trains in the night

Онзи ден забелязах сериозен пропуск в своята блогография. Той се състои от факта, че не съм направила ревю на великолепния албум на The Temper Trap - Conditions. Само около нова година съм пуснала видеото на Fader , по повод излизането на сингъла. Срам, срам, срам, и пак срам! *Lu си посипва главата с пепел genre: alternative rock 1. Love Lost 2. Rest 3. Sweet Disposition 4. Down River 5. Soldier On 6. Fader 7. Fools 8. Resurrection 9. Science Of Fear 10. Drum Song Рядко дебютни албуми са толкова добри. Този направо изкърти вратата с ритник. Conditions е една великолепно построена история с най-точно избраното име - преливаща от еуфория и оптимизъм, през колебание и тревожност, колапсираща в агресия и униние. Много са малко албумите, които умеят така да разказват истории, да са толкова мелодични и да те хващат за гърлото от първото слушане. A баса в Rest на моменти ми напомня на Tool. The Temper Trap са австралийци, но албума е записан в Англия. По щастливо стечен

Дългоочакваният 3-и (4-и, ако броим EP-то от 2003) албум на Arcade Fire вече имаше възможността да погали слуховия апарат на многобройните им фенове и музикалната критика. След като и едните и другите го обявиха едва ли не за второ пришествие в музикалния бранш, "албум на десетилетието", един от най-добрите албуми ever и още куп очевидни нелепости, аз се бях приготвила наистина за нещо изключително. Guess what... не го получих. genre: indie, rock 01 The Suburbs 02 Ready to Start 03 Modern Man 04 Rococo 05 Empty Room 06 City With No Children 07 Half Light I 08 Half Light II (No Celebration) 09 Suburban War 10 Month of May 11 Wasted Hours 12 Deep Blue 13 We Used to Wait 14 Sprawl I (Flatland) 15 Sprawl II (Mountains Beyond Mountains) 16 The Suburbs (continued) Наистина нямам особено желание да коментирам албума, след като в мен се прокрадва еретичното чувство, че не го разбирам. Не видях никъде оценка по-ниска от около 8/10, като повечето бяха доста по-висо

Блогът ми е затънал доста назад в класацията на Гугъл и трябва да го изблъскам напред като трупам content. За целта слагам пост с новото видео на Chemical Brothers. Това по принцип не би ме трогнало особено, ако не бяха въпроснитe seo стратегии. Все пак, както ви споменах в ревюто на албума , всяка от 8-те песнички ще си има визуализация (която досега не е особено впечатляваща, но отбива номера). Плюс това зеленото действа успокояващо, така че гледайте и се успокойте.

Време си е да спомена нещо за музиката за филма-събитие на годината. Ще подходя като Цимер и ще се занимая с музиката, преди да съм гледала филма. Това последното се надявам да го направя този уикенд. genre: score 01. Half Remembered Dreams 02. We Built Our Own World 03. Dream Is Collapsing 04. Radical Notion 05. Old Souls 06. 528491 07. Mombasa 08. One Simple Idea 09. Dream Within A Dream 10. Waiting For A Train 11. Paradox 12. Time Вероятно предпоследното ми изречение ви се вижда странно. Не-random trivia: Цимер е написал музиката само по сценария и разговори с Нолан, който му дал карт бланш с думите "да следва инстинкта си". Явно работата заедно ги е направила сговорчиви и доверчиви. Ок, за саундтрака... Ами той е предимно цимерски, както може да се предположи. Освен по леко втръсналата вече валдхорна/туба/каквото и да е шумно-запазена марка на Цимер, ще го познаете по простите няколкотонови теми, с които той така се заиграва, че изстисква от тях неподоз

