сряда, 12 октомври 2011 г.

Drive OST (2011)

Здравейте, скъпи приятели!
Започвам с новината, че ще можете да ме четете на още едно място - приех любезната покана на г-н Терзиев и вече ще списвам по няколко изречения за разни саундтраци в movies.bg. Изключително ми е приятно, че правя сефтето си там, а още по-приятно ми е, че го правя със саундтрака на Drive. 80-тарските неща са моето нещо. Това последното на български звучи удивително идиотски.

Ако искате, можете да го погледнете там, ако искате можете да го гледате и тук. Там ще пиша и за по-стари неща, така че може да хвърляте по едно око, ако ви вълнува, понеже тук ще публикувам само новите.

Да преминем към Drive.

Не знам дали е останал човек, който не е чул за "филма на годината", филма-шедьовър с референции към... как беше... едното беше Taxi Driver, другите ги забравих. И понеже аз от кино не разбирам (то и от музика не разбирам, ама някой трябва да върши и тая работа), ще се концентрирам върху саундтрака, който заслужава да му се правят метани поне колкото на филма. Може би и повече.


genre: ost, score, electronic, electropop, nu disco

01. Kavinsky & Lovefoxxx - Nightcall
02. Desire - Under Your Spell
03. College - A Real Hero (feat. Electric Youth)
04. Riz Ortolani - Oh My Love (feat. Katyna Ranieri)
05. The Chromatics - Tick of the Clock
06. Rubber Head
07. I Drive
08. He Had a Good Time
09. They Broke His Pelvis
10. Kick Your Teeth
11. Where's The Deluxe Version?
12. See You in Four
13. After The Chase
14. Hammer
15. Wrong Floor
16. Skull Crushing
17. My Name on a Car
18. On The Beach
19. Bride of Deluxe

Обикновено саундтрака се консумира премиерно по време на гледане на филма, щото тогава се усеща най-добре кое за къде е правено, както и кое е направено добре в тази връзка. Аз имах привидното неблагоразумие на преслушам саундтрака няколко часа преди да гледам филма, но това - за мое учудване - не ми изигра лоша шега, напротив: даже ми помогна да се концентрирам повече върху съвкуплението кадри-музика (spoiler alert: това беше единственото съвкупление във филма). Мисля, че иначе само бих слушала прекрасните електропоп хармонии и нямаше да обръщам много внимание на изпитателните, дълбокомислени и съсредоточени погледи, които героите си разменяха през цялото време.

Самият саундтрак е съставен от 19 композиции, които са разделени фиктивно на 2 части: едната е от песни, които съвсем успешно биха се вписали в имагинерната компилация "Nu Disco Sounds Of Now", другата си е същинският скор, дело на Клиф Мартинес - обигран творец на музика за филми и за кратко пребивавал в Red Hot Chili Peppers като барабанист, някъде в апогея на 80-те.



Встъпителното парче Nightcall на франсето Kavinsky и нежната му певческа партньорка Lovefoxxx от Cansei de Ser Sexy, започва мистериозно и обещаващо с вой на койот. Може и да е вълк, но нека оставим вълците на Здрач. Та след този вой, от който те побиват тръпки, идва сигнал свободно и магията започва. Минута по-късно и аз давам свободно, защото Kavinsky e надскочил себе си. Nightcall е класически електропоп хит, с умерено темпо, много синтетика, вокодер и нежни секси вокали от онази с трите хикса в името. Явно, противно на името на майчината и формация, тя не е уморена да бъде секси.

Тази феерия от 8-битови звуци плавно преминава в следващата Under Your Spell на северноамериканците Desire. Desire, заедно с Chromatics, имат свързващо звено продуцента Johnny Jewel, както и факта, че и двете формации записват за италианския лейбъл Italians Do It Better. Under Your Spell ни убеждава, че италианците наистина го правят по-добре и че не случайно има жанр италодиско. Парчето на Desire е достоен представител на италодиско ривайвъла и наистина те омагьосва. Така стоят нещата и с песента на College - отдавна не ми се беше случвало да си лягам и да ставам с една и съща песен в главата. Толкова е добра, че чак е зомбираща. Ода за куража, смелостта, благородността и всичко друго добро у човека, A Real Hero си е чист химн.



Следва композиция от италианския композитор Riz Ortolani, която внася малко разнообразие с бавното си темпо; след нея е ескалиращата Tick Of The Clock, която в оригинал е около 14 минути, но за нуждите на филма е орязана до 5. Напрегнатият звук, имитиращ тиктакане на часовник, ти вдига адреналина и ужасно много напомня на композициите от саунтрака на Tron:Legacy. Така леко се прави прехвърлянето към втората част - тази на Клиф Мартинес, която е по-мрачна и атмосферична и не толкова хитова - така приляга на един score. Композициите логично са именувани според сцените, в които се появяват, носят необходимото настроение и прилягат като ръкавица.
Като споменах Legacy-то: целият саундтрак има много Tron-ски привкус - сходните бийтове в съчетание с осветените в циан нощни магистрали и градски панорами могат да ви докарат дежа-вю, но Drive си има достатъчно индивидуалност, за да стои оригинално, въпреки приликите. Има достатъчно топки да си позволи и надписи в маджента, но сега говорим за музиката. А тя също има достатъчно топки, за да се нареди сред най-добрите саундтраци на последните години. Саундтрака към филма е огледало на самия него - едновременно ретро и съвременен, възхитителен трибют към 80-те и все пак достатъчно актуален, за да стои адекватно до всички нови електронни рилийзи.
Ще искате да си го пускате отново и отново, и то най-вече докато карате нощем.

8.6/10

1 коментар:

fonotekaelektrika каза...

от три дни го въртя, жалко, че нямам книжка.