Winter North Atlantic - A Memento For Dr. Mori + малка образователна лекция по роботика
Имало едно време един доктор Мори. Той бил японец и цялото му име било д-р Масахиро Мори. Занимавал се с нАука. Наука за човешките подобия и за емоциите, които те пораждат в първообразите си.
Предстои сравнително дълга образователна част, и аз ви препоръчвам да си пуснете това за фон:
Т.е. доктор Мори е roboticist (има ли аналог на български?). Ако японец не се занимава с роботи, то кой тогава? Та гореупоменатия доктор изследвал човешкият отклик на външността на андроидните механизми и стигнал до интересни заключения. Масахиро Мори установил, че с подобряване на външния им вид и достигане до все по-близък човешки облик, роботите все повече се харесват на човешкото око. Това е нормално, ще си кажете вие. Да, нормално е, но Мори установил, че в един момент, когато копието стане идентично с оригинала, хората започват да се плашат. Достига се определена точка, в която малките несъвършенства, така присъщи на човешката физиология, приложени при роботите ги карат да изглеждат зловещи. Хората се отблъсквали и отвращавали от тях. Това го навело на мисълта, че производителите на роботи не трябва да се престарават в стремежа си да направят роботите напълно човекоподобни. Илюстрира се с долната графика на развитието на "харесването" и "нехаресването".
Албумът е... странен. Фолк мелодии се преплитат с мотиви от Далечния Изток, странни потраквания и 8-битови звуци преливат във филм ноар; в един момент се оказва, че си при Бьорк, в другия си при The Cinematic Orchestra или Air. Във всеки един момент обаче, мястото е хубаво, преходите са плавни, почти неусетни; като структура албума получава от мен Отличен (6), а цялата игра на думи и концепцията са за Безупречен (7).
Честно казано разнищването на замисъла ме забавлява изключително много и ми достави около 2 часа нърдско удоволствие. А самата музика на албума, въпреки скромните си 35 минути, ми осигури повече часове (и занапред ще ми осигурява) разкошно ambient преживяване.
7.9/10
свали
Предстои сравнително дълга образователна част, и аз ви препоръчвам да си пуснете това за фон:
Т.е. доктор Мори е roboticist (има ли аналог на български?). Ако японец не се занимава с роботи, то кой тогава? Та гореупоменатия доктор изследвал човешкият отклик на външността на андроидните механизми и стигнал до интересни заключения. Масахиро Мори установил, че с подобряване на външния им вид и достигане до все по-близък човешки облик, роботите все повече се харесват на човешкото око. Това е нормално, ще си кажете вие. Да, нормално е, но Мори установил, че в един момент, когато копието стане идентично с оригинала, хората започват да се плашат. Достига се определена точка, в която малките несъвършенства, така присъщи на човешката физиология, приложени при роботите ги карат да изглеждат зловещи. Хората се отблъсквали и отвращавали от тях. Това го навело на мисълта, че производителите на роботи не трябва да се престарават в стремежа си да направят роботите напълно човекоподобни. Илюстрира се с долната графика на развитието на "харесването" и "нехаресването".
Та мисля до тук да приключа с информативния блок, а и сигурно горното парче е свършило вече. Колкото до д-р Мори, ако може да се вярва на уикипедия, той е роден 1927г. и все още е жив, което го прави 82-83 годишен . Аз подозирам, че той самият вече е полу-робот, но да е жив и здрав. :)
Поста всъщност беше предвиден само за албума от заглавието, но как да не ви изсипя една страница random trivia?
A Memento For Dr. Mori ми се чини, че е игра на думи, идваща от латинския израз "Memento mori" - буквално "помни смъртта/умирането", т.е. "помни, че си смъртен", "помни, че ще умреш". С оглед на горните писания за роботиката и цялата морално-етическа каша, която тя съдържа, заглавието придобива съвсем нова светлина, която ме осветли току-що. А най-хубавото е, че сама се сетих. Боже, колко съм умна. :D
genre: electronica, ambient, folk,
- The Maid
- Cuts and Tears
- Occam's Razor
- Fallen Fruit
- Bokor
- The Flute Player
- Fall of Stone
- Kinay 816
- Guidonian Hand
- Opportunity Mist
- Barrel Organ
Албумът е... странен. Фолк мелодии се преплитат с мотиви от Далечния Изток, странни потраквания и 8-битови звуци преливат във филм ноар; в един момент се оказва, че си при Бьорк, в другия си при The Cinematic Orchestra или Air. Във всеки един момент обаче, мястото е хубаво, преходите са плавни, почти неусетни; като структура албума получава от мен Отличен (6), а цялата игра на думи и концепцията са за Безупречен (7).
Честно казано разнищването на замисъла ме забавлява изключително много и ми достави около 2 часа нърдско удоволствие. А самата музика на албума, въпреки скромните си 35 минути, ми осигури повече часове (и занапред ще ми осигурява) разкошно ambient преживяване.
7.9/10
свали
Коментари
пишеш адски интересно и увлекателно. Мислила ли си по сериозно да седнеш и да пишеш някъде?
Lu, не се притеснявай, когато направя форума си, ти ще си първата, на която ще се обадя за работа. :)
go for it....