...Българче да се наричам, първа радост е за мене! Винаги когато разбера за някой талантлив и успял музикант, който по някаква случайност се е оказал българин, ме обхваща един патриотизъм, едно преливащо чувство на национална гордост. Което е съвсем в реда на нещата, но не съм сигурна доколко - обективно погледнато - е правилно. Защото от край време си самопромиваме мозъците колко велика нация сме, колко сме талантливи, умни и красиви. Винаги ми е било чудно що като сме толкова готини сме на това дередже. Както каза човека на съседната маса в едно кафене на морето: "Българинът е муха със самочувствието на самолет". Обаче има много талантливи българи, факт е. По някаква причина техния талант разцъфва най-пълно далеч от родината. Простете ми това лирическо отклонение, трябва да ви разкажа за Тодор Кобаков и неговия дебютен албум Pop Music. Това очевидно е ебавка, тъй като албума съдържа класически пиеси за пиано. genre: neo-classical, ambient 1. Isolated Incident

A long time ago in a galaxy far away, съм споменавала за предстоящия Tron Legacy и за неговата забележителна музика, дело на Daft Punk. Вече може да се чуе за какво иде реч по-обстойно. Не съм го търсила за сваляне още, но когато това стане и го намеря, ще се чуе. А сега трябва да се чуе ето това: 6 трака от саундтрака можете да преслушате тук , а трейлър на самия филм (който на първо око ще е zomg) - любезно предоставен от колегата тук .

Последната творба на Лиза Чолоденко The Kids Are All Right, освен интересна фабула и добра актьорска игра (да се надяваме), ни е приготвила и очарователна музика. Класики и съвременни инди величия с обединени усилия създават един добър саундтрак с подчертан ретро фийлинг. genre: VA, soundtrack, indie, pop, rock 1. The Youth (MGMT) 2. Black Country Rock (David Bowie) 3. Sundown Syndrome (Tame Impala) 4. When I Grow Up (Fever Ray) 5. Out In The Woods (Leon Russell) 6. Milk Man (Deerhoof) 7. The New World (X) 8. Same High (Uh Huh Her) 9. Win (David Bowie) 10. Slippin’ (Quadron) 11. All I Want (Joni Mitchell) 12. Knife (CSS) 13. Blues Alley (Ge-ology ft. Yukimi Nagano) 14. Galatea’s Guitar (Gabor Szabo) 15. Good Lovin’ (Betty Wright) 16. Blue Cash (Deerhoof) 17. Fortune (Little Dragon) Замислям се колко се е върнала назад музиката в звученето си, след като парче на Tame Impala, издадено миналата година, стои съвсем адекватно до песен на Дейвид Боуи, издадена 1970-a.

Klaxons, Klaxons, Klaxons!!! Нямам търпение Surfing Тhe Void да излезе. Ох, Echoes е разкошна! <3 А това е обложката на предстоящия им албум. Феноменална е.

Вчерашния концерт на Масив... каквото и да кажа, ще е малко. С оглед на скорошните събития, смея да твърдя че всеки, който е фен на бристолските легенди и не е присъствал на концерта, може да се самоубие ритуално, или в най-добрия случай да се отдаде на едномесечен строг пост и да се самобичува с върбови клонки, за да изкупи греха си. Концертът беше всичко, което това съществително име олицетворява, и даже повече. Отначало се учудих колко бързо влязох и колко безпроблемно се наместих на 3-4-а линия. След това се учудих от соло изпълнението на Мартина, която излезе с маска и през целия концерт остана с нея. Martina Topley Bird, както споменах в предния пост , има нов акустичен албум и изпълни доста парчета от него, плюс новата Mermaids, която още не била издавана никъде. Евала на мацката, тя се оказа човек-оркестър, като всичко си правеше сама, с помощта на няколко инструмента и един Мак. Някой би ли ми обяснил защо всички музиканти ползват Макове? Беше научила и няколко изречения

Утре ще можем да видим Massive Attack най-накрая на живо в България. Както е известно вече, с тях ще е и гласовитата Мартина, така че нека подгреем с най-новия и запис. genre: downtempo, female vocals, acoustic, 1. Baby Blue 2. Phoenix 3. Lying 4. Da Da Da 5. Orchids 6. Poiso 7. Intro 8. Snowman 9. Sandpaper Kisses 10. All Day 11. Ilyah 12. Valentine 13. Too Tuff To Die 14. Kiss Kiss Kiss 15. Harpsichord Kiss Албума включва издавани преди работи, но това, което прави албума различен, е свежата перспектива на акустичното изпълнение. Да благодарим на Damon Albarn за идеята, която е подхвърлил на г-ца Topley Bird.

Нова песен от моите любимци Interpol. Lights ми хареса, тази не толкова обаче. Или просто не енабрала скорост. Ефектите на гласа на Пол ме дразнят. Still, нямам търпение за албума, който ще е и последен с басиста Carlos Dengler, който решил да прекрати съвместното им творчество. Тъжно. :( slightly off: "Мамка му, защо в България не е готино да си нърд?" - един приятел, след като разбира, че Paul Banks ходи с Хелена Кристенсен.

Последният албум на The Killers беше провал, така че не е чудно, че фронтменът им Brandon Flowers е решил да почне соло. Ха-ха. Всъщност доколкото знам и помня(понеже му гледах едно интервю в тази връзка), той обяснява, че другите от групата били уморени и искали да си починат, докато той кипял от енергия и желание за правене на музика. Браво Брандън, браво Флауърс! Клипа е пълна пародия, в която Брандън е постоянно завързан. А-ха да го насилят и се появява прекрасната Charlize Theron, която го спасява, припомняйки си някои специални движения, вероятно от Æon Flux. Дебютният му соло албум Flamingo се очаква някъде през септември.

Dave Sitel oт TV On The Radio си имал страничен проект и той се казвал Maximum Balloon. За промо на дебютния си сингъл е избрал шота на Daisy Lowe за Esquire UK. Песента е страхотна и поражда големи очаквания в мен за албума. Всъщност, по моите скромни наблюдения, каквото и да направи някой от членовете на TVOTR, излиза качествено, и това едва ли е случайно. А Daisy Lowe е модел/манекенка. Също и бивше гадже на Mark Ronson. Също и дъщеря на Gavin Rosdale, фронтмен на Bush и съпруг на Gwen Stefani. Дейзи е от предишния му брак обаче.

Честит ви ден на шоколада! Това е празник, който много тача и по тази причина го празнувам всеки ден.

Нов двоен сингъл от Orbital. След като миналата година се събраха отново, крайно време беше да издадат нещо ново. То това, дето са го издали, не е нещо зашеметяващо, но съм сигурна, че по-върлите фенове ще се зарадват. genre:electronic, IDM, techno 1. Don't Stop Me 2. The Gun Is Good

Мисля да се възползвам от вълната на радините тенис вълнения на българското човечество тия дни и да сложа един тенис клип. Абе и без това щях да го сложа, понеже е нов и е супер; не знам що го написах тва горното. Клипа е pure awesomeness с толкова звезден каст. Първо имаме самия Солвейг, който се мъчи да играе тенис с/срещу Боб Синклер, второ имаме камеота от Джокович и Монфис, и трето имаме Мартина Сорбара за гост вокалист. Сорбара, освен че е щерка на бившия канадски финансов министър, е и вокалистка на една много симпатична на мен поп формация - Dragonette. Ето и въпросния клип, който искрено ме разсмя и който изглежда силно повлиян от Уес Андерсън. Ако мислите, че с похарчени камиони с пари за наемането на статисти, бъркате; клипа е сниман на тазгодишният French Open, на Ролан Гарос, пред 12 000 души публика. Good job. Solveig и Martina имат още една колаборация от миналата година, но тя е леко посредствена и ще ви я спестя; а ако желаете да се запознаете с творчеството

Още една песен от сандтрака на Eclipse си има клип. Песента лично мен мноу мъ кефи, но клипа е типичната боза, снимана на сходна локация с тази на филма и примесена с кадри от него. Момента с дървената китара е адски нелеп.