Winter North Atlantic - A Memento For Dr. Mori + малка образователна лекция по роботика

Имало едно време един доктор Мори. Той бил японец и цялото му име било д-р Масахиро Мори. Занимавал се с нАука. Наука за човешките подобия и за емоциите, които те пораждат в първообразите си.

Предстои сравнително дълга образователна част, и аз ви препоръчвам да си пуснете това за фон:


Т.е. доктор Мори е roboticist (има ли аналог на български?). Ако японец не се занимава с роботи, то кой тогава? Та гореупоменатия доктор изследвал човешкият отклик на външността на андроидните механизми и стигнал до интересни заключения. Масахиро Мори установил, че с подобряване на външния им вид и достигане до все по-близък човешки облик, роботите все повече се харесват на човешкото око. Това е нормално, ще си кажете вие. Да, нормално е, но Мори установил, че в един момент, когато копието стане идентично с оригинала, хората започват да се плашат. Достига се определена точка, в която малките несъвършенства, така присъщи на човешката физиология, приложени при роботите ги карат да изглеждат зловещи. Хората се отблъсквали и отвращавали от тях. Това го навело на мисълта, че производителите на роботи не трябва да се престарават в стремежа си да направят роботите напълно човекоподобни. Илюстрира се с долната графика на развитието на "харесването" и "нехаресването".

Та мисля до тук да приключа с информативния блок, а и сигурно горното парче е свършило вече. Колкото до д-р Мори, ако може да се вярва на уикипедия, той е роден 1927г. и все още е жив, което го прави 82-83 годишен . Аз подозирам, че той самият вече е полу-робот, но да е жив и здрав. :)

Поста всъщност беше предвиден само за албума от заглавието, но как да не ви изсипя една страница random trivia?

A Memento For Dr. Mori ми се чини, че е игра на думи, идваща от латинския израз "Memento mori" - буквално "помни смъртта/умирането", т.е.  "помни, че си смъртен", "помни, че ще умреш". С оглед на горните писания за роботиката и цялата морално-етическа каша, която тя съдържа, заглавието придобива съвсем нова светлина, която ме осветли току-що. А най-хубавото е, че сама се сетих. Боже, колко съм умна. :D

genre: electronica, ambient, folk,

1. The Maid
2. Cuts and Tears
3. Occam's Razor
4. Fallen Fruit
5. Bokor
6. The Flute Player
7. Fall of Stone
8. Kinay 816
9. Guidonian Hand
10. Opportunity Mist
11. Barrel Organ

От цялата информация дотук, оставаме с впечатлението, че човека зад WNA - Ed Carter, е изключително грамотен и ерудиран творец. Не знам за вас, но аз не съм виждала друг музикант да споменава Бръснача на Окам и Гидонска ръка. И Бокор може да се причисли. Още повече, че има връзка със зомбита (погледни графиката горе). Ок, стига простотии.


Албумът е... странен. Фолк мелодии се преплитат с мотиви от Далечния Изток, странни потраквания и 8-битови звуци преливат във филм ноар; в един момент се оказва, че си при Бьорк, в другия си при The Cinematic Orchestra или Air. Във всеки един момент обаче, мястото е хубаво, преходите са плавни, почти неусетни; като структура албума получава от мен Отличен (6), а цялата игра на думи и концепцията са за Безупречен (7).

Честно казано разнищването на замисъла ме забавлява изключително много и ми достави около 2 часа нърдско удоволствие. А самата музика на албума, въпреки скромните си 35 минути, ми осигури повече часове (и занапред ще ми осигурява) разкошно ambient преживяване.

7.9/10
свали