trains in the night

Реших да си направя една компилация, която да засили специфичното душевно състояние, в което ще изпадна след няколко дни,  гледайки снежния пейзаж навън и чувайки само пукането на дървата от печката. Та реших да споделя с вас, и без това ще съм off поне до нова година. 1. The XX - Hot Like Fire 2. Little Dragon - A New 3. Fever Ray - Dry and Dusty 4. Crystal Method - Falling Hard (Feat. Mieko) 5. Kleerup - Until We Bleed (With Lykke Li) 6. Telefon Tel Aviv - M 7. Moderat - 3 Minutes of 8. Moderat - Nasty Silence 9. CFCF - Come Closer 10. M83 - You, Appearing 11. Julian Plenti - H 12. Zero 7 - All Of Us 13. Air - African Velvet Съвсем непреднамерено ги заковах на фаталното число 13.  Както се вижда, преобладават женските вокали;  това - обаче - е съвсем преднамерено. :) Надявам се (ако си го изтеглите) да помогне по някакъв начин и вие да усетите от ония състояния, за които говорих по-горе. Весели празници! download

Пусках си тия дни "Legion of Boom" и си викам "Абе тия момчета не може да нямат нищо ново". Бързата проверка установи, че последния им албум е от тази пролет, та наваксах пропуска. The Crystal Method са си легенда в жанра и е грехота да им пропускам албума.  genre: electronica, breakbeat 1. Divided By Night 2. Dirty Thirty (Featuring Peter Hook) 3. Drown In The Now (Featuring Matisyahu) 4. Kling To The Wreckage (Featuring Justin Warfield) 5. Smile 6. Sine Language (Featuring LMFAO) 7. Double Down Under 8. Come Back Clean (Featuring Emily Haines) 9. Slipstream (Featuring Jason Lytle) 10. Black Rainbows (Featuring Stephanie King Warfield) 11. Blunts & Robots (Featuring Peter Hook) 12. Falling Hard (Featuring Meiko) Както е видно, албума включва доста колаборации. Забелязваме Peter Hook от New Order, Justin Warfield от She Wants Revenge (както и неговата съпруга), Emily Haines от Меtric и Broken Social Scene, и още няколко талантливи човека. Aлбума се е...

Мениджърът ми от HDF явно ми прави коледен подарък, защото в мейла със задачите фигурират следните красоти:         А тва ми е мечтата...

По някаква причина времето вън ме подсети за това чудесно парче. Впрочем, целия албум е невероятен, горещо ви препоръчвам да си го свалите . И btw, онзи ден защитих успешно магистърската степен, вече съм дипломиран инженер. Както се казва - "Като се знам какъв съм инженер, ме е страх да ида на доктор"... :D Well, game over.

Метерхеда правят чудеса. Плюс това, как да не уважаваш хора, които си правят гаргара с Motorhead и имат стилизиран Lemmy с 3D Wayfarer-и на обложката... :D Всъщност Meterhead имат едно прясно EP с ремикси -  "I Know I Can Count On You". 3 ремикса като постнатият долу е най-добрия.

Спомени от далечната 2003. Сетих се днес за това парче. Златно е! А бакшиша е ебати образа! :D И другото видео, което намерих на Bulgaro. То май и нямат други, доколкото помня.

Знам, че за последните няколко "класически" албума го казвам, ама... абе чуйте го! genre: modern classical, ambient 1. …og lengra 2. 3326 3. Brotsjor 4. Fra upphafi 5. Lokaou augunum (Dyad 1909 version) 6. Til enda 7. Vio vorum sma… (Dyad 1909 version) За сефте чувам този исландец, но съм тотално очарована и смятам да си попълня пропуските. След като чуете долното, вярвам, ще се съгласите: It's official, исландците са нечовеци. Като слушам разни такива неща и ме избива на рев. Иска ми се да си пусна едновременно всичката красива музика, която имам и да получа инфаркт. Не е лесно да си емо. Всъщност композициите не са нищо революционно и ползват едни стари и добре изпитани похвати, но са толкова добре изпипани, че това грам не ме притеснява. 8.4/10 download   - сваляйте и ревете. На 320 е, ръгайте слушалките.

