trains in the night

Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лондон. Изборите, коит

Малко окъснях с това ревю, аз окъснявам и с други ревюта (Igor на Tyler, The Creator, например), ама какво са дните на фона на вечността. А в една пралелна вселена, аз съм служител в борса за алкохол, по цял ден обяснявам на клиентите какви нови лигави ликьори са пуснали Мари Бризар. Изобщо не подозирам за съществуването на вълнуващата психаделична поп сцена, от която Yeasayer са част, и слушам радио Сити на работа. Така че всеки пост е бонус, ако питате мен. 1. “People I Loved” 2. “Ecstatic Baby” 3. “Crack A Smile” 4. “Blue Skies Dandelions” 5. “Let Me Listen In On You” 6. “I’ll Kiss You Tonight” 7. “24 – Hour Hateful Live!" 8. “Ohm Death” 9. “Fluttering In The Floodlights” Що е то: Една от най-любимите ми групи евър. Предишният им албум Amen & Goodbye ми е албум за 2016-а (ревюто ми в Boyscout някъде тук , по-точно на 17-а позиция) и можете да си представите с какъв сърбеж в ушите очаквах новото им произведение. Сърбежа е от големи надежди, чистя си ушит

1 Angels of Sweat 2 Terrified 3 Path To Love 4 Fits of Rage 5 Paranoia IV 6 Victim Complex 7 You’re Adored 8 The Jealous Kind 9 Dreaming The Dark Що е то : Tamaryn Brown, от Нова Зеландия, пренесла се в Щатите преди 11 години. Живяла е в градчето North Bend, където са снимали Twin Peaks. Не знам каква е атмосферата извън серала, но звучи като добро място за артист като нея. Dreaming in The Dark е четвърти албум за формацията. Защо да го чуете : Защото е едно от най-добрите неща, които ще чуете тази година, нищо, че е още април месец. Тамарин почна от шугейз с първите 2 албума, започна да завива към дрийм поп/ню уейв места с Cranekiss, и в Dreaming In The Dark разгръща покъртително силен и драматичен готически синтпоп, основан на един изключително мощен, плътен и въздействащ глас, обезпечен от класически 80-тарски синтезаторен арсенал. Албума отмята всички изисквания на образцов албум от златните години на ню-уейва и е неописуемо удоволствие за любителите му. Всяка пе

1 !!!!!!! 0:13 2 bad guy 3:14 3 xanny 4:03 4 you should see me in a crown 3:00 5 all the good girls go to hell 2:48 6 wish you were gay 3:41 7 when the party's over 3:16 8 8 2:53 9 my strange addiction 2:59 10 bury a friend 3:13 11 ilomilo 2:36 12 listen before i go 4:02 13 i love you 4:51 14 goodbye 1:59 Що е то:  Мине се-немине някоя и друга година и се появява поредния трагичен персонаж, по който всички да въздишат. Последния такъв случай, за който се сещам, беше кака Лана, ма тва беше сравнително отдавна, може и да съм изпуснала някоя. Ако съм я изпуснала, явно не е била достатъчно трагична. Та загледах се в девойчето, понеже съм кифла и някои edgy онлайн издания за стил и култура поставиха албума в графа "heavy rotation" и "must hear". Отделно от това youtube отдавна ме облъчваше с Bury A Friend като препоръка за слушане, но аз упорито го игнорирах и понеже съм от Варна, цъках я новото парче на Madmatic, я пародията "Мой" на Бор

1 Pretty Cloud 2 Body Chemistry 3 626 Bedford Ave 4 Brutalism 5 Loner 6 I Wanna Go Back 7 Kiss It Away 8 Nervous 9 Blip of Joy 10 Try (Bonus Track) Що е то : Фен съм на The Drums още от първия път, когато чух/гледах Money . Винаги съм се възхищавала на заразителния сърф поп, който правят, а мечтата ми да излъчвам поне 1/3 от магнетичната психопатия, която Джони Пиърс излъчва, продължава да ме кара да си купувам шлифери, въпреки, че вероятно имам към 10. Абе това с шлиферите не е само заради Джони, но определено помага. Та - The Drums. Brutalism - пети по ред за формацията, втори за The Drums като соло проект на Пиърс, след личната и професионална раздяла с другата половина на някогашния дует Jacob Graham преди няколко години. Защо да го чуете : Звукът на The Drums продължава да си звучи по начина, по който винаги е звучал - заразителни индипоп-сърфрок парчета, неочаквано приповдигащи, но оставящи послевкус на обреченост. Джони Пиърс винаги успява да звучи жизнерад

1. WWAY HEALTH™ 00:58 2. In Your Head 03:27 3. Paralysed 04:26 4. Angels 03:56 5. Experience? 01:06 6. Paradise 03:58 7. Baby Blu 04:41 8. Warning 00:21 9. Heat Rises 03:26 10. Melt 04:22 11."Sparkle" God Help Me 01:31 12. Monsters Under The Bed 04:12 13. Safety Net 04:32 14. Tears 03:16 15. The Unordained 03:22 16. Give Up Function 00:41 17. Heavyweight Champion of the Year 04:42 Що е то:  Миналата година, в началото на лятото, когато Interpol обявиха Marauder турнето си, аз с треперещи пръсти и малко паника светкавично си закупих билет за първата дата в Лондон, защото - слава на провидението - съвпадаше с планираната ми командировка там. На следващата вечер, вече по-спокойна, погледнах сайта им отново, за да се  уверя, че не съм се объркала нещо. Едва тогава забелявах, че ще има подгряващ артист. Nilüfer Yanya, wtf  е това, казах си, когато разбрах кой е подгряващия артист. Но природно любознаелната ми персона не може да трае да не знае