trains in the night

Да, знам, заглавието е малка гавра. Като се замислиш, не чак толкова - все пак човека се самоосъзнава като жена, така че на кого му пука за някакви първични и вторични полови белези? :D Pete Burns всъщност е доста известно име в шоубизнеса. Фронтмен на някогашните Dead or Alive, той добива широка популярност заради транссексуалността си и множеството пластични операции. Но нека видим за какво всъщност иде реч. Почна се оттук: За да се стигне до тук: Мяркала съм го и на клипове на други изпълнители, които си го взимат като един вид атракция...да не кажа екзотично животно.:D На първа мисъл се сещам за това: Lovely! xD

Предния пост ме подсети за една песен на Morrisey. Ако някой случайно не знае кой е легендарния Morrisey - нека се образова тук . Песента направо ми къса сърцето. И в оригинал, и на кавър. Отделно, че AFI са ми една от най-любимите банди евър. Желая ви лека и задушевна вечер с тези две лирични композиции: Свестен клип към тази песен просто няма . С най-добро качество е този със снимки на Дейви. Нямам нищо против Дейви, точно напротив, но такива фенски клипчета с драматични снимки нещо ме дразнят. Затова е по-хубаво да се слуша песента на минимизиран прозорец. :)

Предисторията: Попаднах на албума съвсем случайно. Преди 6-7 години играх една игра, наречена Jack The Ripper (която впрочем не беше от най-качествените). Та там, в обстановката на Викторианска Англия в действието се намеси една певица, за чието озвучаване бяха наели един невероятен глас...който не знам чии е, за жалост. Та тази героиня в една сцена пееше песента "Трите Гарвана" - стара ирландска песен. Беше невероятно изпълнение. Тогава си свалих файловете с песните, но когато харда ми се запали миналата година всичко изгоря, буквално. :D А дисковете с играта са отдавна затрити. Търсих и да си я свалям наново, с не особен успех. Трябва пак да се пробвам. Ако някой съвсееем случайно има нещо такова - да прати, пък аз ще черпя. :DDD Та песента беше това: Просто ми се прииска да го сложа днес. И понеже адски ме боли глава, а и нямам много време - на английски. Образовани сте, нямате чак такава остра нужда от превод. ;) John Harle (born 20 September 1956 in Newcastle upon Tyne)

От много много време не го бях слушала, но понеже нещо тия дни съм пощуряла да си паля ароматни пръчици и ме изби на индийска вълна. И това е първото име, което се сетих. Всъщност Talvin Singh е роден в Лондон през 1970, но както можем да се досетим е индиец. Свирейки на перкусии, слушайки пънк и танцувайки брейк през ранните си години, Талвин решава да доразвие музикалните си умения и на 15 заминава да учи перкусии (tabla e на английски, не знам как точно се превежда) в Индия.Там обаче изкарва само една година и се връща. Въпреки класическото си музикално възпитание, той има иновативно виждане за индийската музика; то обаче не е възприето от промоутърите на класическа индийска музика и Талвин решава да си действа самосиндикално и да се занимава със своите си работи. Така, не след дълго (към края на 80-те) той вече работи с имена като Madonna, Тhe Indigo Girls, David Sylvian, Siouxsie & the Banshees, Sun Ra, Björk, Massive Attack и Тhe Future Sound of London. В днешни дни Talvin Si

Мерки 82-60-90,ръст 181. Германка. Ще ми се и аз да имах такива крака. :D Иначе можем да я видим в следното видео

Продължаваме австралийската серия. След Empire of the Sun е ред на Van She. Overview: Сформирани в началото на 2005, Van She безсрамно взаимстват бийтове от 80тарския пост-пънк, фънк и синтпоп, 90-тарския гръндж, френски house, 70тарския краутрок, и последното поколение изпълнители-иноватори като Tom Vek и М83. Van She създават едно уникално животно - от онези, за които ни се струва, че вече не съществуват; група, която взима всички споменати влияния от минали времена и ги превръща в нещо, която звучи уникално, модерно и свежо. История: Van She са се събрали, когато Nick Routledge (вокали, китара), Matt Van Schie , Michael Di Francesco и Tomek Archer отговорили на обява в Sydney’s Drum Media и отишли на прослушване за вокалист на дуум метал банда, която била повлияна от Sepultura, Entombed, Black Skull и Phil Collins. О, Боже. И така, отишли младежите, но се оказало, че обявата била ебавка. О, Боже! (2) Доста странно съвпадение, вижте какви хорица са се събрали и каква хубава група са

От изпълнителите в предния пост нещо ме обзе пак източна вълна и реших да припомня няколко страхотни песни, които са обединени от тематиката в клиповете си. А тя е Източна философия/бойни изкуства. И такаааа: Death In Vegas - Scorpio Rising Uploaded by scootaway . - Explore more music videos. Faithless - Miss You Less, See You More Uploaded by sweetstufff . - Watch more music videos, in HD! 30 Seconds To Mars - From Yesterday Uploaded by cocovin . - See the latest featured music videos. Това последното е малко длъжко и си е почти short movie. И не, не съм емо. И една много любима моя група (не че другите не са ми): Колкото повече се замсилям, толкова повече песни се сещам, обаче стига толкова, че сигурно тоя пост ще заеме 1 страница. Затова за последно една неувяхваща класика от Erasure. С тази песен имам много мили спомени от моето детство, Ефир 2 едвам прохождаше и аз стоях до късно (10 часа!) за да гледам Топ 10 UK. Тогава съм била на 9 години, но страстта за музика вече е бушувала

Empire of the Sun са двама австралийци и са се събрали през 2007, имайки зад гърба си работа с други подобни проекти, за които ще говоря в друг пост. Името си взимат от едноименната новела на Джеймс Балард (брей днешните музиканти много обичат научна фантастика, браво, браво - за справка: няколко поста по-надолу - Klaxons ). Първият им сингъл Walking on a Dream (както се казва и албума) излиза края на август 2008 и жъне голям успех, особено в родината им. Това е и сингъла, на който му е отнело най-много време да стигне топ 10 - цели 23 седмици. И тъй, не е чудно, че като сингъл е пуснат на пазара чак на 21 април тази година. Правейки намигване към творбата на Балард, видеото е снимано в Шанхай. Вторият сингъл We Are The People е сниман в Мексико: Сега ме изненада приятно и затвърди мнението ми, че много познавам кой ще е следващия сингъл от даден албум факта, че Standing On The Shore ще е третият сингъл. Още няма видео обаче. Няма значение, песента е невероятна: Отдавна ми се слушаше н

Изключително съм доволна от тазгодишната Евровизия. Песента, която ми хареса най-много спечели, а това е рядко. Младежа е невероятен чаровник и песента е чудесна. И така победителите: Първо място - Норвегия 387 точки Искрено останах учудена, че хората са я оценили по достойнство. Харесах я още когато я излъчиха от Норвегия. Доста е catchy. На второ място - Исландия 218 точки На трето място - Азербейджан (с небезизвестния Араш) 207 точки Както винаги имаше и доста гласуване по съседски и по емигрантски, като от това спечели най-много Турция. Нормално е, всяка година е така.

Моите дружки във Варна сигурно разпускат на ретро парти в Хоризонт. Нека и ние да разпуснем душата с нещо лежерно и квази-ретро: И накрая една снимка на Wham! за разкош

...пееха Run DMC навремето. Работата е там, че това наистина е Tricky! Предполагам вече всички знаят, но за тези, които не знаят: Tricky+Roots Manuva в София на Park Live . Bonus: Future Sound of London, 4Hero and even more! Айде на кирията - 2 за левче! Май билета ще е доста повече от левче. Официален сайт: http://parklivefest.com Не са лоши тия новини, хич не са лоши... По повода: може би най-любимата ми песен на Tricky

Пoнякога ме е яд, че преди години нямах блог, за да пиша "Ехаааааа, ебати яката банда се появи, невероятни са, чуйте ги" и когато пожънат големия успех да кажа "told ya". :D Както и да е, с Klaxons поддържам вече 2-годишна връзка, и ги обичам както в първия ден, даже повече. Все още си пускам Myths of The Near Future и не ми е писнал. Предполагам така се отсяват истински добрите музикални неща. Присетих се за тях, понеже ги видях в програмата на тазгодишния Sziget. 1. "Two Receivers" – 4:18 2. "Atlantis to Interzone" – 3:18 3. "Golden Skans" – 2:45 4. "Totem on the Timeline" – 2:41 5. "As Above, So Below" – 3:58 6. "Isle of Her" – 3:54 7. "Gravity's Rainbow" – 2:37 8. "Forgotten Works" – 3:26 9. "Magick" – 3:30 10. "It's Not Over Yet" Cover of "Not Over Yet", written by Rob Davies/Paul Oakenfold/Michael Wyzgowski – 3:35

La Roux, противно на името си, не са французи и не е само един човек. Проекта се състои от 2-ма души: една мома англичанка Elly Jackson, която сама си пише музиката и текстовете, а момъкът Ben Langmaid и помага и я продуцира. Запалих се от Quicksand, който излезе края на миналата година под шапката на Kitsune Music, но иначе са към Polydor. Засега знам за 3 сингъла, чакам с нетърпение албума на 29 юни; усещам, че ще бъде зашеметяващ.

Отдавна нещо не ме беше оставяло с увиснало чене... Тези не са хора: :bowdown:

Мисля, че е тъпо. Не, че тениските с групи са тъпи, напротив. Няма нищо по-хубаво от това да си купиш тениска на любимата група и да си я носиш. Тъпо е, когато носиш тениска на група, за която нямаш идея, само защото е модно. Тази тенденция се появи преди няколко години и все още е актуална. Не си го обяснявам. Да вземем например Vashtie Не, не мисля, че тя някога е слушала Slayer. Ало, мацко, много те харесвам теб и това, която правиш, ама айде малко по-сериозно! Пример от родната сцена: мярнах преди няколко години на някакъв live Руши носи тениска Iron Maiden. Как мислите, дали ги слуша? Или Дейвид Бекам: с тениски Amplified Не бих имала нищо против Amplified ако не прокламираха точно тая идея, че тениските с рок групи са тренди. Даже щях да си взимам тяхна тениска с Дейвид Бауи. Разликата е, че аз наистина съм фенка на Бауи. Видях оня ден в един магазин на Витошка изложена добилата широка популярност тениска на Ramones Представям си как някой гъзар ще иде и ще си я вземе, нямайки бе

...Bob Sinclar? Присетих се за него понеже по празниците си прирбрах в родителския дом, а само там си позволявам да гледам телевизия. Пуснах си Mtv да видя какво слуша в момента света и що да видя чичо Боб. Пак с някаква боза, нацепени мускули и бял потник. Помня навремето доста ме беше впечатлил с неща от рода на: и това например Винаги съм обожавала the french touch в хаус музиката и Боб Синклер си беше наистина добър пич докато не започна да се занимава с онези комерсиални лайна, които именно му донесоха и големия успех. Парадокс... или по-скоро не. Бях разочарована когато серията Ямайка-вдъхновени-снимани-с-деца песнички излязоха и отказвах да повярвам, че са негови. Oh well... И последния му сингъл И все пак е завил малко в по-добра посока. Няма ямайци а US негрота ала края на 80-те. Нищо иновативно, Арманд Ван Хелдън го прави откак се помня (и е ненадминат). Не че имам нещо против Ямайка, просто не си падам по реге. За сравнение слагам и нещо от гореупоменатия батко (ох, на какаа

Прибрах се преди няколко дни в родна Варна. Варна е винаги по-скъпа, когато си далече. То май е така с всички неща. Някакво необяснимо разочарование и намек за фрустрация са ме налегнали. Не, че съм очаквала да пристигна в Монте Карло. Очаквах да се върна вкъщи - такова, каквото го помня от преди няколко години. Всеки път когато се прибирам очаквам това и винаги нещо малко в мен умира когато отново осъзная, че не съм на 17 и че града не е такъв, какъвто беше. Станал е по-голям, малко по-мръсен и доста по-чужд. СЪзнанието ми все още се бунтува и не приема факта, че тук вече си има сериозни задръствания и да намериш място за паркиране е трудно почти колкото в Столицата. Нали това не емоята Варна. Днес се видях с 2 приятелки. След като се установи, че пикника в Констанца отива в канала заедно с доброто ни настроение, стигнахме до заключението, че трябва да се иде някъде на танци, като доброто старо време. За протокола: когато бяхме на 17, събирахме се 4-5-6 момичета, отивахме с последни