DeVotchKa – 100 Lovers (2011)
Знаех за съществуването на DeVotchKa и преди, защото са сравнително изветна формация, но от това, което бях чула, си бях изградила образ, свързан по-скоро с Гогол Бордело, отколкото с нещо което пасва на музикалния ми вкус. Повлияна от един крайно развълнуван коментар, снощи реших да чуя прясно изтеклия им албум 100 Lovers и съм страшно щастлива, че го направих.
genre: folk, indie rock, cabaret, gypsy
01. The Alley 5:04
02. All the Sand in all the Sea 4:50
03. One Hundred other Lovers 4:11
04. The Common Good 4:26
05. Interlude 1 0:40
06. The Man from San Sebastian 3:44
07. Exhaustible 3:30
08. Interlude 2 0:23
09. Bad Luck Heels 4:14
10. Ruthless 4:48
11. Contrabanda 3:54
12. Sunshine 4:55
Nick Urata, движещата сила и глас на Девочка, очевидно е силно повлиян от нарастващата си работа по саундтраци* в последните години, защото 100 Lovers звучи много по-кинематографично от всичко тяхно, което съм слушала преди.
100 Lovers, Освен четиримата от Devotchka, е осъществен благодарение и на Mauro Refosco от Atoms For Peace (сещате се, страничния проект на Том Йорк)и членове на група Calexico, за която до този момент не бях и чувала.
А резултатът от съвсместната им работа е почти толкова епичен, колкото мястото, където е записан - пустинята Аризона. За епичността спомагат и още пресните (тогава) вълнения от това да подгряваш за Muse и да свириш пред 80,000 публика.
Току-що си го представих и определено си е епично.
DeVotchKa са си отявлена етно група и влиянията на фолклор от цял свят са осезаеми в албума. Мексикански мариачи китари и тромпети, цигански цигулки, танго акордеони, малко полка, малко гръцко, малко чардаш - всичко това омесено на инди рок фон в композициите на Момичето прави такава убийствена комбинация, че ще ви накара да си я въртите на repeat в близките няколко дни.
Композициите, освен богатството на влияния и инструменти, се отличават и с чести промени на темпото, ескалиращи оркестрации и неравноделни ритми, които всъщност са си характерни за доста от фолк музиката, която Девочка използват.
А, а пък това ми е любимото парче от албума:
100 Lovers, освен технически брилянтен е и ужасно разчувстващ и наситен с емоции. Тенора на Nick Urata може да ти скъса сърцето. Мисля, че по албума трябва да направят филм.
По думите на самият г-н Урата: "Ние винаги сме се надявали да не ни нищят по жанрове, но вероятно всички го правят. В идеалния случай някой би ни определил като романтични, екзотични и - надявам се - чисто и просто добри."
И те наистина са.
8/10
*ако сте любопитни относно саундтраците, можете да пробвате Little Miss Sunshine, където DeVotchKa участват и в саундтрака, и в скора, I Love You Phillip Morris и The Joneses.
01. The Alley 5:04
02. All the Sand in all the Sea 4:50
03. One Hundred other Lovers 4:11
04. The Common Good 4:26
05. Interlude 1 0:40
06. The Man from San Sebastian 3:44
07. Exhaustible 3:30
08. Interlude 2 0:23
09. Bad Luck Heels 4:14
10. Ruthless 4:48
11. Contrabanda 3:54
12. Sunshine 4:55
Nick Urata, движещата сила и глас на Девочка, очевидно е силно повлиян от нарастващата си работа по саундтраци* в последните години, защото 100 Lovers звучи много по-кинематографично от всичко тяхно, което съм слушала преди.
100 Lovers, Освен четиримата от Devotchka, е осъществен благодарение и на Mauro Refosco от Atoms For Peace (сещате се, страничния проект на Том Йорк)и членове на група Calexico, за която до този момент не бях и чувала.
А резултатът от съвсместната им работа е почти толкова епичен, колкото мястото, където е записан - пустинята Аризона. За епичността спомагат и още пресните (тогава) вълнения от това да подгряваш за Muse и да свириш пред 80,000 публика.
Току-що си го представих и определено си е епично.
DeVotchKa са си отявлена етно група и влиянията на фолклор от цял свят са осезаеми в албума. Мексикански мариачи китари и тромпети, цигански цигулки, танго акордеони, малко полка, малко гръцко, малко чардаш - всичко това омесено на инди рок фон в композициите на Момичето прави такава убийствена комбинация, че ще ви накара да си я въртите на repeat в близките няколко дни.
Композициите, освен богатството на влияния и инструменти, се отличават и с чести промени на темпото, ескалиращи оркестрации и неравноделни ритми, които всъщност са си характерни за доста от фолк музиката, която Девочка използват.
А, а пък това ми е любимото парче от албума:
100 Lovers, освен технически брилянтен е и ужасно разчувстващ и наситен с емоции. Тенора на Nick Urata може да ти скъса сърцето. Мисля, че по албума трябва да направят филм.
По думите на самият г-н Урата: "Ние винаги сме се надявали да не ни нищят по жанрове, но вероятно всички го правят. В идеалния случай някой би ни определил като романтични, екзотични и - надявам се - чисто и просто добри."
И те наистина са.
8/10
*ако сте любопитни относно саундтраците, можете да пробвате Little Miss Sunshine, където DeVotchKa участват и в саундтрака, и в скора, I Love You Phillip Morris и The Joneses.
Коментари
радвам се, че са ти харесали :)
Аз ги знам от How It Ends, май с него пробиха. Много разнообразна музика смесват, е понякога прекаляват с джипси ритмите, но са страхотна банда :)
Браво за ревюто, въобще не предполагах, че са пуснали нов албум, трябва да го изте.., да го купя де :D
Ot How It Ends най-голямо впечатление ми направи How It Ends, хаха. Уцелили са на коя песен да си кръстят албума. Като им четох биографията, излезе че в началото са обикаляли с Дита Вон Тийз да и свирят за фон. Трябва да се издири нещо в ютуба, сигурно ще е интересно. :)