Lady Gaga - The Fame Monster EP (2009)

Мтв годзилата Lady Gaga реши да зарадва милионите си фенове, като издаде ново EP. Песните от него били предназначени за пре-издаването на дебютния и албум The Fame, обаче решила, че не е честно спрямо феновете и ги издала отделно. Резултата е... кхм, противоречив.


  1. "Bad Romance"
  2. "Alejandro"
  3. "Monster"
  4. "So Happy I Could Die"
  5. "Speechless"
  6. "Dance in the Dark"
  7. "Telephone"
  8. "Teeth" 
Колкото и да се кефех на Гага в началото, със съжаление твърдя, че това EP е посредствено. Компилацията била инспирирана от готическата музика и модните ревюта. За Бога. По-скоро е инспирирана от лигавото евродиско в края на 90-те.
 



Разочарована съм и бих нахокала гореспоменатата, че в последно време се е увляква в заниманието си да бъде женския поп еквивалент на Мерилин Менсън и май творческото вдъхновение я е зарязало. Е, да се надяваме, че ще се освести, защото има хляб в нея и ще е жалко, ако мухляса.

6.2/10

Коментари

cinemascrotum каза…
Хаха, добър анализ на г-жа Га/р/га. :)
Аз също не съм доволен от нея напоследък, btw.
18 ноември 2009 г. в 10:38
Lu каза…
славата и парите я развалиха :(
18 ноември 2009 г. в 15:44
Lu каза…
mah mah mah mah!
Хаха, да, абсолютен хит! :D
18 ноември 2009 г. в 16:33
Vladimir каза…
Като я гледам лейди Гага и не мога да не си припомня Analgeddon 2 -_-
19 ноември 2009 г. в 1:10
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо в интерне
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лондон. Изборите, коит
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р
Прочетете още