Yelle – Safari Disco Club (2011)

Днес се чувствам по понеделнишки лишена от дар слово, така че ще карам кратко. Втори албум за Yelle, чиито дебютен Pop-Up ги изстреля сред най-обсъжданите имена в мейнстрийм електрото. Safari Disco Club продължава добрата традиция на Yelle да правят чаровно глуповата и проста като структура музика, която обаче е ужасно приповдигаща и добра за танцуване.

genre: dance, french, indie pop, electro

1. Safari Disco Club
2. Que veux-tu
3. C'est pas une vie
4. Comme un enfant
5. Chimie physique
6. La musique
7. Mon pays
8. J'ai bu
9. Le grand saut
10. Unillusion
11. S'eteint Le Soleil

Julie продължава да пее на френски, прибавяйки известна доза загадъчност в музиката си за тези, които не го говорят. За останалите е ясно, че текстовете са изключително простички, необременени от особени послания, но никой не е и казал, че в този тип музика трябва да има послания. Ако търсите сериозни послания в песни като La musique, където се пее за мастурбация на фона на музика, то това е нелепо. Yelle е парти група с откровен танцувален уклон, и за тях приятните простички мелодии, силните синтезатори и сладкия глас на вокалистката са напълно достатъчни за да са добри в това, което правят. Все пак това е yé-yé, сериозността отсъства като компонент в състава му.



Добра музика за танцуване.
7.4/10

Коментари

Анонимен каза…
прибави ме към твоите блогове, стартирам супер сайт за кино и политика.
14 март 2011 г. в 18:56
Lu каза…
Къде са киното и политиката? Аз само Божествена Комедия и Ходене на Богородица по Мъките видях.
15 март 2011 г. в 15:05
Анонимен каза…
или е по-редно да кажеш - гугълна. От взиране в дърветата, не виждаш гората. А може да е от тъмните очила.
15 март 2011 г. в 21:22
Lu каза…
Божествена Комедия се изучаваше в СИП по БЕЛ, така че не е толкова странно, че я познах. А другото апокрифното го гугълнах, да. И все пак го виждам на блога ти, значи няма проблем с използвания от мен глагол. И ще те помоля евентуалните ти бъдещи коментари да са насочени тематично, т.е. да имат отношение към темата на поста; 2 коментара за реклама са напълно достатъчни, дори човек с тъмни очила ще ги види.
16 март 2011 г. в 7:58
Анонимен каза…
Yelle, тая я знам от кавъра на Робин, който е доста приятен, бтв. Дори оригиналът е гаден като се замисля. Иначе съм написал ревю за аз съм номер 4 - мисля, че ще ти допадне. Филмът, де - за ревюто е ясно.
16 март 2011 г. в 13:58
Lu каза…
Брей, виж ти изненадваш ме със своите знания. Само дето си противоречиш - кавъра бил доста приятен, а "дори оригиналът е гаден". И защо реши, че n.4 ще ми хареса?
16 март 2011 г. в 15:49
Анонимен каза…
Що пък да си противореча - кавърчето е доста по-раздвижено и бързо от оригинала и има по-приятен електро саунд. Не ми казвай, че не знаеш за кавъри, по-добри от оригиналите, на които стъпват. От наблюдателната кула, някой ?
16 март 2011 г. в 17:28
Анонимен каза…
и забравих да кажа, че не си гуг...видяла Фауст, но той се изучаваше в ЗИП по БЕЛ, така че може би не е толкова странно.
16 март 2011 г. в 17:32
Lu каза…
Мразя да обяснявам такива неща, но на теб явно трябва. "дори" - частица за усилване, подчертаване на думата, към която се отнася, или на цялото изречение. Т.е. щом "дори" оригинала е зле, то какво остава за кавъра. А иначе кавъра наистина е супер, ама - както каза - няма никой в наблюдателната кула. Тоя български не го научихте...
16 март 2011 г. в 19:32
Анонимен каза…
ами да - отново в проява на дребнавост си се хванала за думата и си изтървала изречението :Р no hard feelings, де.
Принцесите пазят гледката,
жените идват и си отиват,
също като босоногите слуги.

написах ревю за Соцялната мрежа, твоята оценка е особено ценна за мен.
16 март 2011 г. в 20:25
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р...
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лон...
Прочетете още