IAMX - Volatile Times (2011)

Мисля, че съм ви споменавала колко много харесвам откачалката Крис Корнър, независимо дали в изявите му в Sneaker Pimps или като IAMX. Volatile Times, чието официално излизане е на 18-и, вече изтече и сложи край на чуденките дали серията успешни албуми на г-н Х ще стане тетралогия*. О да, без съмнение.

genre: electronica, synthpop, indie

1. I Salute You Christopher
2. Music People
3. Volatile Times
4. Fire And Whispers
5. Dance With Me
6. Bernadette
7. Ghosts of Utopia
8. Commanded by Voices
9. Into Asylum
10. Cold Red Light
11. Oh Beautiful Town

Почнах да го слушам в полунощ, след като Бурлеската най-накрая свърши. Оказа се добро решение, вече бях на кабаре вълна, а загадъчността на 12-я час ми беше докарала правилното настроение за слушане на глем ноар шедьоврите на Корнър. Защото Volatile Times има изявен кабаретен момент. Но не в стила на преждиспоменатата Бурлеска, а в един извратен, мрачен, декадентски стил кабаре, каквото е и всъщност голяма част от очарованието на музиката на IAMX. Това най-явно се усеща в Bernadette, където цирковото звучене в първия момент няма да ви очарова, но Корнър го развива с много умение и вкус.


Volatile Times е една от най-силните песни в албума, кръстен на нея. Започва с добра градация, която избухва в припева, където Корнър гневно си излива каквото му е на сърце. Тя продължава основната линия на посланията му - явно се е наситил на превартностите в музикалния бизнес и може би все още се мъчи да се адаптира в новата среда след своебразното му бягство. След преместването му през 2006-а в Берлин, и установяването на новото IAMX студио там, Крис явно се е надявал нещата да започнат по коренно различен начин. Това, обаче, явно не се е получило, както разбираме от Think Of England от великолепния Kingdom of Welcome Addiction:

In a foreign field I cut all regrets
But the poisoned stories just repeat themselves in fucked-up mess

Същия лайтмотив изниква и във Volatile Times - Корнър се сбогува с приятелите си в Лондон, както и с fucker-ите там. От една страна е гнева му към музикалния бизнес, от друга са редовните чувства, отчуждение, морален разпад, религия и политика. Секса и наркотиците, които спокойно можем да прибавим към изброените, във Volaile Times - струва ми се - не заемат централно място. Тoва, обаче, не го прави по-малко секси като звучене. IAMX успява да даде на музиката си толкова силен еротичен заряд, че чак се чудя откъде го взима. Страстта, която влага в музиката си, и начина по който го прави, много ми напомня на Puscifer. На моменти пък ми бие на 30 Seconds To Mars в по-добрите им години. Малко извън темата, но винаги съм се чудела защо и откъде малките кльощави мъже взимат всичката тази ярост и емоция. И Крис, и Мейнърд, и Джаред са почти джобен размер, но и тримата успяват да подмокрят мнозинството от слушателките си. И това в никакъв случай не е лошо. :)

Ъъм, да продължим за Volatile Times. С тия приказки за мъже нещо се разсеях и забравих какво още исках да кажа, затова ще ви занивам с технически подробности, докато (ако) се сетя: 1) Volatile Times е първият албум на IAMX, който излиза на винил; 2) Кръстил е турнето си на 4-тата песен - Fire And Whispers; 3) Първото парче с клип е на Ghosts of Utopia, като режисурата и монтажа са на самия Корнър. Ето го и него:



Ако при Radiohead пъзела се подрежда, то тук пъзела се пръска на парчета. Ghost of Utopia има силно социално/политическо послание и предполагам това е изиграло роля в избирането и за премиерна за албума, след като той е толкова фокусиран в тази посока.
Все още се чудя дали Volatile Times е по-слаб от Kingdom Of Welcome Addiction. Предполагам времето ще ми даде отговор на този въпрос, но едно е сигурно - Крис Корнър все още е в стихията си. След като със Sneaker Pimps направи "Becoming X", той в крайна сметка се превърна в X. И ако запази същия устрем, след време ще може спокойно да се преименува от I Am X на I Am Legend.
Пожелавам му вдъхновението му да не пресъхва, както и кладенците на нежната половина от фенбазата му.

8/10

I just wanna turn the lights on in these volatile times...


*не броя албумите с ремикси