trains in the night

The Virgins са сравнително известна група от Ню Йорк, която добива популярност покрай участието на песни от дебютния и албум в лигави филми и сериали за девойки (о, иронията!) и недорасляци - She's Out of My League, 17 Again, Gossip Girl и The Vampire Diaries. След прехвърляне от Atlantic към лейбъла на култовия Джулиан Казабланкас - Cult Records, в който Девиците са първата подписала група, се очакваше да извадят нещо по-различно от приятния им, но бързозабравящ се едноименен дебют. Strike Gently отговаря на очакванията до известна степен, но вероятно не достатъчно, че да им донесе повече от известността, която имат понастоящем. genre: indie rock, blues rock 01. Prima Materia 02. Wheel Of Fortune 03. Flashback, Memories, And Dreams 04. Figure On The Ice 05. Impressions Of You 06. What Good Is Moonlight 07. Travel Express (From Me) 08. The Beggar 09. Amelia 10. Blue Rose Tattoo През целия албум ще имате чувството, че Dire Straits са направили някакво музикално риа...

2013 вече официално е година на изпълнителите от моята младост, като "младост" е доста разтегливо понятие, но да не издребняваме. Дългоочакваното дългосвирещо завръщане на Suede вече е факт и - учудващо - то не е посредствената агония, която очаквах. Албумът си е изключително приличен, и връща групата към славните времена на Dog Man Star и Coming Up. Даже обложката ми прилича на някакъв своеобразен микс от двете. Е, за положителния прием едно рамо удря и хълкоподобната носталгия, която при чуването на специфичния хълцащ бретандерсънов глас разкъсва ризата на стопроцентовата обективна критичност, но от това зависи просто дали албумът ще ви хареса много или супер много. Въпреки че мнозинството от членовете на Suede катурнаха четиридесетте, тяхната музика все още звучи свежо и кара колената на женската част от публиката да омекват, а фрази от сорта "and I need you more than you need to be needed" утежняват положението допълнително. За пълен енджоймънт, препоръчва...

Белите, освен че не могат да скачат, не са и много добри в аренбито като цяло. Бели, които се опитват да се правят на черни са жалка картинка, затова правилния подход е да измислиш своя собствен начин да канализираш вътрешния си негър. Двамата братя от Inc. го правят чудесно, използвайки чисто бели похвати като зарибяващи дръм семпли и пораждащи съспенс клавирни/струнни теми. Резултатът е свеж, интригуващ, леко плашещ понякога, но при всички положения много атмосферичен и приятен за слуха. Чийзи пеенето и 90тарската им East 17 естетика са допълнителен бонус. genre: (creepy) r'n'b 01 – The Place 02 – Black Wings 03 – Lifetime 04 – 5 Days 05 – Trust (Hell Below) 06 – Your Tears 07 – Angel 08 – Seventeen 09 – Desert Rose (War Prayer) 10 – Careful 11 – Nariah’s Song 7.6/10

Стига с тия EP-та бе, Лемоан, давай албума вече! За клипа на I Love You ви споменах наскоро тук , затова отдолу ви пускам The Deer. Тя ми напомня на музиката към някой филм, но понеже спрях да си пия гинкобилобата, в момента не мога да ви кажа кой точно. genre: chamber pop, indie 01. I Love You 02. Towers 03. I Love You (Booka Shade Remix) 04. The Deer

Има нещо сбъркано в супергрупите. Теоретически, ако събереш няколко изключителни музиканти на едно място, се очаква качеството на резултата да расте пропорционално на броя им. На практика това почти никога не се получава и обикновено от тия супергрупи получаваме много хайп и посредствени резултати. Случаят с Atoms For Peace не е изключение - дебютният албум на проектът, известен най-вече заради Том Йорк и Flea, не блести с нищо невиждано, прилича ужасно много на всичко, което Йорк е правил досега, и ако не страдате от някаква обсесия по неговата особа, няма да останете впечатлени. От всичко ми лъха на някакво продиктувано от скука чичовско решение да се съберат през свободните следобеди, да пият, пушат, да слушат неизвестни екзотични музиканти (т.е. Fela Kuti), и междувременно да запишат нещо. Чичовците са обиграни и резултата покрива санитарния минимум, но Amok стои ужасно ненужно и самоцелно, и бихме могли да живеем спокойно и пълноценно и без да се беше пръквал. genre: experim...

Миналогодишното EP на Atlas Genius Through the Glass даде сериозна заявка за бъдещото позициониране на австралийската четворка в световните инди чартове. Последвалият албум, обаче, независимо че инкорпорира песните от EP-то, не може да предостави допълнителен материал, който да е на същото ниво. Новите песни са приятни, но не са изключителни и отново Trojans, Symptoms и Back Seat ще трябва да изнесат на плещите си успеха на групата. Така или иначе - както съм казвала - австралийците имат страхотен нюх към поп хармониите и When It Was Now най-малкото ще предостави близо 40 минути жизнерадостен, танцувален инди поп, който повдига с няколко единици настроението и не дразни с нищо. genre: indie pop, indietronica 01. Electric 02. If So 03. Back Seat 04. Trojans 05. Through The Glass 06. On A Day 07. Centred On You 08. Don’t Make A Scene 09. All These Girls 10. When It Was Now 11. Symptoms 7.4/10

Не става и не става. Дадох му няколко дни, за да успея евентуално да открия нещо, което ми е убягвало, но не - Holy Fire е скучен албум. Същите педали и синтезаторни ефекти от Total Live Forever, абсолютно същия маниер на пеене (не че това е лошо, де), по-постни откъм композиционни достойнства парчета, нищо открояващо се изключително. Песните са приятни, но обикновени, познати и лесно забравими. Трябва усилено целенасочено слушане и немалка доза самонавиване, за да бъде определен албумът като "много добър", той си е просто "добър". Измежду преобладаващо равнинният фон на класата на песните, като пик се явява дискотечният хит My Number, който е добро попадение, въпреки нелепия клип и смотания текст. genre: indie rock, dance punk 01. Prelude 02. Inhaler 03. My Number 04. Bad Habit 05. Everytime 06. Late Night 07. Out Of The Woods 08. Milk And Black Spiders 09. Providence 10. Stepson 11. Moon 6.8/10