вторник, 8 ноември 2011 г.

Mike Patton - The Solitude of Prime Numbers [Music from the Film and Inspired By the Book] (2011)

Около Патън и неговите проекти винаги се вдига много шум, но този сякаш мина малко по тангентата и не протегна обляни във фанатизъм пипала към масовия Патънов слушател. Което е хубаво, впрочем.


genre: score, experimental, ambient, nu classical

01 – 02 - Twin Primes
02 – 03 - Identity Matrix
03 – 05 - Method of Infinite Descent
04 – 07 - Contapositive
05 – 11 - Cicatrix
06 – 13 - Abscissa
07 – 17 - Isolated Primes
09 – 23 - Separatrix
10 – 29 - The Snow Angel
11 – 31 - Apnoea
12 – 37 - Supersingular Primes
13 – 41 - Quadratix
14 – 43 - Calculus of Finite Differences
15 – 47 - Zeroth
16 – 53 - Weight of Consequences (Quod Erat Demonstrandum)

Както е видно от заглавието - Самотата на Простите Числа е музика от филма и вдъхновена от книгата. Филмът излезе преди малко повече от година, не съм се ровила за причините, поради които саундтрака излиза чак сега. Като референция към концепцията на Джордановата творба, и траковете са номерирани като прости числа. За тази цел Патън е прибегнал до някакви акробатики, изразяващи се в само условното маркиране на композициите с пореден номер съставно число, т.е. тракове номер 6, 8, 9 и т.н. траят само 3-4 секунди, което било технологичния минимум. Реално вие такива тракове няма да забележите, в един са вкопани няколко; сигурно ако се слуша на диск, айдитата ще се джуркат на дисплея, но засега не съм го пробвала. Би трябвало да се види и на плеъра на pc-то, но вероятно съм изтеглила редактирана версия. Все тая.



Саундтрака е завой в ляво от обичайния звук, който изкарва Патън. Написан в самота в малка стая в Индонезия (?), The Solitude of Prime Numbers e собственоръчно написан и изсвирен (пак в самота) от Патън опит да се улови духа на съзнателната изолация и невписването в нормите. Ама що в Индонезия бе? Май е бил на почивка тогава. Както и да е. Бате ви Майк почувствал, че е необходимо да е сам, докато пише скора за филма, за да може музиката да носи онова усещане за самотност и неконвенционалност. Неконвенционалност не ми звучи много на място, но ми харесва като дума.



Композициите са сравнително кратки (говоря за основните, не за ония 4-секундните), но преходите са страхотни и компенсират. На много места няма да обърнете внимание кога едната композиция свършва и почва другата. Има резки смени на настроението, има съспенс пораждащи градации, атмосферична амбивалентност (wtf?) и детски наивитет, изразяващ се в лигавото Патънско "ля ля ля ля" и палави темички за вибрафон.
Всъщност искам да кажа, че саундтрака е прекрасен. Направо ме изпълва с желание да изгледам филма (то и книгата само ме изпълва с желание, но трябваше да го похваля някак по-описателно). Не знам как се връзва кинематографично, но съм готова да си заложа следобедното кафе, че е в десятката.
Скора към The Solitude of Prime Numbers е прекрасно интроспективно пътуване в сетинга на Джордановата творба и емоционално музикално преживяване, показващо поредния етап от израстването на Майк Патън като творец.

8.5/10

Няма коментари: