внасят. Stateless са привикали DJ Shadow, Shara Worden от My Brightest Diamond, която можем да чуем в Red Sea, както и The Balanescu String Quartet, чиито оркестрации блясват в няколко парчета. Прилагам доказателствен материал:



Понеже съм опак човек ги почнах отзад напред. Това е закриващото I Shall Not Complain, което е нагледно доказателство защо често определят Stateless като нещо средно м/у Radiohead и DJ Shadow. Горната композиция звучи доста екзотично с тази хармоника, но явно е някакъв тренд в групата, след като и първият сингъл Ariel бие на сиртаки-кючек. Кво пък, екзотика да има.



Друго, което ми направи впечатление, е стилът на пеене на вокала Chris James. На повечето места е откровено r&b, залитащо към gospel. И за това си има обяснение - пича се бил повлиял от Nina Simone, Jeff Buckley, Otis Redding и разни хип-хоп вокали. Не знам кво прави тоя хип хоп. И Paul Banks от Interpol слушал и се вдъхновявал от хип-хопа. Неведоми са пътищата музикални.

За да обобщя, мога да кажа само, че Matilda е доста по-различен от Stateless(2007), вероятно и по-стойностен, но това ще си проличи от бъдещи слушания. Засега ми е още малко мъгляв. Досега съм упражнила само едно преслушване и то сочи към
7.4/10

7 коментара:

Nostromo каза...

Клипчето към Ариел е много атмосферично. Като музика нещо не ги усетих.

Lu каза...

На мен като музика са ми много атмосферични, ама клипчето не го усетих. Прилича на нечия дипломна работа. :D

Nostromo каза...

Чудя се дали, ако вокалът беше жена, нямаше да го усетя като истински трип-хоп. Сега ми звучи като ню уейв. :)

А клипчето удря на дипломна, защото е евтино и като нищо може да е дело на студент. Това не му пречи да е ефектно, като например да гледаш през цялата продължително на песента един нарисуван, полюшващ се задник. :D

Lu каза...

Щом работата опира до нарисувани полюшкващи се задници, вярвам че това е по-добрият вариант. :)

Nostromo каза...

Виж как се сещаш. :D

toshekk каза...

Много хубава група, напомнят ми на Radiohead, разликата е че Stateless са приятни за слушане :)
А блога ти е много интересен, аз почти всеки ден се отбивам тук от няколко месеца насам :)

Lu каза...

Е, недей така с лошо за Radiohead, тука има фенове. :D
Благодаря ти за хубавите думи, надявам се да не прекъсваш тази добра практика. :)