William Brittelle - Television Landscapes (2010)

Понякога когато много чакани албуми излизат наведнъж, малките перли, попаднали ми между тях, остават на заден план. Пускам ги в моменти на музиаклна суша и подходящи атмосферни условия. Такъв е и случая с Television Landscapes на William Brittelle.

genre: classical, experimental, indie, progressive rock

1. The Color of Rain
2. Vivid Culture
3. Dunes of Vermillion
4. Hey Child
5. Sheena Easton
6. Pegasus in Alcatraz
7. Halcyon Days
8. Wasteland
9. Rio Rio
10. Television Landscape

От това, която намирам като информация, става ясно че William Brittelle е млад композитор в личностна криза - не знаел къде му е мястото и как да се впише на цветната(направо true color) в днешно време музикална сцена. След дълги размисли той решава да създава каквото му е кеф на него и започва да пише прогресивно-експериментални поп-рок звуци.



Television Landscapes е една очарователна смесица от жанрове, която много ми напомня на Saturdays=Youth на M83, само че със засилен класически елемент. Като инспирации откриваме концептуалния рок на 70-те, емблематичния за 80-те синтпоп, и май вечерите, прекарани в слушане на радио в неговата стая. Резултатът е богат, завладяващ и очевидно правен с много любов.

7.4/10

Коментари

Nostromo каза…
Това е точно като за мен и тайфата от старческия дом. *thumbs up*.

Хах, проверка с дума: parma :))
1 септември 2010 г. в 15:04
Анонимен каза…
Дали вече знае къде му е?
22 септември 2010 г. в 23:21
Lu каза…
От това, което чувам, смея да отсъдя, че да.
24 септември 2010 г. в 10:26
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р...
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лон...
Прочетете още