Добър ден, това съм аз 1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година. Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Не знаех за тоя фийчър на сайта, но благодарение на един познат вчера се светнах. Линк - тук . Като South Park character creator -а е, но кво пък - тия неща винаги са забавни. Пробвайте и вие и споделете творенията си после. :)
Ставаме на 2 годинки днес, на женския празник. Така де, блога ми става на 2 годинки, пък и аз като блогър също. В интервала м/у предния рожден ден и този помъдряхме, поошлайфахме се, научихме се да пишем ревюта по-дълги от 5 реда, радвахме се, разочаровахме се, плюхме Pitchfork и NME в умерени количества, въодушевявахме се, отегчавахме се - във вариращи пропорции, но сме по-запалени по модерната музика отвсякога и се надявам поне част от тази екзалтация да достига до вас, докато ми четете глупостите. Нямам с какво да ви почерпя, понеже изядох всичкия шоколад, а на единственото останало кексче сложих свещичка.
Коментари