James Blake - The Wilhelm Scream (new video)

Ново видео от новото музикално чудо James Blake, промотиращо излизащия след няколко дни едноименен албум. Всъщност албума го имам от края на декември миналата година, но чак вчера се наканих да го чуя. Въпреки че има 2-3 чудесни композиции в себе си, мисля да го пратя в следващия масов пост, който с всеки изминал ден набъбва.
И все пак The Wilheim Scream е много красива, с разфокусирано видео, кореспондиращо на обложката на албума. Звукът на James Blake е изключително постен, но в случая ефекта е в дефекта. Както казваше един приятел - " Less is more". Тази реплика в оригинал е относно женската анатомия, но мисля, че е приложима и тук.



обобщаващ коментар от потребител в youtube:
"ok. Somehow my brain has been upgraded..."

Коментари

kozei каза…
1. James Blake къде-къде не е "ново музикално чудо". Зад гърба си има вече 4 ЕР-та...
2. Албумът купила ли си си го?
7 февруари 2011 г. в 13:42
Lu каза…
1. Има разлика м/у това да издаваш материал и той да бъде забелязан от голяма аудитория. "Голямото забелязване" дойде миналата година, което все още се класира като "ново".
2. Не съм, и няма как, след като излиза днес официално. Това не ми пречи да съм го преслушала. В каква връзка питаш?
7 февруари 2011 г. в 15:17
kozei каза…
Това, че творчеството му не си е намерило място сред комерсиалните музикални класации съвсем не значи, че е "прясно" забелязан. ;)
А относно: "Всъщност албума го имам от края на декември миналата година"... Доста е слабо да си точиш нелегално музика и да ѝ пишеш ревюта. Но като цяло, евалата за блога, допада ми стилът ти на писане! ;)
7 февруари 2011 г. в 20:18
Lu каза…
Виж, няма да ти обяснявам кое как е, и аз съм му чела биографията, можеш да проследиш с дати какво кога се случва и кога почва да набира популярност. Това, че вероятно го знаеш преди това, е хубаво и мога само да те похваля.
А това за ревютата и точенето смятам изобщо да не го коментирам, защото е нелепо. Всеки, който не е живял в пещера последните 15 години, е наясно накъде върви музикалната индустрия и как нещата с разпространението на музика са коренно променени като концепция. Но за протокола - ако някой албум много ми хареса си го купувам в последствие. Така или иначе това няма касателство към темата, ако сегашното статукво много ти бърка в мирогледа, предлагам да се пробваш да забраниш на музикалните магазини да предлагат преслушване на албумите преди закупуване, както и да замеряш Том Йорк с камъни, който пусна In Rainbows на Radiohead за свободно сваляне. Впрочем от него изкараха повече пари, отколкото от предишния. А най-малкото, което можеш да направиш, е да обявиш бойкот на блога и да не го посещаваш повече. Ако онова горното наистина го мислиш, за мен последния вариант е най-удачен.
8 февруари 2011 г. в 10:33
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лон...
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р...
Прочетете още