Yeasayer - Erotic Reruns (2019)

Малко окъснях с това ревю, аз окъснявам и с други ревюта (Igor на Tyler, The Creator, например), ама какво са дните на фона на вечността. А в една пралелна вселена, аз съм служител в борса за алкохол, по цял ден обяснявам на клиентите какви нови лигави ликьори са пуснали Мари Бризар. Изобщо не подозирам за съществуването на вълнуващата психаделична поп сцена, от която Yeasayer са част, и слушам радио Сити на работа. Така че всеки пост е бонус, ако питате мен.

1. “People I Loved”
2. “Ecstatic Baby”
3. “Crack A Smile”
4. “Blue Skies Dandelions”
5. “Let Me Listen In On You”
6. “I’ll Kiss You Tonight”
7. “24 – Hour Hateful Live!"
8. “Ohm Death”

9. “Fluttering In The Floodlights”

Що е то: Една от най-любимите ми групи евър. Предишният им албум Amen & Goodbye ми е албум за 2016-а (ревюто ми в Boyscout някъде тук, по-точно на 17-а позиция) и можете да си представите с какъв сърбеж в ушите очаквах новото им произведение. Сърбежа е от големи надежди, чистя си ушите редовно, благодаря.

Защо да го чуете: Защото сте настроени авантюристично, искате достъпна поп мелодия с интелигентни текстове и глътка свеж въздух от обичайните имена, които се ротират по големите музикални медии. В паметта ви проблясват някои от по-забележителните клипове на формацията, в които странни същества играят Кабала-шашки или аморфна пластилинена маса катастрофира на чужда планета, и си казвате "А, това беше интересно, ще ги чуя".
Това са валидни аргументи, но за съжаление музиката и клиповете тук са няколко идеи по-слаби. Клиповете в големия си стремеж да тестват границите на авангардните изразителни средства, достигат до положение,  в което не са нито смислени, нито въздействащи, но пък музиката компенсира с намалено ниво на експериментация, рядки запомнящи се моменти и като цяло една дразнеща сдържаност и относителна нормалност.  Дразнеща е за мен, свикнала съм всеки албум на Yeasayer да е тотално нов концептуално, но винаги да сътворява нова вселена, която е непозната и увличаща.
Erotic Reruns вселената е пълна с изрезки на миналите им периоди и като цяло не ми увисна ченето. Текстовете на песните разглеждат разнообразни теми - от масовото подслушване (Let Me Listen In On You),през особеностите на политическата сцена в Щатите (24 – Hour Hateful Live!) до обясненията в любов към обекта на желание (Fluttering In The Floodlights, Ecstatic Baby). Друга тема е неприязънта на лирическия герой към партньора му (Crack A Smile, I’ll Kiss You Tonight), и честно казано тия "хем сърби, хем боли" тематики са ми малко странни за групата, но предполагам на всеки се случва. 

Прощавайте че пак се връщам на темата за сърбежите, но наистина се надявах на нещо, което ще ми подкоси краката. Наскоро BBC6 имаха молба към слушателите си да кажат коя е най-добрата песен с научна тематика, която са чували, за да подготвят такава плейлиста. Повечето отговори бяха посредствени, като например "Blinded By Science" на Foreigner. Изобщо, ама изобщо не може да се мери с "I Am Chemistry " или с "Henrietta". В първата песен се пее за дигоксин, нервнопаралитичния газ VX, натриев цианид и инсектицида дихлоро-дифенил-трихлороетан, а във втората за Хенриета Лакс - жената, клетките от чиито тумор дават началото на първите безсмъртни човешки клетки, отглеждани в клетъчна култура. Как някой от изпълнителите в световната история може да надмине това, КАК, питам? Но да се върнем няколко изречение по-рано. Очаквах нещо също толкова силно. Най-странното, което чух е "Blue Skies Dandelions" - посветена на 7-ят директор на ФБР Джеймс Коми, който Доналд Тръмп освобождава от длъжност през 2017-а. Пак е нещо, дето се казва. 
Сега, не ме разбирайте погрешно, албума си е стабилен и Yeasayer са си свършили работата - "Fluttering In The Floodlights" ми е кандидат за песен на годината в оспорвана борба с "Late Night Feelings" на Lykke Li и Mark Ronson, така че положението съвсем не е зле.  Просто или са спрели наркотиците, или са прекалили със слушането на Alan Parsons Project, или и двете, което е резултирало в един добър, но нерискован албум, който само леко си подава носа в някое от невъобразимите измерения, в които съм свикнала да ме пренасят.

7.7/10