Coldplay - Mylo Xyloto (2011)

Ето че и дългоочаквания пети студиен албум на общопланетните любимци Coldplay изтече - седмица преди официалната дата на издаване (24.10) Всъщност изтече в понеделник, но на мен ми трябваше известно време за да реша какво е отношението ми към тази бъркотия, която Мартин & Co са кръстили с претенциозното и обвито в мистерия име Mylo Xyloto. Не само това - по някое време (не помня кога точно) бай ви Кристофър беше пуснал мухата, че това би могло да е последния албум на формацията. После взе нещо да шикалкави и да замазва, че искал да каже, че към всеки албум трябвало да се подхожда все едно им е последен. Доста плитко и обидно към феновете на Coldplay, които бяха наречени от Крис "най-добрите, красиви, добре облечени, умни и като цяло гениални". Или нещо такова, попадна ми снощи в юкейското издание на Glamour.

genre: alternative rock, electro rock, pop rock

01 – Mylo Xyloto
02 – Hurts Like Heaven
03 – Paradise
04 – Charlie Brown
05 – Us Against the World
06 – M.M.I.X.
07 – Every Teardrop Is a Waterfall
08 – Major Minus
09 – U.F.O.
10 – Princess of China
11 – Up in Flames
12 – A Hopeful Transmission
13 – Don’t Let It Break Your Heart
14 – Up with the Birds

Mylo Xyloto били имената на момче и момиче, които според историята, скалъпена от Coldplay (или само от Крис Мартин, което е по-вероятно), се запознават чрез улична банда, наречена The Lost Boys, и се влюбват. Албумът бил концептуален - любовна история с хепи енд. Извинете ме, ще повърна.

Така. Не успях, защото не съм закусвала, но все още ми се повдига при мисълта. Не знам дали мъжете от Coldplay вече имат толкова много пари*, че не знаят какво да ги правят и ги хвърлят за дрога и алкохол, но явно нещо в главата не им е наред или просто по интервюта плещят, каквото им дойде.
Guy Berryman каза миналата година, че работят върху "по-акустичен, по-личен албум". Ква акустика бе, плодни човеко, Mylo Xyloto се пръска от синтетика. За това можем да обвиним и Brian Eno, който също е вземал дейно участие в направата на Mylo Xyloto, и който, по думите пак на Berryman, винаги обичал да експериментира с нови неща, нови ритми и се отегчавал изключително бързо. Завалията. Всъщност албума трябваше да излезе в края на миналата година, "за да затвори десетилетката", ама заради натоварения концертен график не се получи. Да затвори десетилетката... Джийзъс. Даже името му до последно не беше ясно и всички го споменаваха като "LP5". Mylo Xyloto беше разкрито едва 2 месеца преди датата на издаване.
И сега, песента, която всички чакахме с особено нетърпение - Princess Of China feat. Rihanna:



Направо да се разтанцуваш, а? Доста от песните залитат към електро поп звученето, което на фона на фанфарите от Viva La Vida стои доста странно. Сякаш са се уплашили, че няма да изкарат достатъчно продажби и са направили нещо достъпно и за по-простите и трудно възприемащи по-сложна музика люде, което пак е обида за феновете на Coldplay. Или просто им е писнало от "като цяло гениални" фенове. Фиестаааа, фиеста де ла ночееееее!



От една страна е ок, че са си попроменили звученето и опитват нови неща, ама от друга - баш по този начин ли бе? Иначе ги има има и протяжните и прочувствени балади, в които Мартин вие все едно носи 3 номера по-малки слипове, но като цяло преобладава поп-рок мешавицата, в която гледаш и не вярваш на ушите си.
Аз никога не съм била кой знае какъв фен на CP, затова и не съм ужасно разочарована от крайния продукт. Приемам го като приятен мейнстрийм албум, който не изисква много, защото и не дава кой знае колко. Дай хард феновете, обаче, май ще са разочаровани и ще им се иска това наистина да е последния албум на Coldplay, или още по-добре - да не се беше пръквал изобщо.
И въпреки противоречивата му природа и множество негативи, Mylo Xyloto ме кара да си го пускам отново и отново, като онези елементарни, но пристрастяващи песни, които ти се набиват в главата. Струва ми се, че ще продължавам да си го пускам като един гилти плежър в дните, когато се чувствам красива и добре облечена. Това за интелигентността, се оказа, не е задължително, за да му се израдваш.
Нека да завършим позитивно с Major Minus, която е един голям плюс и ми е фаворит от албума.



7/10


* А Крис Мартин си поръчал кустомизиран Mark II Ягуар, направен специално за него, а дори нямал книжка. Ууу, бе!

Коментари

Абсолютно, ама абсолютно същото мнение имам и аз. Макар отдалече да си личи, че прекалено са залитнали в american-teen-rom-sterile-electropop жанра, аз направо не мога да се отлепя от него. Но вероятно бързо ще писнат. :)
Lu каза…
Е, да, сигурно другата седмица ще ми се гади като го чуя, но да се радваме на момента. :D

Популярни публикации от този блог

Lana Del Rey - Born To Die (2012)

Ghost - Impera (2022)

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)