Das Pop - The Game (2011)

Навремето една очарователна французойка ме разпитваше за България и за комунизма, който за щастие е приключил преди началото на съзнателния ми живот. В тази връзка аз не можех да и кажа нищо кой знае какво - само спомени от разкази на роднини. "Добре" - казва тя - "А как е стоял въпроса с религията и църквите? Забранени ли са били?". Кратко прелистване на спомените от въпросните разкази, избирам момента с нежеланието на дядо ми да дойде на кръщенето ни с брат ми, защото е бил партиен член и не e искал да го виждат в църквата. "Не, не е било официално забранено, но не се е толерирало" - отговарям аз. "Аха. А как казвате на религиозния глава? За католиците е льо пап, за православните май се казва льо поп? - Да, льо поп..." - отговарям аз, чудейки се дали думата "патриарх" има същото звучене на френски, дали събеседничката ми е наясно за нивото на "льо поп" в църковната йерархия и дали изобщо има смисъл да задълбавам в тази тема.
Разказвам ви това, понеже 1) днес съм в настроение за разказване на мемоари; 2) в началото на пост за албум обикновено вмъквам задължителния личен нонсенс; 3)мъча се да направя оригинално въведение, базирано на омонимията; - възможен е повече от един верен отговор. Така или иначе винаги когато чуя Das Pop се сещам за тази случка. Деформация, която ми е по-скоро приятна. В римокатолическа Белгия, едва ли някой ще се сеща за "льо поп", така че по-скоро става дума за попа като стил музика.

genre: pop, indie

1 The Game
2 Skip The Rope
3 Flowers In The Dirt
4 Girl Wolf
5 Fair Weather Friends
6 Wronging The Rights
7 I Me Mine
8 The Thunder
9 Gold
10 Yesterday

Изненадващо за Das Pop, те свирят... поп. По-скоро инди поп. Което ми напомня за индийски поп, но ще се помъча да спра дотук с църковните референции.
Кoгато видях обложката, ме заболя главата. Буквално. Толкова е безвкусно и претендиращо за арт, че в един момент наистина бие на арт.
Иначе The Game е приятен инди поп албум, който обаче няма да запомните с нищо. Докато свири е ок, обаче след като свърши, всяка следа от неговото съществуване е изчезнала от главата ви. Остава само нелепата обложка, която явно май е добре замислена, тъй като ми е пред очите цял ден. Самите Das Pop никога не са блестели с каквото и да е, освен с определението "слушаеми". The Game е такъв - слушаем, интересен на моменти заради 70-тарския си полъх (пак на моменти), но дотам; след 2 слушания не мога да запея по памет нито една песен (а в това съм много добра по принцип), което значи че или не са улучили хармониите, или че имам нужда от гинкобилоба. Най-вероятно и двете.



Обложката на The Game влиза на директни елиминации с обложката на Trump Harm за титлата "Най-грозна обложка на годината".

6.7/10