trains in the night

Първи ( втори? ) сингъл от Build A Rocket Boys!, който излиза официално след седмица. Айде да идва тоя албум вече...

Вчера цяла вечер слушах великолепния No Sense Of Sin, който ми е набор, но след толкова време звучи също толкова добре, а дори и повече, може би. Та нека почна седмицата с нещо хубаво, белким цялата излезе хубава. The First Picture of You ми е една от all-time favourites, така че приятно слушане!

Ако филма не е епичен, саундтракът му със сигурност ще е. Да направиш саундтрак почти само от кавъри не е нищо ново (на първа мисъл се сещам за Blood&Chocolate, който филм е плачевен, но саундтрака е върха), въпреки това дава страхотни резултати. Участващите във филма Emily Browning, Carla Gugino и Oscar Isaac, ще дадат своя принос към музиката за филма с кавъри на легендарни групи. Emily пее преработките на Eurythmics - Sweet Dreams, The Smiths - Alseep, и Pixies - Where Is My Mind. