понеделник, 31 януари 2011 г.

Roxette – Charm School (2011)

Не съм голям фен на Роксет, просто с наближаващия концерт в България реших да се кача малко по-напред в търсачките като ви информирам за новия им албум Charm School.

genre: pop-rock

CD1
1. Way Out
2. No One Makes It On Her Own
3. She’s Got Nothing On (But the Radio)
4. Speak To Me
5. I’m glad you called
6. Only When I Dream
7. Dream On
8. Big Black Cadillac
9. In My Own Way
10. After All
11. Happy On The Outside
12. Sitting On The Top Of The World

CD2
13. Dressed for Success (Live in St Petersburg 2010)
14. Sleeping in my Car (Live in Stavanger 2010)
15. Wish I Could Fly (Live St Petersburg 2010)
16. 7Twenty7 (Live in Halmstad 2010)
17. Perfect Day (Live in St Petersburg 2010)
18. Things Will Never be the Same (Live in St Petersburg 2010)
19. How do You do! Dangerous (Live in Stavanger 2010)
20. Silver Blue (Live in St Petersburg 2010)
21. Joyride (Live in St Petersburg 2010)
22. Listen to Your Heart (Live in St Petersburg 2010)
23. The Look (Live in Halmstad 2010)
24. Church of Your Heart (Live in St Petersburg 2010)

Charm School е двоен диск, чиято втора част съдържа изпълнения на живо.Първата си е чисто нов албум след 10-годишна пауза, но нищо не се е променило - все същия семпъл поп с китарен привкус, само дето Мари и Пер са се поспаружили.



Не питая особено топли чувства към Roxette, въпреки че намирам струнния аранжимент на Wish I Could fly за гениален. Както казах - поствам с користни цели.

събота, 29 януари 2011 г.

DeVotchKa – 100 Lovers (2011)

Знаех за съществуването на DeVotchKa и преди, защото са сравнително изветна формация, но от това, което бях чула, си бях изградила образ, свързан по-скоро с Гогол Бордело, отколкото с нещо което пасва на музикалния ми вкус. Повлияна от един крайно развълнуван коментар, снощи реших да чуя прясно изтеклия им албум 100 Lovers и съм страшно щастлива, че го направих.

genre: folk, indie rock, cabaret, gypsy

01. The Alley 5:04
02. All the Sand in all the Sea 4:50
03. One Hundred other Lovers 4:11
04. The Common Good 4:26
05. Interlude 1 0:40
06. The Man from San Sebastian 3:44
07. Exhaustible 3:30
08. Interlude 2 0:23
09. Bad Luck Heels 4:14
10. Ruthless 4:48
11. Contrabanda 3:54
12. Sunshine 4:55

Nick Urata, движещата сила и глас на Девочка, очевидно е силно повлиян от нарастващата си работа по саундтраци* в последните години, защото 100 Lovers звучи много по-кинематографично от всичко тяхно, което съм слушала преди.
100 Lovers, Освен четиримата от Devotchka, е осъществен благодарение и на Mauro Refosco от Atoms For Peace (сещате се, страничния проект на Том Йорк)и членове на група Calexico, за която до този момент не бях и чувала.
А резултатът от съвсместната им работа е почти толкова епичен, колкото мястото, където е записан - пустинята Аризона. За епичността спомагат и още пресните (тогава) вълнения от това да подгряваш за Muse и да свириш пред 80,000 публика.
Току-що си го представих и определено си е епично.



DeVotchKa са си отявлена етно група и влиянията на фолклор от цял свят са осезаеми в албума. Мексикански мариачи китари и тромпети, цигански цигулки, танго акордеони, малко полка, малко гръцко, малко чардаш - всичко това омесено на инди рок фон в композициите на Момичето прави такава убийствена комбинация, че ще ви накара да си я въртите на repeat в близките няколко дни.
Композициите, освен богатството на влияния и инструменти, се отличават и с чести промени на темпото, ескалиращи оркестрации и неравноделни ритми, които всъщност са си характерни за доста от фолк музиката, която Девочка използват.
А, а пък това ми е любимото парче от албума:



100 Lovers, освен технически брилянтен е и ужасно разчувстващ и наситен с емоции. Тенора на Nick Urata може да ти скъса сърцето. Мисля, че по албума трябва да направят филм.
По думите на самият г-н Урата: "Ние винаги сме се надявали да не ни нищят по жанрове, но вероятно всички го правят. В идеалния случай някой би ни определил като романтични, екзотични и - надявам се - чисто и просто добри."

И те наистина са.


8/10

*ако сте любопитни относно саундтраците, можете да пробвате Little Miss Sunshine, където DeVotchKa участват и в саундтрака, и в скора, I Love You Phillip Morris и The Joneses.

петък, 28 януари 2011 г.

Албуми, които по една или друга причина няма да имат свои ревюта, но заслужавате да знаете за тях

Поредният summary пост за албуми които а) не са ми харесали дотолкова, че да им обърна специално внимание; б) не съм имала възможност да преслушам обстойно в) са дело на групи, които се радват на сравнителна популярност и е хубаво да ги спомена.
Летс просийд:

1. Chase & Status – No More Idols (2011)

genre: drum'n'bass, grime, dubstep

1. No Problem
2. Fire In Your Eyes (feat. Maverick Sabre)
3. Let You Go (feat. Mali)
4. Blind Faith (feat. Liam Bailey)
5. Fool Yourself (feat. Rage; Plan B)
6. Hypest Hype (feat. Tempa T)
7. Hitz (feat. Tinie Tempah)
8. Heavy
9. Brixton Briefcase (feat. Cee-Lo Green)
10. Hocus Pocus
11. Flashing Lights (feat. Takura; Sub Focus)
12. Embrace (feat. White Lies)
13. Time (feat. Delilah)
14. Midnight Caller (feat. Clare Maguire)
15. End Credits (feat. Plan B)

Цяло съзвездие от колаборатори от Острова, най-изненадващите от които за мен са White Lies. Въпреки, че дебютният More Than Alot напълно оправда името си, No More Idols малко ми издиша и намирисва на непосилен напън за надскачането на предшественика си.



2. Sonic Youth – Simon Werner a Disparu (2011)

genre: alternative, experimental, soundtrack

1- Thème de Jérémie
2- Alice et Simon
3- Les Anges au piano
4- Chez Yves (Alice et Clara)
5- Jean-Baptiste à la fenêtre
6- Thème de Laetitia
7- Escapades
8- La Cabane au Zodiac
9- Dans les bois / M. Rabier
10- Jean-Baptiste et Laetitia
11- Thème de Simon
12- Au Café

Sonic Youth може да одъртяват, но са все така пълни с ярост. Настоящото е саундтрак към филма Simon Werner a Disparu (или иначе казано Симон Вернер е изчезнал) на французина Fabrice Gobert. Преслушах го една сутрин преди работа и това, което чувах от банята, не беше лошо, но не ми остана време да му отдам нужното внимание.



3. Cinnamon Chasers – Science (2011)

genre: dance, chillwave, lo-fi

1. Rocker
2. Smooth Station
3. Dove
4. Magic Lover
5. Have I Said Something
6. One Million Balloons
7. Arctic
8. Cuts Like Fire
9. Tattoo

A Million Miles From Home е чудесен албум, но Science още не съм го преслушала изцяло. Дано е достойно продължение.

Hercules and Love Affair – Blue Songs (2011)

Днес по някаква необяснима за мен причина имам ужасно главоболие. Като казвам ужасно, наистина е ужасно. Толкова ужасно, че ми е болезнено даже да слушам музика. По тази причина нямах възможност да изслушам целия нов албум на Hercules and Love Affair и да дам експертната си оценка, колкото и да ми се искаше. Но преди някой друг да ме е изпреварил - представям ви тъжните песни на Еркюл и неговата ком... афера.

genre: dance, house, disco

1. "Painted Eyes"
2. "My House"
3. "Answers Come In Dreams"
4. "Leonora"
5. "Boy Blue"
6. "Blue Song"
7. "Falling"
8. "I Can't Wait"
9. "Step Up"
10. "Visitor"
11. "It's Alright"

Първият сингъл My House беше триумфално завръщане към онова странно време в края на 80-те/началото на 90-те, когато хората се обличаха смешно и танцуваха още по-смешно. Чини ми се, че повечето от песните в Blue Songs се придържат към този парти полъх.



полезна информация: Kele Okereke от Bloc Party пее в Step Up.

Ще си купя торба аналгин и ще изслушам албума. Ако не получа анафилактичен шок, съм почти сигурна, че ще ми хареса.

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Stateless – Matilda (2011)

Stateless са една великолепна банда, за която май не съм ви споменавала. Дебютният им едноименен албум е излязъл в не толкова далечната 2007-а, но аз го открих едва миналата година. Толкова го въртях, че плеъра ми се принуди да развие изкуствен интелект и да блокира, когато се опитам да си го пусна пак. Вече сигурно се досещате, че получих учестено сърцебиене, когато зърнах обложката и линк към Matilda.

genre: electronic, trip-hop, alternative

01. Curtain Call
02. Ariel
03. Miles to Go
04. Visions
05. Assassinations
06. Red Sea
07. I'm on Fire
08. Ballad of NGB
09. Song for the Outsider
10. Junior
11. I Shall not Complain

Освен красивата обложка, която представя едно от любимите ми цветови съчетания червено-синьо-лилаво, друго нещо, което приятно ме изненада, е преминаването им от !К7 към любимите Ninja Tune. Слушайки албума, откривам че в първата си половина той си звучи съвсем нинджатюновски, което вероятно се дължи и на Damian Taylor, работил с Bjork и Prodigy.
Matilda е много по-кротък и атмосферичен от предшественика си, също така е доста по-разнообразен. Под разнообразие имам предвид колаборации и новите елементи, които те внасят. Stateless са привикали DJ Shadow, Shara Worden от My Brightest Diamond, която можем да чуем в Red Sea, както и The Balanescu String Quartet, чиито оркестрации блясват в няколко парчета. Прилагам доказателствен материал:



Понеже съм опак човек ги почнах отзад напред. Това е закриващото I Shall Not Complain, което е нагледно доказателство защо често определят Stateless като нещо средно м/у Radiohead и DJ Shadow. Горната композиция звучи доста екзотично с тази хармоника, но явно е някакъв тренд в групата, след като и първият сингъл Ariel бие на сиртаки-кючек. Кво пък, екзотика да има.



Друго, което ми направи впечатление, е стилът на пеене на вокала Chris James. На повечето места е откровено r&b, залитащо към gospel. И за това си има обяснение - пича се бил повлиял от Nina Simone, Jeff Buckley, Otis Redding и разни хип-хоп вокали. Не знам кво прави тоя хип хоп. И Paul Banks от Interpol слушал и се вдъхновявал от хип-хопа. Неведоми са пътищата музикални.

За да обобщя, мога да кажа само, че Matilda е доста по-различен от Stateless(2007), вероятно и по-стойностен, но това ще си проличи от бъдещи слушания. Засега ми е още малко мъгляв. Досега съм упражнила само едно преслушване и то сочи към
7.4/10

сряда, 26 януари 2011 г.

Wires Under Tension – Light Science (2010)

Wires Under Tension е проект на основателя на Slow Six Christopher Tignor. Идеята за този страничен проект го осенила, след като му се наложило да премести цялото си студио от Бруклин в Южен Бронкс. Съвсем в духа на едно преместване, от Light Science можем да очакваме хаос и подредба във вариращи пропорции.

genre:instrumental, modern classical, post rock

1. Electricity Turns Them On
2. Irreversible Machines
3. A List Of Things To Light On Fire
4. Wood, Metal, Bone
5. Position And Hold
6. Mnemonics In Motion
7. Сказала, Сказала

В проекта участват вече споменатият цигулар Christopher Tignor и Theo Metz, който отговаря за ударните инструменти. Интересно е как само 2-ма човека могат да сътворят такова богатство от звуци и пластове в композициите. Последните спомагат за създаването на една жанрова каша, която в един момент е апокалиптичен пост рок, в следващия е психаделичен фюжън, а за завършек се трансформира в електронизирана класика. При все този привиден безпорядък, преходите са изключително плавни и добре структурирани.



7.6/10

събота, 22 януари 2011 г.

Magnetic Man - Getting Nowhere ft. John Legend

Днес открих един евентуално сериозен пропуск - Magnetic Man са издали албум в края на миналата година, който след като приключа поста смятам да си набавя незабавно. Иначе новия клип с John Legend е красив, пълен със символика, но за съжаление безмислен.

петък, 21 януари 2011 г.

She & Him - Don't Look Back

Зоуи Дешанел и M.Уард са добра сценична двойка, но лично мен този ретро полъх не ме кефи особено.


She & Him - Don't Look Back from Merge Records on Vimeo.




четвъртък, 20 януари 2011 г.

Best Coast - Crazy For You (new video)

За да продължа в духа на предния пост: Боже, как мразя неща от 65-а!

Така и не разбрах какво хората намират в Best Coast.
Котките обаче са сладки. ^_^






Peter, Bjorn & John - Breaker, Breaker (new video)

Макар да не съм споменавала, новият албум на тия тримата излезе преди... има-няма месец. Не ми направи никакво добро впечатление, затова скипнах. Може да съм споменавала колко много обичам 80-те, но не съм ви казвала колко много ме дразни интервала 1965-1975. Гади ми се от почти всичко пръкнало се в този период... Шибани хипита. Единственото хубаво нещо от това време е гримираният Дейвид Боуи. Малко се отплеснах, прощавайте. Ето пускам ви ги тия брадясалите.





вторник, 18 януари 2011 г.

Track of the day: Jamie Cullum - Don't Stop The Music

Малко неща напоследък ме правят по-доволна от живота от чай с мед, соленки и Jamie Cullum. Сигурно съм го пускала, но ми е адски любимо.

понеделник, 17 януари 2011 г.

Cut Copy - Zonoscope (2011)

Ууууу-уууу, кенчу сии, айл тейк ит фо ми, айл тейк ит фо ми... Моля скролнете надолу докато аз си пея - там ще намерите кратко ревю на Zonoscope - трети албум на едни от Modular-ските герои Cut Copy.

genre: synthpop, electropop, dance punk

1. "Need You Now"
2. "Take Me Over"
3. "Where I'm Going"
4. "Pharaohs & Pyramids"
5. "Blink and You'll Miss a Revolution"
6. "Strange Nostalgia for The Future"
7. "This is All We've Got"
8. "Alisa"
9. "Hanging Onto Every Heartbeat"
10. "Corner of the Sky"
11. "Sun God"

Накратко: Zonoscope е приятен съвременен електро еквивалент на Бийч Бойс. Само това ми дойде наум, нещо не ми се пише днес.



Това е, казах ви, че ревюто е кратко.
Като цяло доволно.
7.2/10 с потенциал за покачване с течение на времето.

събота, 15 януари 2011 г.

Discodeine – Discodeine (2011)

Наскоро ви споменах за Discodeine във връзка с излизането на клипа на колаборацията им с Jarvis Cocker. Ето че и албума излезе.

genre: electro, nu disco

01. Singular (Feat. Matias Aguayo)
02. Falkenberg
03. D-A (Feat. Baxter Dury)
04. Antiphonie
05. Ring Mutilation
06. Depression Skit
07. Grace
08. Homo-Compatible
09. Relapse
10. Invert
11. Synchronize (Feat. Jarvis Cocker)
12. Figures in a Soundscape



Май нищо забележително няма в тоя албум, просто е добър електро такъв. Що го пускам ли? Ми щото парчето с Джарвис ми хареса. Е, и това с Baxter Dury е добро. :)
Пълно е с 8-битови звуци и крещи "френско диско".

7/10

петък, 14 януари 2011 г.

Track of the day: Simon Rain - Rain

Така, задачата е следната:

цъквате тук, пускате си първата "Rain", а след това "On Your Own" и другите песни от албума, в какъвто ред решите.

Монката, учудващо за мен, се оказа булгериън. Преди малко чух Rain по радиото и се очаровах, та го издирих. Свири почти акустистични балади(предимно) с китара, пиано и цигулки. Идеален е за саундтрак на O.C. и The Vampire Diaries.
Хвала на такива съотечественици!

Two Door Cinema Club - What You Know (new video)

Розовобузите младежи от Two Door Cinema Club изкараха ново видео от чудесния си Tourist History. Както съм споменавала, аз много си падам по клипове с момичета, танцуващи около групата. Този клип ме присеща и да си пусна туристическата история, отдавна не съм ги слушала, макар доста да си въртя ремикса им от последното Кицуне.

Толкова линкове в толкова кратък текст май не съм имала...



powered by г-н Евстратиев

четвъртък, 13 януари 2011 г.

White Lies – Ritual (2011)

Голямо чакане беше за този албум. To Lose My LIfe вдигна летвата високо за White Lies, които се помъчиха да я прескочат с Ritual. Лост трябваше да им бъде Alan Moulder. Струва ми се, че дори един такъв як лост като г-н Moulder не успя да издържи тежестта на големите очаквания, стоварени на плещите на групата.

genre: post punk, new wave, indie

1. Is Love?
2. Strangers
3. Streetlights
4. Bigger Than Us
5. Peace & Quiet
6. Holy Ghost
7. Turn the Bells
8. Power & The Glory
9. Bad Love
10. Come Down

След дебютната Bigger Than Us, съзнанието ми започна да рисува картини как слушам следващия пост пънк шедьовър на триото от Ийлинг, зяпам с отворена устя, следствие на което езика ми е пресъхнал, но аз не забелязвам, защото музиката е толкова хубава, че ми се плаче.
Добре е, че имам въображение, но нещата в действителност стоят по различен начин. Тази сутрин се докопах до така лелеяния албум, и след 2 преслушвания мога да кажа, че е хубав, но посредствен.
Молдър се е помъчил да пресъздаде това, което е правил с Depeche Mode и Erasure, обаче въпреки огромния ми респект към неговите способности, резултата е изкуствен, като от конвейр. Както се беше изразил един прозорлив критик: "По-голямата част от албума звучи като Duran Duran, опитващи се да създадат Depeche Mode впечатление". Това изречение характеризира на 100% албума и аз се чудя дали има смисъл да дълбая още по темата.



И въпреки че албума не блести с особена оригиналност и не е откровен емоционален ексхибиционизъм на групата, Ritual в никакъв случай не е лош албум. Но дори името е претенциозно и клиширано. Намеква за някаква епична епичност, на която слушателя очаква да стане свидетел, но в крайна сметка не оправдава тези заявки и е по-редно от Ритуал да бъде прекръстен на Рутина. Наистина, няма нищо, каращо те да спреш, да си кажеш "damn, това е гениално", няма го wtf-момента, няма го блясъка на чистата креативност и самобитния талант. За сметка на това имаме техниката и заучените положения на Молдър, епичния вокал на Хари МакВей, който навява носталгия по Йън Къртис (а тук ужасно прилича на Дейв Геън), както и стабилния фундамент на ню-уейв ривайвъла, който от известно време насам вози рок групите в един коловоз. Това последното започва вече сериозно да доскучава. Щом на мен ми е писнало да слушам ню-уейв, значи сцената сериозно се е пренаситила и е време нещата да се придвижат към следващия тренд, а той - доколкото забелязвам - вече е на хоризонта.



Всъщност какво исках да кажа... Не, не е лош албума. Даже ако човек не подхожда с някакви очаквания към него, ще му се стори доста приятен.
Като се мъча да се абстрахирам от предхождащия Ritual хайп, спокойно мога да му дам
7.3/10

P.S.: Peace & Quiet е разкошна!

сряда, 12 януари 2011 г.

How musical are you?

Както казах - днес е ден за приятни интерактивни занимания. Този малък експеримент стигна до мен благодарение на Тони (h)

В тази връзка не мога да се сдържа и да не се похваля -

И като цяло:


Ако разгледаме резултатите, става ясно, че аз съм 99% музикално грамотна, т.е. разбирам жанра в детайлност, хаха. Нататък: музиката като цяло е много важна за мен, имам много добри умения в това да правя музика и да колаборирам с другите. С оглед на предния пост, мисля да ускоря закупуването на въпросната миди клавиатура. :D
Друго, друго... Отворена съм като кепенци на хасиенда към нови музикални жанрове и преживявания; музиката оказва влияние на настроението и чувствата ми в умерена степен, логично.

You scored high for enthusiasm, which suggests that music is a major part of your life. You almost certainly spend more time than most people just listening to music or with music on in the background while you do other things.

You probably also spend more money and use more of your free-time than average on music-related activities. You are also likely to enjoy reading and writing about music, as well as talking about it with other people.


Научното обяснение за съществуването на този блог.

А сега е време да проверите HOW MUSICAL ARE YOU?

All work and no play...

... знаете до какво води. Така че нека си поиграем. Правилата са прости:

1 - Go to wikipedia and hit random. The first random wikipedia article you get is the name of your band. 2 - Go to quotationspage.com and hit random. The last four or five words of the very last quote of the page is the title of your first album. 3 - Go to flickr and click on “explore the last seven days”. Third picture no matter what it is, will be your album cover. 4 - Use photoshop or similar (picnik.com is a free online photo editor) to put it all together.

Ето и как ще изглежда дебютната издънка на бъдещата ми група PALASM. :D
Мяза на някоя witch house обложка:


Специални благодарности на Ностро за хинта, ще ми е интересно да видя и вашите резултати. :)

PS.: Сега виждам, че надписите са малко криви, ама майната му, за 2 минути - толкова.

вторник, 11 януари 2011 г.

Beth Ditto – De Consruction EP (2011)

Beth Ditto, която е по-известна като пухкавата певица от Gossip, издаде дебютен соло материал. Соло, соло, колко да е соло - съюзила се е със Simian Mobile Disco, за да създаде нови денс химни. Справила се е... горе-долу.

genre: electronic, dance, female vocals

1. Open Heart Surgery
2. Goodnight, Good Morning
3. Do You Need Someone
4. I Wrote The Book

понеделник, 10 януари 2011 г.

Esben and the Witch – Violet Cries (2011)

Докато другите клонове на развлекателната индустрия се опитват да ни заливат с псевдо страшни творби, то при музиката на Esben and the Witch нещата са си доста плашещи. Вече съм ви споменавала за тях миналата година, ето че и дебютният им албум излезе.

genre: gothic indie, witch house, psychedelic, post rock

01 Argyria
02 Marching Song
03 Marine Fields Glow
04 Light Streams
05 Hexagons IV
06 Chorea
07 Warpath
08 Battlecry/Mimicry
09 Eumenides
10 Swans

Много започна да се шуми за E&TW миналата година, когато те издадоха страховитата, но мелодична Marching Song. Нарочиха ги за новия хитов хибрид м/у XX и Florence & The Machine, и започнаха да придобиват култов статус в зародиш. Violet Cries, обаче, опровергава очакванията за запомнящи се поп-гот песни. Той е сносен труд; личи си, че бандата има посока и концепция, но е доста трудно смилаем за средностатистическия инди любител. Мисля, че когато официално излезе, албумът ще остави мнозинство разочаровани фенове на Флорънс и шепа верни последователи, които ще ги обичат заради приликата със Siouxie & The Banshees.



Самите Esben And The Witch учудващо споделят, че не търсят мрачното въздействие в музиката си. По техните думи "просто изглежда, че някои от най-интересните неща не са винаги особено добре осветени".
На места малко са се уляли в търсене на тези "интересни неща", защото често се усеща едно впускане в задълбаване на определен китарен риф, ефект, вокалните девиации на Рейчъл, или просто задълбаване и нагнетяване на какафонията самоцелно. Да бе, и това си има своя чар все пак, знам.


Ами това е, и без това мизлех да напиша само 2 реда, а то какво стана.
Макар да не е моят тип музика, Violet Cries предлага на ценителите едно качествено преживяване. Аплодирам и куража на групата да не се превръщат в това, за което ги цанят, а да остават верни на себе си и да правят нещо различно.

В завършек искам да кажа за пореден път, че ми писна ноктюрни създания да доминират в съвременния ентъртейнмънт. Анатема!

Знам, че трябваше да дам оценка като излезе албума, ама просто не мога, простете.

Crystal Fighters – In The Summer (new single)

Баската автономна област, освен ЕТА, е дала на света и интересна фолк музика. Последната е вдъхновение за електро героите Crystal Fighters, които умело я забъркват със съвременни ритми. Резултатът е доста интригуващ и танцувален. А иначе те са от Източен Лондон.

петък, 7 януари 2011 г.

Destroyer – Kaputt (2011)

genre: indie

01. Chinatown
02. Blue Eyes
03. Savage Night at the Opera
04. Suicide Demo for Kara Walker
05. Poor in Love
06. Kaputt
07. Downtown
08. Song for America
09. Bay of Pigs (Detail)

Много приятен инди албум с щипка смуут джаз - заради саксофона.
А долният клип е wtf, най-вече към края, когато момчето надува балон под водата.



Wasting your days
Chasing some girl’s alright.
Chasing cocaine
Through the backrooms of the world all night.

7.2/10

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Discodeine feat. Jarvis Cocker – Synchronize (new video)

Ново видео от французите Discodeine, този път със специалното участие на талантливия темерут Jarvis Cocker, който познаваме от Pulp.

Hercules & Love Affair - My House (new video)

Хм, кво да кажа? A blast from the past май е най-подходящо.
My Housе е първият сингъл от втория им подред Blue Songs, който очакваме към края на месеца. А това, дето пее, се казва Shaun Wright.



А ако искате да сравните с нещо автентично от онова време, предлагам The Perculator, от който очевидно H&LA са се, кхм, вдъхновили.

сряда, 5 януари 2011 г.

Track of the day: The Irrepressibles - In This Shirt

Тази сутрин по стечение на обстоятелствата се присетих за тази интересна формация, която издаде дебютния си албум Mirror Mirror миналата година. Нарочно не го сложих в блога, стори ми се малко не в стилистиката и твърде арт за моят полу-комерсиален маниер на сортиране на музиката за блога. Мислейки сега за това изглежда глупаво, и то наистина е. Препоръчах ги само на един приятел, който май не им обърна подобаващо внимание. Много ми напомнят на Antony & The Johnsons, но в един по-вълнуващ, оркестрален вариант.
Бароков поп at its finest.

вторник, 4 януари 2011 г.

Elbow – Lippy Kids (new song)

Прекрасните хора от Elbow започват да ни подгряват за следващата си дългосвиреща творба. Първата песен от нея - Lippy Kids, вече може да погали слуха ни, заедно с клип, сниман в Blueprint Studios. Новият албум ще се именува Build A Rocket Boys!, въпреки първоначалното име Lippy Kids, чието име носи и първият сингъл. Build A Rocket ще набляга на детството и носталгията. Очаквам албумa да ми скъса сърцето с тая носталгия. Обложката и пълния списък на композициите са вече известни, но нека ги запазя за ревюто, което предполагам ще имам възможност да напиша към края на февруари.

Kanye West feat. Jay-Z, Nicki Minaj, Rick Ross, Bon Iver - Monster (new video)

Новия клип на многоуважаемия г-н Уест вече излезе в цялата си дължина. Не знам какво да кажа освен за пореден път да натъртя, че ми писна от тоя мъртвешки тренд.
Иначе клипа е режисиран от Jake Nava, който е отговорен и за Single Ladies на Beyonce. Ако вземем предвид, че Канйе се изложи незабравимо в оня случай с Тайлър Суифт, заявявайки, че Single Ladies е един от най-добрите клипове на всички времена, изборът му на режисьор изглежда съвсем логичен.


KanYe West - Monster (Official Video)
Uploaded by theycallmetune. - Discover more webcam videos and video blogs.

понеделник, 3 януари 2011 г.

Klaxons - Landmarks of Lunacy EP (2010)

Заради Коледно-Новогодишната си почивка нямах възможност да ви информирам навреме за новото EP на Клаксоните. Слушайки го, разбирам че то е излязло в най-подходящото време - по Коледа. Ще прощавате за закъснението.

genre:indie, alternative

1. The Pale Blue Dot
2. Silver Forest
3. Ivy Leaves
4. Wildeflowers
5. Marble Fields

Landmarks of Lunacy няма нищо общо с последния Surfing The Void, който колкото и да е добър, е доста шумен. Този е доста по-тихичък, на места почти акустичен, и ако може да се вярва на анонса - пресъздава някои от най-специалните моменти на момчетата като група, които се описвали с една дума - магически.
Склонна съм да се съглася. EP-то, което е записано всъщност през 2008 за 3 седмици, има една много специфична атмосфера, близка до тази на страшните детски приказки. Слушайки новите им стари песни, в съзнанието ми изниква картина на дървена къща в заснежена гора и една бавно, но сигурно прокрадващо се чувство на безпокойство и тревога. Едно такова, каквото е в Танцът на Захарната Фея от Лешникотрошачката.
Настрана от специфичната атмосфера, композициите им този път завиват към алтърнатива.



И макар да не е Коледа, сега е по-подходящо време за слушането на Landmarks of Lunacy - студено е, мрачно и вали сняг. А утре има частично слънчево затъмнение, това между другото.

7.5/10

download

Има линк тук, защото милите англичани са го пуснали за свободно сваляне.

Честита нова 2011-а година!

За много години, скъпи читатели/приятели!

Нека новата година ви донесе всичко хубаво, което очаквате от нея, и да ви спести всичко лошо, от което се опасявате! Здраве, щастие, пари, късмет и бахур за всички!
От новогодишната баница ми се падна късмет най-общо казващ, че без мен светът ще е скучен, затова ако не стана комедиант, най-малкото ще продължа да ви забавлявам с по-добрата нова музика.

Време е да попреслушам какво се е пръкнало в интернета по време на моето отсъствие, затова ви оставям с новия сингъл Blind Faith на титаните Chase & Status, чиито втори албум очакваме съвсем скоро. В тази връзка ви желая и много вяра в щастливите развръзки на събития от всякакъв род, дори да нямате адекватни основания за нея. Помнете, че тя е първата крачка към хепи енда - базова квантова физика, кхъм-кхъм. :)