Не се прави така! :DDD See more funny videos and funny pictures at CollegeHumor . И злочестия оригинал на Jeremih (след 182 дни :D ) Открийте 10-те разлики:

Двоен сингъл от Sounds of the Universe. Няма смисъл да обяснявам, Depeche са си Depeche, аз не се сещам някога да са вадили нещо некачествено. Освен Fragile Tension и Hole To Feed, сингъла включва и един куп крайно приятни ремикси от Roger Sanchez, Sixtoes, Laidback Luke, Popof, Peter Bjorn and John и Joebot. 01 Fragile Tension (Radio Edit) 03:38 02 Hole to Feed (Radio Mix) 03:28 03 Perfect (Roger Sanchez Club Mix) 07:27 04 Come Back (Sixtoes Remix) 04:58 05 Fragile Tension (Laidback Luke Remix) 07:53 06 Hole to Feed (Popof Vocal Mix) 08:44 07 Fragile Tension (Peter Bjorn and John Remix) 03:47 08 Hole to Feed (Joebot Remix) 06:42 А ето и клиповете на двете песни: download

Ми...ремикси. Crookers отново са ужасно шумни, а Tiga отново е направил добър ремикс, The Twelves са прекалили с диското, а Martyn слага малко dubstep/glitch привкус. Това е в общи линии. По принцип се въздържам да давам оценки на ремикси. В случая албума не е нищо особено, но е добро решение за клубове, където красивите хора със слънчеви очила ще могат да танцуват на някое от парчетата. За останалите дай хард фенове на Карин като мен, слушането в домашна обстановка не е проблем. :) download

Попадна ми една компилация, в която се отдава чест на Radiohead. Аз много обичам такива компилации, защото за великите банди от старото поколение се събират велики изпълнители от новото поколение и резултата почти винаги е неочакван. В това число не включвам абсолютно аматьорските изпълнения на германски/скандинавски лейбъли, компилиращи некадърни индъстриъл/готик изпълнители, които се мъчат да направят слушаем кавър на някоя класика. Не, тук си говорим за талантливи хора. Много талантливи. “No Surprises” — Shawn Lee “Morning Bell” — The Randy Watson Experience featuring Donn “In Limbo” — Sa-Ra featuring Sa-Ra All Stars “High and Dry” — Pete Kuzma featuring Bilal “Just” — Mark Ronson featuring Alex Greenwald “Airbag” — RJD2 “(Nice Dream)” — Matthew Herbert featuring Mara Carlyle “Blow Out” — LO Freq “The National Anthem” — Meshell Ndegeocello & Chris Dave “Karma Police” — The Bad Plus “Paranoid Android” — Sia Furler “Everything in Its Right Place” — Osunlade featu...

Пoздравявам ги(ни) с долната песен на Filter. За всички, които ще се направят на мотики - "could you take my picture, cause I won't remember".

the stuff dreams are made of 1. Cross 2. Bled 3. Fix 4. Key 5. Arc Не знам какво да кажа. То и няма нужда. Просто го чуйте. download 8.6/10

Българската публика отново ще има възможността да се наслади на Simon Green на живо - 17 декември, клуб SUGAR. Вход: 10 лв, в деня на мероприятието: 15лв. Аз на 17-и имам дипломна защита, така че това мероприятие би било чудесен завършек на деня. И бонус: една от любимите ми песни на г-н Green :

Прекрасната щерка на Serge Gainsbourg и хубавата му съпруга Jane Birkin издаде чисто нов албум (иначе казано трети за музикалната и кариера). След топло приетия и много приятен 5:55, продал половин милион копия по цял свят, аз не вярвах, че ще направи нещо по-добро. И май правилно съм си мислила: IRM не е по-добър, но за това обвинявам противния Beck, който е свършил почти всичко: композирал е музиката, написал е половината текстове, миксирал е и е продуцирал албума.  genre: pop-rock 01. Master’s Hand 02:49 02. IRM 02:35 03. Le Chat du Café des Artistes 04:03 04. In The End 02:00 05. Heaven Can Wait 02:40 06. Me And Jane Doe 03:20 07. Vanities 03:38 08. Time Of The Assassins 02:45 09. Trick Pony 02:52 10. Greenwich Mean Time 02:25 11. Dandelion 03:17 12. Voyage 05:16 13. La Collectionneuse 02:22 И дебютния сингъл: Beck изглежда още по-объркан и от преди. А Шарлот се е разхубавила още. Би било редно да сложа още някоя песен от IRM, нооо няма да го направя. Вм...

