понеделник, 7 февруари 2011 г.

James Blake - James Blake (2011)

Така. Файърфокската - забила, половин ревю - няма го. Блогспот спи и не записва драфта.
Кратък момент на псуване.
Продължаваме. Доколкото помня, бях написала нещо за едноименните албуми на изпълнители с човешки имена и защо това го няма в другите изкуства. Гай Ричи никога не е правил филм "Гай Ричи", както и Пушкин никога не е написал поема "Пушкин", макар да е написал "Цигани". Звучи готино, въпреки че Пушкин не е бил циганин, а мулат висок левъл, доколкото помня.
Но да се върнем на Джеймс Блейк и неговият едноимен албум. EP-тата не се броят за албуми, макар в днешно време границата м/у LP, EP и сингъл да се гордее с копулиран родител от женски пол. Keane издадоха EP от 8 отделни композиции, докато Creep-ското "Days" съдържа 4 песни, 2 от които ремикси на третата и едно интро.
Не знам що постоянно се разсейвам. Май не ми се говори James Blake. Предполагам защото в по-голямата си част това, което ще кажа, не е много ласкаво, а аз съм благ човек и мразя да съобщавам лоши новини.

genre: dubstep, downtempo, indie, ambient

01. Unluck
02. The Wilhelm Scream
03. I Never Learnt to Share
04. Lindesfarne I
05. Lindesfarne II
06. Limit to Your Love
07. Give Me My Month
08. To Care (Like You)
09. Why Don’t You Call Me
10. I Mind
11. Measurements

Вече ви пуснах The Wilhelm Scream, която е леко замайваща заради честите смени на ляв и десен канал, затова тук ще сложа великолепната Limit To Your Love. Тя ми е и любима от албума, и то само защото е кавър на Feist. Като песен писана от друг, тя е и най-мелодичната и хармонична такава. Блейк създава впечатлението, че просто иска да запълни композициите си с тишина, вместо музика. Той не само иска, ами го и прави. Повече за това след рекламите.



Limit To Your Love, изпята от духовитото (i.e. soulful, ха-ха?) изпълнение на Блейк и аранжирано от крайно оскъдния му инструментариум звучи прекрасно и прочувствено в своята семплост. Като някакво откровение, което подсказва за Второ Пришествие при слушането на албума. Няма такова нещо. Limit To Your Love е най-listenerfriendly звучащата композиция и е бяла лястовица в албума. А той е сякаш запис на малко дете, което е наредило чаши с вода и се радва на звуците, които излизат, когато обикаля с пръст ръбовете им. Ех, Джеймс, ех, Блейк, язък ти за потенциала.
Повечето композиции са твърде авангардни за масовия слушател. Блейк пее като бял попаднал в негърска църква, а вместо хор има вокодер. Прави своите импровизации на фона на звуците от няколко инструмента/ефекта, които често са самотни в своето звучене и след съвсем кратко време изчезват и на тяхно място остава ехо и после тишина. Нищо! Важното е, че Джеймс продължава да пее!



Цялата тази работа с вокодера и сола ме подсеща за 80's & Heartbreak на Kanye West, въпреки че слушайки го аз се сещам по-скоро за R.Kelly. Ако добавим и... как беше онова псевдо модeрно нещо, което вече не е модерно - дъбстепа, както и класическото образование и уменията на пиано на Блейк, се получава един мелез м/у R. Kelly, Burial и Jamie Cullum. Ако не друго, то поне звукът е интересен. В Give Me My Month и Why Don't You Call Me, освен в Limit и The W. Scream, има добра мелодичност, която разкрива, че Блейк всъщност e учил за музикант. Останалото с голяма вероятност за успех би могло да бъде сътворено от средно-талантлив ентусиаст със синтезатор.

В James Blake има много интересни, приятни и иновативни моменти, но често те биват избутвани от ехотата, ефектите и тишината, които съсатвят албума на 80%.
Критиката със сигурност ще го хареса, ще получи награди и признание. Халал да са му.

6.5/10

И един коментар от youtube към Limit To Your Love (знаете, радвам се като малко дете на коментарите там):

*192 people dislike this

Matt90o: 192 people have no subwoofer

Няма коментари: