Woodkid - Run Boy Run (new video)

Йоан Лемоан (баси якото име) или познат като Woodkid, през времето, когато не снима клипове за Lana Del Rey, снима клипове към собствените си парчета, които са епик епикнес. Клиповете повече, парчетата по-малко, но пак държат много добро ниво. С Run Boy Run продължава мрачната чернобяла фентъзи феерия, започната от Iron. Приятно гледане.

Коментари

Unknown каза…
Както и предния клип, за малко да се окаже много як, :) Where The Wild Things Are.
23 май 2012 г. в 3:32
Lu каза…
Да, можеше да измисли нещо по-оригинално, ама предния клип е супер; какви са ти забележките?
23 май 2012 г. в 12:13
Unknown каза…
Too much 300. :) Иначе накрая с пушеците е много пипнато де.
23 май 2012 г. в 12:57
Lu каза…
Явно човека се "вдъхновява" активно. :) Ма то ако тръгнем да изброяваме всички, които се "вдъхновяват" от 300...
23 май 2012 г. в 13:16
Unknown каза…
Сел, бтв, винаги съм се чудел що не спретнеш една класация на най-здрави музикални клипове за последните, предпоследните и предпредпоследните години?
23 май 2012 г. в 15:41
Lu каза…
Причината е прозаична и тя е липсата на време. Трябва да изгледам повечето материал от пред(.n)последните години, щото не съм от най-паметливите и трябва да се подсещам. Иначе ми даваш хубава идея. Ако започна сега, може да е готова след няколко месеца. :D
Друг неудобен момент е дефиницията за здрав клип, която при всеки е различна. Tова всъщност ме е притеснявало при каквито и да е класации - неизбежността на субективния момент. Ма тва са бели кахъри, stay tuned. :)
23 май 2012 г. в 16:18
Unknown каза…
Мен просто ме интересува да погледам разни яки клипове на яки песни, дето може да съм пропуснал. Статистически погледнато на тебе мога да ти имам доверие за това. :)
23 май 2012 г. в 16:53
Lu каза…
Приемам този (непреднамерен) рикуест тогава, щом статистиката е на моя страна. :)
23 май 2012 г. в 17:03
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р...
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лон...
Прочетете още