Възрадвайте се фенове на Garbage и леко поувяхналата, но все още прекрасна Шърли Менсън, която всички помним от епогея на кариерата и като прелъстителна червенокоса виксен през втората половина на 90-те. Дори на 30 тогава, тя се държи като на 20, но коя съм аз да я съдя. Сега за албума: след едно слушане нямам никакво желание да си го пусна пак; твърде ми е безличен, изкуствен, не на място, и още няколко по-груби определения, които ще ви спестя. Пускам го само защото много хора го чакаха. Не бе, не е толкова зле, просто мисля, че са се поизчерпали като група, не предлагат нищо ново и свежо и лежат на стари ларви... ъъ, лаври. Че е слушаем - слушаем е, на места даже е добър, ама са доста под летвата, която сами вдигнаха в миналото. Оценка нямам идея каква да му дам, но (почти) със сигурност няма да се класира в топ 30 албумите на края на годината, така че все тая. Not Your Kind Of People се оказва Not Your Kind Of Adequate Music, иначе срещу хората нямам нищо против, особено към Butch ...