Cinnamon Chasers e проект на Russ Davies, племенник и син респективно на Ray Davies и Dave Davies, двамата основатели на The Kinks. Връзката на CC с The Kinks обаче, се изчерпва с това. Самият Russ на сайта си е написал: Cinnamon Chasers are an alternative electro / indietronica act from London, UK. Currently experimenting with philosophy and magic to create meaning amidst the randomness of existence. Похвално. Като успеете, моля да ми звъннете, или пишете на мейла. Back on topic: Музиката е наистина приятна в своята 8-битовост, диско ритми, чил електоника и амбиент синтпоп. Обичам чуждиците! Днес ще съм доста лаконична и ще приключа с това, че албумът A million Miles From Home бе идеалната компания за чертане по нощите. 7.8/10

Гледам тазгодишните номинации за Grammy . Пълна скука. Надявам се поне The Lonely Island да спечелят в категорията "Best Rap/Sung Collaboration".

Щипка Шопен, щипка Дебюси, и много португалска емоционалност.  genre: modern classical 1. Movimento 2. Pêndulo 3. Reflexo 4. Insónia 5. Folha Caduca 6. Passos 7. Surrealismo Impressionista 8/10 download

Двамата нямат нужда от представяне... надявам се. 01. Home (2:04) 02. The Road (3:41) 03. Storytime (2:25) 04. The Cannibals (2:05) 05. Water And Ash (1:31) 06. The Mother (2:46) 07. The Real Thing (2:32) 08. Memory (3:42) 09. The House (3:17) 10. The Far Road (2:45) 11. The Church (1:34) 12. The Journey (4:14) 13. The Cellar (1:09) 14. The Bath (2:31) 15. The Family (3:42) 16. The Beach (3:45) 17. The Boy (3:11) Като видях линка, веднага си издърпах албума, но той - честно казано -  надмина очакванията ми. Ако имате нерви за филмова музика, ще е жалко ако не и нададете едно ухо - твърде е красива, за да не го сторите. Единственото, което мога да си пожелая, е филма да бъде дори по-хубав от музикaта към него, а очакванията ми са точно такива. Без оглед на пристрастията ми към Ник & Уорън, Виго и струнните музикални инструменти: 8.4/10

Одеве изгледах Twilight: New Moon. На моменти много се смях, на моменти ме беше срам заради режисьора (който очевидно не го е срам от това, което е сътворил). Както и да е, ревюта достатъчно ще прочетете идните дни/месеци. Сега си говорим за музиката. Аз вече писах за саундтрака , на който - след значителен брой слушания - мога да завиша оценката с щедрите 6 десети и да я закова на 6.8/10 Направо ми загрява стомаха като я слушам. Мислех си, след като изгледах това горното недоразумение, колко са зле филмите за вампири, върколаци и прочее сган, и колко добри са саундтраците към тях обикновено. На първа мисъл се сещам Twilight 1&2, Underworld 1,2&3 (e, Rise of The Lycans e so-so, ама айде и него), Queen Of The Damned, Blood & Chocolate. Защо бе, толкова ли е трудно да се направи добър филм за вампири? Аз много харесвам Дракула на Брам Стоукър, ама айде вече малко разнообразие... Е, чак толкова сериозен проблем с това аз нямам, да му мислят киноманите. :) random trivi...

CFCF е канадски композитор, продуцент, ремиксьор и DJ Mike Silver. Continent е дебютен LP, след издаден един EP и колаборация със Sally Shapiro . genre: disco, electro, house, minimal, synth-pop 01 Raining Patterns 02 Big Love 03 Invitation to Love 04 Summerlong 05 You Hear Colours 06 Monolith 07 Half Dreaming 08 Letters Home 09 Break-In 10 Come Closer 11 Snake Charmer 12 Half Dreaming Reprise Албумът е от онези, които бавно но сигурно ти влизат под кожата и е идеален саундтрак на едно пътешествие по Ривиерата, примерно. Направо си се представих в кабриото... Ако се чудите откъде това ви е толкова познато - кавър е на Fleetwood Mac. :) Доста жанрове са вплетени в Continent, но се е получило учудващо компактно и добре подредено, звучи си съвсем на място и върви като приказка. Айде аз ще спускам гюрука, че заваля. В Южна Франция по това време на годината вали често. 7.5/10 download

Текста не е кой знае какво, така че факта, че не разбирате какво се пее, не бива да ви притеснява.

Името е странно, знам. И музиката е странна. А това просто е твърде фънки , за да ви го спестя: Първата половина звучи като Джамирокуай, втората - като рандъм проект на Майк Патън. random trivia: Je suis un funky homme преведено от развален френски значи "Аз съм един фънки мъж/човек". На френски, както и на английски например, думата за мъж и човек е една. Може би оттам лафа, че жената не е човек. В тая връзка много се радвам, че си имаме отделни думи за мъж и човек. Мъж. Човек. 2 отделни са! :D Таааа за Мармадюк Дюк. Това е проект на двама шотландци, които иначе си се занимават с техните си неща - Simon Neil от Biffy Clyro и JP Reid Oт Sucioperro. В Marmaduke и двамата показват по-меката си страна, тъй като споменатите групи имат по-рок звучене. Имат и албум от 2005, който така и не съм чула, но и това ще стане тия дни. Ако го бива ще докладвам. :) А Duke Pandemonium от тази година определено го бива. Не е точно това, което очаквах, но все пак... След като някъ...

Седя си аз и си слушам Muse и си пускам Undisclosed Desires, като любима песен от последния албум. В главата ми се прокрадва мисъл "Абе това е най-добрата песен от The Resistence, няма ли да и правят клип?" След проверката се оказва, че съм си мислела правилно и клипа е готов и е пуснат в началото на месеца. Тия 2 микрофона на Матю сигурно са му за да запише триизмерен звук.:D Стори ми се, че на клипа чух някакво съскане в лявото ухо, което на flac-a ми е в дясното. о.0 Ако оставим глупостите настрана, клипа не ме радва особено; най-вече тази мулатка, която подскача, оплетена в кабели. Клипа трябваше да е по-мрачен, по-стилен, с по-малко наивизми... Oh well, пускам си пак Undisclosed, а клипа... клипа е осран, за щастие песента компенсира 10-ократно.

Трябва да почна да пия гинко билоба. Много забравям. Добре, че тия дни си ровя в музикалната директория, след като за кой ли път без да ща си затрих 3000+ плейлиста на уинампа. И ровейки, аз всъщност се сетих, че съм свалила един албум началото на септември, който така и не е успял да стигне до гореупоменатата листа - просто съм го свалила и дотам, историята мълчи. genre: dream pop, atmospheric pop, indie, chillout 1. "Intro" - 2:08 2. "VCR" - 2:57 3. "Crystalised" - 3:22 4. "Islands" - 2:41 5. "Heart Skipped A Beat" - 4:02 6. "Fantasy" - 2:38 7. "Shelter" - 4:30 8. "Basic Space" - 3:08 9. "Infinity" - 5:13 10. "Night Time" - 3:37 11. "Stars" - 4:23 Композициите са наистина прости и чисти като звук, но много мелодични и въздействащи. XX са всъщност 4-ма младежи от Лондон, които са се събрали 2005, но издават албум чак в края на август, тази година. Наскоро к...

Благодарение на събитието от долния пост разбрах, че кака Дженифър имала нов сингъл. Заглавието носи името на легендарна марка обувки, позната на родните фешънистки от промиващия мозъци "Сексът и Градът". Лубутанките вече са легенда, надминавайки другата марка, която Швепсът и Градът лансираше - Маноло Бланик. Обувки Лубутан можем да видим и на краката на Кайли Миног в Two Hearts и на Бийонсе в Green Light (онези същите, които ако си обула, трябва да се държиш за нещо, просто за да стоиш на двата си крака). Нека оплакнем окото с въпросните клипове. Лубутан носят още Мадона в Celebration, Кристина Агилера в Ain't No Other Man, Бритни в If You Seek Amy, Girls Aloud в 2 техни клипа, Кайли отново в In My Arms; има и още, но нека спрем лудостта дотук. Маркетинговата машина е добре смазана и работи: използвайки популярни лица от шоубизнеса Louboutin се намъкна в мокрите обувни сънища на всяка фешън девойка и жена, която още не си е опекла акъла. Имам една приятелка, ...

Пълна пародия, както ще видите сами. То бива, бива лайна, ама чак толкова... Започваме с новоизлюпения Айдъл Adam Lambert, който явно си мисли, че ще шокира, скандализира и екзалтира публиката с неприличното си и фриволно поведение. Не е като да не сме го виждали 100 пъти преди това.    Следва лайв изпълнение от Риана. На въпрос относно високоенергийния и оутфит, Rihanna отговорила: "Imma chargin mah lazor!"   Lady Gaga без грим всъщност прилича на... Нина Николина! Последната нещо се изгуби от родната сцена, надушвам мистификация! Забележка на фешън редактора: костите са много модерни този сезон.  Alicia Keys е решила да пренебрегне костния тренд и е заложила на ансамбъл стил "циганска сватба". Забележка на фешън редактора: медальонът трябва да опира в ключицата, не в пубиса. Е, предполагам е лесно да се объркат... Дженифър Лопез не спира да става по-красива, а Марк Антъни не спира да изглежда зле.  J Lo не само е станала по-красива, а и по-пърга...

Звуци от далечната 95-а. Песента е от саундтрака на филма Strange Days с Ралф Файнс, Анджела Басет и Джулиет Люис. Последната има и забележително участие в музиката към филма, като демонстрира добри певчески способности; неслучайно пее в Juliette & The Licks. Може друг път да ви ги представя, този пост е за Peter Gabriel и Deep Forest. По принцип много мразя разни електронни съчетания с балкански фолклор, но тук резултата е повече от впечатляващ. Не намерих официален клип, а е странно, защото песента е страшно известна. И саундтрака, и филма са над средното ниво, така че няма да е грешка, ако - макар и с малко закъснение - попълните този пропуск в своята entertainment култура. :) * все още се водят спорове български, руски или македонски е използвания фолклор. 

Вървя си вчера аз по Дондуков и пред очите ми попада афиш, почти изцяло зает от надписа "Hercules And Love Affair" и датата 27 ноември в левия горен ъгъл. Отдолу чета "бившия хладилен завод" и сърцето ми се разтуптява. Викам си - чакай, чакай, твърде хубаво е за да е истина. Зачитам се по-надолу, прочитам "топ 100 DJ MAG...дрън дрън... Andy Butler дрън дрън", но главата ми е замаяна от нахлулата кръв, а зрението - замъглено от еуфория в зародиш. Вече почвам да правя сметки как да си свърша работата по-навреме, че да мога петък да се изтипосам в бившия хладилен завод и - както се казва - party like it's 1999. Hercules and Love Affair - Blind from Mute Records on Vimeo . Обаче в мен се прокрадват съмнения. Промоутърите имат навика да го правят този номер - още помня горчивия вкус в устата, когато се разбра, че на Spirit of Bourgas 2008 няма да са Groove Armada, както беше рекламирано навсякъде, а само Andy Cato. Голям пич е, ама аз по DJ сетове не с...

Luke Steele от Empire of The Sun бе отличен с "Мъж на Годината" за 2009 на списание GQ в категорията за музикални изпълнители, надминавайки имена като Daniel Merriweather, Wolfmother i дружките от EMI - Keith Urban и JET. Пълна откачалка, но е гениален. gj, Luke! И тъй като съм слагала всички възможни официални клипове, този път ще е песен без клип.

Вчера се разрових из старите папки и се сетих, че отдавна не съм слушала една чудесна банда - CatPeople.  Не намирам информация защо са се кръстили така - дали заради едноименния филм (или неговия по-късен римейк), или заради парчето на Дейвид Бауи към същия този римейк, не че има някакво значение. Аз като един страстен любител на пост-пънка направо се влюбих, когато ги чух за първи път. Те всъщност са испанци и са се събрали през 2002, но издават албум чак през 2006. Това е дебютният Reel #1. Великолепен албум; аз все още се чудя защо са толкова неизвестни. Явно испанците не си падат по такъв тип музика - най-слушаната им песен в last-a ("Radio") има около 200 пускания, 20-30 от които сигурно са само от мен. Миналата година издадоха втори албум - "What's The Time Mr Wolf?". Също е добър, но е малко по-слабичък от първия, по мое мнение. Едно е е да мислиш един албум 4 години, съвсем друго - само 2. :D С една дума - Interpol от Испания. :) Ако този ...

