The Temper Trap - Conditions (2009)
Онзи ден забелязах сериозен пропуск в своята блогография. Той се състои от факта, че не съм направила ревю на великолепния албум на The Temper Trap - Conditions. Само около нова година съм пуснала видеото на Fader, по повод излизането на сингъла. Срам, срам, срам, и пак срам!
*Lu си посипва главата с пепел
genre: alternative rock
1. Love Lost
2. Rest
3. Sweet Disposition
4. Down River
5. Soldier On
6. Fader
7. Fools
8. Resurrection
9. Science Of Fear
10. Drum Song
Рядко дебютни албуми са толкова добри. Този направо изкърти вратата с ритник.
Conditions е една великолепно построена история с най-точно избраното име - преливаща от еуфория и оптимизъм, през колебание и тревожност, колапсираща в агресия и униние. Много са малко албумите, които умеят така да разказват истории, да са толкова мелодични и да те хващат за гърлото от първото слушане.
A баса в Rest на моменти ми напомня на Tool.
The Temper Trap са австралийци, но албума е записан в Англия. По щастливо стечение на обстоятелствата ги е поел продуцента Jim Abbiss, работил с Kasabian, Unkle, Arctic Monkeys и Adele.
Вокалиста Dougi Mandagi демонстрира страхотни вокални възможности, доста често стигащи до фалцет - в един момент гласа му звучи като Jake Shears от Scissor Sisters, в следващия като Крис Мартин. Като инспирации групата посочва Massive Attack, Radiohead и U2. Сигурно на последните им се иска и те да можеха все още да мислят такива композиции. Бях срещнала някакво определение от сорта на "Coldplay as we would have liked to hear them". Доста са различни от Coldplay, аз не бих си позволила такова сравнение, а и последните ме устройват по начина, по който си звучат.
Летвата е вдигната доста високо с този албум, и не знам при евентуален втори, а аз се моля да има такъв, с какъв зор биха удържали нивото, за прескачане не ми се и мисли.
Conditions е изключителна творба, която осмисля преслушването на десетките неизвестни групи, които ми попадат ежеседмично. Въпреки че в голяма степен звучи като нещо правено поне преди 10 години, това по никакъв начин не дразни. Явно Pitchfork ги е подразнило, след като са дали 4.7/10 на нещо толкова хубаво. Затвърждават реномето си на безхаберници. Не искам да пълня блога с неприлични думички, иначе бих ги изсипала по техен адрес.
8.6/10
Само доброто възпитание ме спира да му дам повече.
*Lu си посипва главата с пепел
1. Love Lost
2. Rest
3. Sweet Disposition
4. Down River
5. Soldier On
6. Fader
7. Fools
8. Resurrection
9. Science Of Fear
10. Drum Song
Рядко дебютни албуми са толкова добри. Този направо изкърти вратата с ритник.
Conditions е една великолепно построена история с най-точно избраното име - преливаща от еуфория и оптимизъм, през колебание и тревожност, колапсираща в агресия и униние. Много са малко албумите, които умеят така да разказват истории, да са толкова мелодични и да те хващат за гърлото от първото слушане.
A баса в Rest на моменти ми напомня на Tool.
The Temper Trap са австралийци, но албума е записан в Англия. По щастливо стечение на обстоятелствата ги е поел продуцента Jim Abbiss, работил с Kasabian, Unkle, Arctic Monkeys и Adele.
Вокалиста Dougi Mandagi демонстрира страхотни вокални възможности, доста често стигащи до фалцет - в един момент гласа му звучи като Jake Shears от Scissor Sisters, в следващия като Крис Мартин. Като инспирации групата посочва Massive Attack, Radiohead и U2. Сигурно на последните им се иска и те да можеха все още да мислят такива композиции. Бях срещнала някакво определение от сорта на "Coldplay as we would have liked to hear them". Доста са различни от Coldplay, аз не бих си позволила такова сравнение, а и последните ме устройват по начина, по който си звучат.
Летвата е вдигната доста високо с този албум, и не знам при евентуален втори, а аз се моля да има такъв, с какъв зор биха удържали нивото, за прескачане не ми се и мисли.
Conditions е изключителна творба, която осмисля преслушването на десетките неизвестни групи, които ми попадат ежеседмично. Въпреки че в голяма степен звучи като нещо правено поне преди 10 години, това по никакъв начин не дразни. Явно Pitchfork ги е подразнило, след като са дали 4.7/10 на нещо толкова хубаво. Затвърждават реномето си на безхаберници. Не искам да пълня блога с неприлични думички, иначе бих ги изсипала по техен адрес.
8.6/10
Само доброто възпитание ме спира да му дам повече.
Коментари
едно от хубавите неща на киното, запознава те със "световно безизвестни групи" (и не само) :)