Hooverphonic Live - Sofia 11.05.2012

Май е редно да драсна няколко реда за "the best concert ever", както го окачествихме на излизане. Мисля, че това беше плод на обзелата ни тогава еуфория, но какво прави един концерт добър, ако не еуфорията? Точно еуфорията, атмосферата и контакта с публиката правят един лайв качествен, без значение дали вокалистката е "природно бездарна".

Почнаха с прилично закъснение от 50 минути, през което време вече се бяхме изнервили доволно, притропвахме и нареждахме новата вокалистка Ноеми, към която подхождахме със занижени очаквания. Тя момата отми срама малко, но е факт, че вокалните и възможности са по-слаби от тези на Гейке Арнаарт, предхождащата я на същата позиция. Ноеми излезе в нелепо nautical гащеризонче, без да се свени да показва маси... пищните си бедра. Замалко да ни покаже и пищните си гърди, но през няколко минути придърпваше падащите рамена на тоалета си явно от страх това да не се случи. Липсва и още увереност и през цялото време стоеше с ледено изражение, пристъпваше предпазливо като Кралицата-Майка на 12-сантиметровите си токове и едва към края на концерта с помощта на бурни аплодисменти, успяхме да изтръгнем нещо като полу-усмивка от нея. Честно казано, очаквах да е много по-зле, но се представи прилично, като оставим настрана ограничения и вокален обхват. Бях взела сапунерката, за да снимам, но щракнах 10-тина кадъра, един от които виждате по-горе, и ми писна. По някое време го дадох на Лори, благодарение на която имаме клипчета и още снимки. Мерси, Лори! Алекс и Реймонд са големи симпатяги и изключителни музиканти. Между песните г-н Калие ни бомбардираше със забавни истории и остроумни подмятания, и по този начин към концерта получихме бонус стенд ъп комедия. Това много разчупи леда и наистина установи връзка между бандата и публиката. Постоянно обещаваха бутилки Балънтайнс ако отговориш на зададения въпрос, но в крайна сметка дадоха само една. Ма то и ниой не се сети нито за песента, която пианиста изпълни (Клод Франсоа - Comme d'Habitude), нито за връзката между две песни (2 Wicky и Anger Never Dies), която е фрагмен от Джеймс Бонд темата. Тъй като гледам, получихме концерт-комедийно шоу-викторина, а Къци Вапцаров само може да диша праха на Алекс Калие. Песните ги караха мотамо по оркестралния им албум, който излезе наскоро, но се усетих чак когато концерта свърши. А той свърши доста изненадващо с пост-рок вакханалия, която се развихри на последната композиция, след като Ноеми тактично напусна сцената и остави мъжете да вилнеят. Видео материал от нея - за съжаление - няма, бяхме твърде заети да стоим с отворена уста. Затова - предпоследната, чиято втора половина дава бегла представа за какво говоря. Освен закъснението, други гафове нямаше. То това не е и гаф де, нещо нормално е, но все пак дразнещо. Звукът беше чудесен, публиката беше адекватна, цялата атмосфера беше страхотна и след края ни остана едно много топло чувство на пълно задоволство. Дай Боже повече такива концерти.