Massive Attack - Heligoland (2010)

Здравейте. Кхм... Винаги ми е трудно да започна да пиша за някакви такива исторически групи. Как да започна сега за Massive Attack, не върви да подхвърлям сухи биографични данни, те просто са нещо твърде голямо за такива глупости. Затова ще го карам емоционално.

Излезе. It's history in the making, както се казва, след като всеки нов албум на Масив е като избухване на свръхнова, отнесено към мащабите на музикалната индустрия. Аз бях... поправка, все още съм резервирана; пиша ревюто, докато слушам албума, така че не знам какво ще излезе накрая. We shall see...

01. Pray For Rain (featuring Tunde Adebimpe)

02. Babel (featuring Martina Topley-Bird)
03. Splitting The Atom (featuring Robert del Naja/Grant Marshall/Horace Andy)
04. Girl I Love You (featuring Horace Andy)
05. Psyche (featuring Martina Topley-Bird)
06. Flat Of The Blade (featuring Guy Garvey)
07. Paradise Circus (featuring Hope Sandoval)
08. Rush Minute (featuring Robert del Naja)
09. Saturday Come Slow (featuring Damon Albarn)
10. Atlas Air (featuring Robert del Naja)

След цял ден борба с упорития rapidshare, значително нарастнала изнервеност и предварителна злоба към въпросния албум, най-накрая закачих към полунощ и го изтеглих.

Нямам представа защо са го кръстили Heligoland. Освен, че е германски архипелаг, и че има едноименно парче на Overseer, друго не знам. Предполагам ще ги питат по интервюта "Защо Heligoland, какво символизира това място за вас?" и прочее от редовните журналистически простoтии. Та... Heligoland. Мисля, добре направих, като си спестих ненужен хайп, след като чух Splitting The Attom (който отначало изобщо не ме грабна) и нямаш завишени очаквания за албума. Макар че самата листа на изпълнителите е обнадеждаваща.

 

Tunde Adebimpe ми е отколешна слабост, още откак прослушах TV On The Radio. И Pray For Rain наистина все едно е тяхна. Другите хубостници са обичайните 3D и Daddy G, Horace Andy, който отлично познаваме от предишните им колаборации (най-добре от Angel, разбира се),  Guy Garvey от Elbow (които са доста сносна банда), прословутия Damon Albarn и прекрасната Martina Topley Bird, която ми спечели чифт кецове навремето, жива и здрава да е.

Кого пропуснах? -  Hope Sandoval от легендарните Mazzy Star. Нейни са и вокалите в първия сингъл Paradise Circus. В него вече застарялата порно звезда от 70-те Georgina Spelvin разказва за неволите по творческия и път. Нещо не ми харесва тая тенденция изпълнителите да превръщат клиповете си в порно (пресен пример - Рамщайн).
Как е клипа? - Пълна порнография!




В албума, без периодичните включвания на Джорджина, песента звучи много по-добре.

Ами... Май свърши. Не знам още каква оценка да му поставя, със сигурност ще e над 7, само защото са Мassive. Това, което ме притеснява е, че ги няма онези "хитовите" парчета като Unfinished Sympathy и Inertia Creeps, nапример. Като се замисля, и в 100-тния Прозорец ги нямаше много.



Странно е как човек очаква някакви лесно смилаеми композиции, за да се впечатли. А сега като преслушвам пак някои парчета, пластовете започват да се разкриват. И пак не съм достатъчно впечатлена.  Липсва... липсва  оная бясна еротика от Мezzanine, която май си е направо музикалния еквивалент на  е**не.  А Heligoland e много по-зрял и значително по-отчайващ. Направо те отчайва от живота. Нещо вътре ти се свива, изсъхва... Сякаш сърцето ти е зад ауспух на Вартбург. Но това изобщо не е нещо необичайно за Massive.

И да завърша с умен коментар от някой си henrymillerjunior в youtube:
the genius of robert del naja can revieve the music to the state of art. this is the purest emanation of post-modern reflection on the dark times of our social and political era.

Браво Хенри, браво Милър!


7.8/10 с тенденция към нарастване, с течение на времето