It lives!!! Пъфи е жив бе! И си е позлатил зъбите! А с този biker jacket направо е като Блейд. A Dirty Money са новосформирана от него група, в която участват той, Dawn Richardson (по нашему Зорница) и някоя си Kaleena. Та Зорница, Калина и Иван (да, това е българския еквивалент на Шон) спретнали групичка, с която се надяват да покорят световните класации. Наивни надежди, според мен. Мисля, че е време Шон Комбс да спре да се показва по телевизора и да се отдаде изцяло на това, в което е най-добър - именно продуцентска работа, защото лично на мен вече почва да ми става леко смешен.

От няколко дни тази песен не ми излиза от главата, а и днес времето е чудесно и реших, че не е твърде неадекватно да сложа нещо свързано със слънцето. А и харесвам TV On The Radio достатъчно много, за да ги пускам и без основателна причина. :)       random trivia: обичам да гледам в слънцето, сутрин и вечер без очила, през деня по-често през. Докторите казват, че от това се ослепявало. Да чукам на дърво, още нищо ми няма, а някакви индийски йоги даже твърдят, че така живеели - като зяпали слънцето и фотосинтезирали. Хвала на такива инициативи!

Нов албум от мрачните англичани Piano Magic. genre: electronic / indie / experimental / dark wave 01. The Nightmare Goes On 02. March of the Aetheists 03. On Edge 04. A Fond Farewell 05. The Blue Hour 06. Recovery Postition 07. La Cobardia De Los Toreros 08. You Never Loved This City 09. The Faint Horizon 10. Exit Страшно красив, мрачен и класен, както се полага. Абсолютна тъмна романтика: 8.3/10 download

Бавно. Тази дума характеризира бита ми тези дни. Събуждам се бавно. Ставам с големи мъки. Пия си кафето бавно. Понякога това занимание ми отнема до час и половина. Ако има бонус психарски сън, до обяд се мъча да се осъзная къде се намирам. Хората по улиците са ужасно бавни. Вървят като овце. Адски некоординирано и несъобразително. Ядосват ме. They just go slowly. Кхм, чудесен лайв. Аз самата съм бавна. Когато не ми се занимава с нещо го протакам, отлагам. Работата върви бавно и разтяга агонията на моето отегчение, нарастваща гузна съвест и притеснение от сроковете. Много съм зле, честно. Требе се стегна. Долното е добър фон за начало.

Мтв годзилата Lady Gaga реши да зарадва милионите си фенове, като издаде ново EP. Песните от него били предназначени за пре-издаването на дебютния и албум The Fame, обаче решила, че не е честно спрямо феновете и ги издала отделно. Резултата е... кхм, противоречив. "Bad Romance" "Alejandro" "Monster" "So Happy I Could Die" "Speechless" "Dance in the Dark" "Telephone" "Teeth"  Колкото и да се кефех на Гага в началото, със съжаление твърдя, че това EP е посредствено. Компилацията била инспирирана от готическата музика и модните ревюта. За Бога. По-скоро е инспирирана от лигавото евродиско в края на 90-те.   Има даже и парче  с Beyonce - Telephone.   Не ми звъниии, не ми звъниии, не пускай есемеесиии! Разочарована съм и бих нахокала гореспоменатата, че в последно време се е увляква в заниманието си да бъде женския поп еквивалент на Мерилин Менсън и май творческото вдъхновение я е заряз...

С мааалко 2,5-месечно закъснение прослушвам втория албум на симпатичните шведи Little Dragon. Жанр: synth-pop, electronica, trip-hop, indie "A New" – 4:02 "Looking Glass" – 4:55 "My Step" – 3:27 "Feather" – 4:53 "Thunder Love" – 3:54 "Never Never" – 3:37 "Runabout – 4:22 "Swimming" – 3:38 "Blinking Pigs" – 3:39 "Come Home" – 4:13 "Fortune" – 3:12 Албума е приличен. Даже доста приличен. Най-голямата ми забележка е, че няма концепция, няма постройка, песните сякаш са нахвърляни без подборка или оглед на някакъв ред. Иначе всяко парче е хубаво само за себе си. (за следващото парче: пуснете след 30-тата секунда, тогогава е само шум)  Навързани в албум обаче, те просто се сливат и на мен ми трябваха няколко слушания, за да успея да запомня някои по-открояващи се композиции. Както казах - доста приличен албум и върви много добре, когато човек иска да разпусне, слуша...

Чисто нов албум от гениалния психопат Devin Townsend. Аз съм леко объркана, понеже е толкова еклектичен и има някои напълно неочаквани за мен неща. Като следната песен например Това е толкова... поп... 0_0 Но е чудесна и Devin за пореден път ми се издига в очите, пращайки по дяволите всякакви стилови ограничения. На моменти Addicted звучи като Static-X, на моменти като The Gathering - заради вокалите на Anneke van Giersbergen , разбира се. Плюс това има песен Bend it like Bender. На първо ухо: 7.3/10. Ще чакам да му се разгърнат пластовете в последствие.

Нов сингъл от моите любимци. Както винаги - с гост вокалист. Този път това е SaintSaviour от бившите RGBs. Обичам 80-те! <3 Нямам търпение за новия Black Light, който трябва да излезе по някое време в началото на следващата година. Междувременно имаме още едно парче от Groove Armada, кръстено на полската столица и с участието на Nick Littlemore oт PNAU и Empire of The Sun.

Пусифър трябва да ви е(са) познат(и) вече, но ако не са - пропуска си е ваш и аз нямам никакво намерение тепърва да ви образовам. Nah, шегувам се, просто нямам време, а и ме мързи. Иначе на тоя блог целта му е да споделя и образова, все пак. Revenons à nos moutons*: ето, че има прясно ново EP на няколко дни, което включва малко нови неща, и малко ремикси, но като цяло е приятно. Не разбирам аз ли съм тъпа, или обложката наистина не е толкова смислена, колкото се очаква; така или иначе не схванах майтапа. :/ 01. Polar Bear 02. The Mission (Renholder Mix) (feat. Milla Jovovich) 03. Momma Sed (live @ Club Nokia) 04. Vagina Mine (live @ Club Nokia) 05. Potions (Deliverance Mix) 06. The Humbling River The Mission беше издаден като сингъл и си има клип. Както знаем от The Million Dollar Hotel, Мила Йовович си пее доста прилично. lovely Личния ми фаворит е Potions, в който има пръст и чичо Трент Резнър. Като се има предвид, че половината неща са стари, а новите не ...

Two fingers up in the air \/ !!! Албума е епичен, но нека първо представим действащите лица. В главните роли: многоуважаемият г-н Amon Tobin и  неговият английски приятел достопочтения Doubleclick . Поддържащи роли: Sway, Ms. Jade, Ce'Cile , 1. Straw Men (Feat. Sway) 2:57 2. Whatuknowabout (Feat. Sway) 3:14 3. Better Get That (Feat. Ms. Jade) 3:04 4. Two Fingers (Feat. Sway) 2:49 5. That Girl (Feat. Sway) 3:15 6. Keman Rhythm 3:16 7. Jewels & Gems (Feat. Sway) 3:52 8. Bad Girl (Feat. Ce’Cile) 3:38 9. High Life 3:15 10. Doing My Job (Feat. Ms. Jade) 3:39 11. Not Perfect (Feat. Sway) 3:26 12. Moth Rhythm 3:13 Както казах, албума е епичен. Никога не ме е бивало в определянето на стилове; чини ми се грайм, но най-добре чуйте сами: Има и едно парче, което би срутило блока с ниските си честоти, но най-ентусиазираните ще си го чуят. И не го надувайте много, че първия път като го пуснах на уредбата ме изби на лудост. Тия неща са опасни, сериозно. Аз съм в...

Снощи ходих да гледам Gravity Co. в един варненски клуб - Alibi. Много спонтанно се получи, понеже една приятелка ни каза предната вечер, щях да пропусна като нищо. "Айде утре вечер Гравити Ко в Алиби." Едвам ме нави. :) Много мило ми стана, навремето бяха може би втората българска група, накоято съм готова да кажа "Евала, големи сте!". Първата беше Пиромания, ако се придържам към тази класификация. Това, разбира се, беше навремето, и аз бях още в гимназията. Някои хора се пънеха да определят кои са най-добрите български групи в момента. Имам спомен, че някой беше изкарал топ 3 Gravity Co., R.O.B.T.F. и Phuture Shok. Не знам що тоя човек не сложи и Panican Whyasker, обаче. Сега ситуацията е малко по-различна, понеже се появиха много хубави бг групи. Музикалната гравитацията на Gravity Co. обаче си остава константа. Имам много топли спомени от първия техен лайв, на който присъствах, бях на 17-18, нещо такова. Т.е. преди 7-8 г...