Garbage – Not Your Kind of People (2012)

Възрадвайте се фенове на Garbage и леко поувяхналата, но все още прекрасна Шърли Менсън, която всички помним от епогея на кариерата и като прелъстителна червенокоса виксен през втората половина на 90-те. Дори на 30 тогава, тя се държи като на 20, но коя съм аз да я съдя. Сега за албума: след едно слушане нямам никакво желание да си го пусна пак; твърде ми е безличен, изкуствен, не на място, и още няколко по-груби определения, които ще ви спестя. Пускам го само защото много хора го чакаха. Не бе, не е толкова зле, просто мисля, че са се поизчерпали като група, не предлагат нищо ново и свежо и лежат на стари ларви... ъъ, лаври. Че е слушаем - слушаем е, на места даже е добър, ама са доста под летвата, която сами вдигнаха в миналото. Оценка нямам идея каква да му дам, но (почти) със сигурност няма да се класира в топ 30 албумите на края на годината, така че все тая. Not Your Kind Of People се оказва Not Your Kind Of Adequate Music, иначе срещу хората нямам нищо против, особено към Butch Vig, заради чиято работа бих му връчила свой аналог на наградата, която Дейв Грол получи от NME. Hint: за "godlike genius" говоря.

genre: alt rock

01 – Automatic Systematic Habit
02 – Big Bright World
03 – Blood For Poppies
04 – Control
05 – Not Your Kind Of People
06 – Felt
07 – I Hate Love
08 – Sugar
09 – Battle In Me
10 – Man On A Wire
11 – Beloved Freak

Коментари

Unknown каза…
О, това го чаках от години. :) Дано все пак да не е чак такова разочарование. Ще намина пак като го чуя. 10х за предупреждението. :)
5 май 2012 г. в 17:09
Lena каза…
Ouch Lu. It's not that bad~ I do agree that it brings nothing new but it's not bad. I really like automatic systematic habit
6 май 2012 г. в 19:23
мартин щ каза…
Каквоо? O.o

О-бо-жавам Not your kind of people.
Той е автентичен, изпипан и сладостен куп от най-важните качества, които правят Garbage уникални.

Съветвам те да му дадеш още поне един шанс. След това всичко тръгва само (:
7 май 2012 г. в 1:35
Unknown каза…
Ок, пълен боклук - и в добрия и в лошия смисъл, но ако не беше, нямаше да е... ъм... Боклук. :) В крайна сметка е точно каквото се очакваше. Има 4-5 неща, които музикално са много гот и т.н., обаче просто в нито един момент не се заслушах кви ги пее Шърлито.
7 май 2012 г. в 2:36
Lu каза…
@Lena: Yeah, maybe I was a little harsh with the album at first, it's not that bad really. That's what happens when big hype meets reality. Yesterday I listened to it a couple of times and it starts to grow. I'm not sure if it is because it's good or is it because I'm getting used to it. :D

@мартин щ: Дадох му, виж редовете по-горе. Може и аз да съм се променила. Проблема май е, че не виждам развитие, пък държа на тия неща при една група.

@Silver: И по-добре, неща като римуването на sense и innocent, fire и wire ме карат малко да се свия в стола си. Добре че е Шърлито и нейния прелъстителен тембър, че хората да не се заслушват в текстовете.
7 май 2012 г. в 10:43
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р...
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лон...
Прочетете още