PJ Harvey - Let England Shake (2011)

Не се сещам за човек, който да е запознат с творчеството на Polly Jean и да не е възхитен от нея. Всеки неин нов албум е изключително събитие - никога не знаеш какво да очакваш и в каква насока е поела този път. Тя е прекрасна, гениална и всички я обичат. Аз не съм изключение. Бидейки голям неин почитател, с нетърпение очаквах излизането на Let England Shake. След като чух The Last Living Rose, обаче, чувствата ми към предстоящия албум се обърнаха от въодушевление към колебание и леко притеснение.

genre: experimental rock, folk, female vocalist

01 Let England Shake
02 The Last Living Rose
03 The Glorious Land
04 The Words That Maketh Murder
05 All and Everyone
06 On Battleship Hill
07 England
08 In the Dark Places
09 Bitter Branches
10 Hanging in the Wire
11 Written on the Forehead
12 The Colour of the Earth

Вече трети ден слушам албума и се опитвам да вникна в неговия замисъл.
Очевидно това е политически албум. Има нещо гнило в Англия и PJ концентрира усилията си върху разнищването на проблеми, които вълнуват по-будното розовобузо население на Великобритания, което всъщност винаги ми е било необяснимо симпатично.
Харесва ми когато творците са политически ангажирани. Г-ца Харви винаги е била своего рода музиаклна амазонка, влагаща в творчеството си много емоция, бурни страсти и кхм, мъжество. Може би това oт една страна прави песните и толкова измъчени и изстрадани. Имам чувството, че ако изпее нещо просто като "съдудих се, прозях се, почесах се по задника и си направих кафе", то ще звучи доста мрачно, алегорично и дълбокомислено. Поли Джийн прави създаването на музика да изглежда като самобичуване в манастирска килия.



Let England Shake всъщност е написан м/у 2007-а и 2008-а, когато кризата набираше скорост и Обединеното Кралство беше един от най-потърпевшите региони. Всъщност в България кризата се усети най-вече от отрасъла проектиране-строителство-недвижими имоти, защото дефакто това е единствения сериозно действащ отрасъл. Звучи гадно, но в България стабилно производство няма. И се чудим и пулим когато някой ни каже "в моята страна всичко е капут", както чух от един западноевропейски партньор миналата година. Но това е обширна тема и колкото и политически да е ангажиран Let England Shake, тук мога само да я загатна. Ако погледнем песента, на която е кръстен албума, виждаме:

The West's asleep let England shake
Weighted down in silent death
...
Smile smile Bobby with your lovely mouth
Pack away the troubles lets head out
To the fountain the fountain of death

Въпреки сериозността на проблема, изглежда че има нещо в стара Англия, което притеснява повече PJ Harvey и тя му е отделила по-голямо внимание. Това е въпроса за националната идентичност и емигрантите. Недей рева Поли, Острова сам си го е натресъл със своята мегаломанщина, колонизаторство и имериалистически блянове. "О, ние искаме да владеем половината свят, плъзнали сме като хлебарки докъдето може да се стигне по море, искаме ресурси и политическо влияние, но не искаме мургави тъмни субекти в Стара Англия, oh no no no - развалят пейзажа!". Станалото - станало и вече етническият им фон е по-пъстър от чипровска черга. Старият образ на Великобритания като земя на аристократизъм отдавна го няма и няма и да се върне поради горните причини. Тези разсъждения обаче не могат да попречат на PJ да си помрънка малко:

For all that's European
Take me back to beautiful England
...
people throwin' dinars at the belly dancers
in a sad circus by a trench of burning oil
...
Fog rolling down behind the mountains
On the graveyards and dead sea captains
Let me walk through the stinkin' alleys
To the music of drunken beatings
...
The hand shake the last living rose
Quiver

Последното е от the Last Living Rose, която е и първият сингъл от албума. Самото и заглавие е препратка към един от символите на Англия - розата на Тюдорите. Направо ми стана мъчно. :'( А е изпято толкова приповдигнато, клипа е толкова слънчев и пасторално-разчувстващ...



Мисля, че стана ясно какви мисли се въртят в чернокосата глава на PJ Harvey, сега е време да кажа и няколко думи за музиката в чисто технически аспект. Пеенето и, подобно на предходния White Chalk, е все още във високия регистър и аз лично не съм очарована от факта. Акомпанимента, логично за всяка музика с фолк привкус, е постен и акустичен. Чуваме по-често екзотичните звуци на цитра и дайре; пианото вече заема много по-малък дял от музиката за сметка на... за сметка на кое? Логичният избор е китарата, но и тя не е толкова застъпена, колкото барабаните. На война като на война! Говорейки за война, няма как да спомена, че най-дразнещото нещо, което чух в Let England Shake е един тромпет. В The Glorious Land той се появява на толкова неуместно място, толкова извън ритъм, толкова извън всичко, че си помислих, че се е отворил някакъв озвучен банер и сума ти време търсих кой таб да затворя. Върнах няколко пъти, мигах, подпрях си челото с длан, пак мигах и в крайна сметка бързо смених на следващата песен.

Въпреки привидно голямата енергия, с която е зареден Let England Shake, неговите послания и начина, по който са поднесени, не успя да ме трогне. Няма как да не направя съпоставката с песните на The Streets, които са в пъти по-въздействащи, макар да говорят за прозаични неща и битовизми. Вокалните пластове дотолкова са завоалирали ясното послание на текстовете, че ако не си потърсите лириките, няма изобщо да сгреете за какво аджеба става въпрос.
Аз звучах малко крайно досега, но не искам да оставате с впечатлението, че албума не става за слушане. На всички мисля е ясно, че PJ не може да извади лош албум, и Let England Shake го потвърждава. Той е добър и е нагледен пример за нестихващото желание на авторката си да експериментира и да кривва от утъпканите стилови пътеки. Достойно е за адмирации и именно неочакваният звук и силното послание ще накарат доста хора да припадат и да се тресат в ритъм с Англия, обявявайки, че това е най-добрата работа на PJ. Аз, обаче, не мога да се съглася.

7/10

Коментари

cinemascrotum каза…
Поредната добра публикация - от тези, дето могат да накарат дори музикален австралопитек като мен да свали и преслуша албума. :)
Lu каза…
Е хайде, хайде, недей скромничи. Ще се радвам да чуя и твоето мнение, след като го преслушаш. :)
toshekk каза…
оохааа, още ревюта :)
Анонимен каза…
Албума е изпипан уникално.
Няма нищо случайно, че пичфорк му дават такава оценка:
http://pitchfork.com/reviews/albums/15120-let-england-shake/


... мен тромпета ме кефи
Lu каза…
Както неведнъж съм споменавала, за мен Пичфорк не е източник на адекватна критика и в подредбата на музикални медии, които уважавам, се нарежда малко преди списание Нов Фолк. Лично мнение, естествено. :)
Анонимен каза…
...жалко...
highway blues каза…
Как ми е благо, че намирам ревю на български за Поли :)
Lu каза…
И на мен ми е благо, че на теб ти е благо. :)
Анонимен каза…
Скоро не бях чела по-добро представяне на албум :)

Популярни публикации от този блог

Lana Del Rey - Born To Die (2012)

Ghost - Impera (2022)

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)