понеделник, 26 септември 2011 г.

Yonderboi - Passive Control (2011)

В петък, 23.09 - официалното начало на есента, докато в една софийска кръчма аз кротко пийвах мартини и от колоните се лееха NIN и Bjork, човекът, на чиято песен е кръстен този блог, издаде третият си албум. Какъв ще да е този човек, щом чак съм си кръстила виртуалния хабитат на негова песен, ще се запитат незапознатите с творчеството на Yonderboi. Ами той си е направо Wonderboi, a Passive Control е тъкмо такъв, какъвто очаквах да бъде - обезоръжаващ.

genre: electronica, low fi, downtempo, trip-hop

01 – Sustainable Development
02 – I Am Cgi
03 – She Complains
04 – Roast Pigeon
05 – Paint Hunting On The Wall
06 – Brighter Than Anything
07 – Mono De Oro
08 – Synchronicity
09 – Inexhaustible Well
10 – Come On Progeny
11 – After The Snap

Passive Control поема оттам, откъдето Splendid Isolation свърши: началният Sustainable Development, изречен от Edward Ka-Spel (от The Legendary Pink Dots), прави връзката с Even If You Аrе Victorious, последен трак от предния албум, който е с участието на този същия Edward.
Като за начало Sustainable Development е адски силно. Текстът е много красив, кара те да се размечтаеш за някаква утопия и тъкмо когато и ти искаш да повярваш, идва финалната реплика.

I want to believe all of these things and more...
But you caught me in a bad moment and I can't.

Ласло има очарователно чувство за хумор.
Идеята зад името на албума можела да се тълкува по няколко начина - една от тях била нестабилната и постоянно променяща се социо-икономическа обстановка. От друга страна "“Passive Control” could also describe the typical mindset that social networking sites create. You sign up, put yourself in the little showroom, and then you WAIT. Like fishing. Sometimes you throw in some bait, but secretly you hope that one day something unexpected will pull the other end of the line.", според самия му автор.
И тъй, германката Charlotte Brandi дърпа кордата на Ласло (кхм!) и през майспейса той я открива за своя албум и ползва добрите и вокални възможности и богат глас.



Композициите, както винаги, са прекрасно замислени и балансирани. На първо слушане не се открояват като нещо особено, но колкото повече слушам, толкова по-гениални ми се струват. Многобройните влияния, които Yonder има - от De La Soul и Air, през Хърби Хенкок и Дейвид Линч, та до Кин-Дза-Дза - правят творчеството му доста специфично и без аналог, за който да се сещам. Цялата му музика има един кинематографичен привкус, странно напомнящ саундтрак на анимационен филм, с доста моменти на наивитет и комичност. Ласло много си пада и по sci-fi, затова се е кръстил и на герой от Невромансер-а на Гибсън. Как да не го обичаш?
Въпреки, че Passive Control е достатъчно разнообразен стилово, не е и наполовина толкова разнообразен, колкото бяха предходните Splendid Isolation и Shallow and Profound. Последната част от трилогията е по-стегната, по-обединена и се ниже като цялостна история плавно и неусетно. Няма строга концептуална нишка, която да свързва парчетата, но все пак те си звучат на място и подредено и не чух парче, за чието място в албума да се замисля.
Преобладаващото настроение на Passive Control е по-скоро позитивно, въпреки заблуждаващото начало. От композициите сякаш лъха подсъзнателна радост от живота, дори когато звученето им е мрачно или отнесено-атмосферично. Дори завършва позитивно: като логично продължение на Before You Snap от Splendid Isolation идва After The Snap, която разработва същата струнна тема, но този път много по-леко, по-светло и жизнерадостно. Като контрапункт на гласа на Джак Никълсън и цитата от "Вещиците от Ийстуик" в "Before You Snap", идва "After The Snap" с Линда от "Райски Дни" на Малик.


Yonderboi има подчертан афинитет към diy начина на работа. Според него повечето продукти в медиите са изпипани във всеки детайл, но носят духа на конвейера и им липсва идентичност. Затова решава да участва максимално във всички аспекти на своя продукт и така прави сам и обложката. Мисли я сам, снима се сам, обработва я сам. То и аз да имах такъв извънземен фейс и аз щях да го експлоатирам когато мога.
Но най-важното остава, че си прави музиката сам. Passive Control е продуциран и миксиран само и единствено от него в личното му студио в Будапещ. Същ човек-оркестър.
На места PC звучи като Emancipator, на други като Hooverphonic, на трети като Parov Stelar, но в никакъв случай не е имитатор на някой от горните. Стиловата еклектика, която Yonderboi съумява да сътвори, неминуемо съдържа похвати, използвани от доста други изпълнителни, но за копиране и дума не може да става. Песните му не са подвластни на трендовете, които върлуват в момента, той просто се е концентрирал върху правенето на добра музика. По тази причина е много вероятно песните му след години да звучат толкова добре, колкото и днес, нещо като нещата на Майлс Дейвис.



В заключение ще кажа, че Ласло Фогараши успява да вложи прекрасната си душевност и унгарскa идентичност в музиката си, и това просто не може да те остави равнодушен.
Така и аз не останах равнодушна, още повече в случая съм силно пристрастна, затова се надявам несъгласните с мен ще ми простят това
8.5/10
което давам на албума.

Няма коментари: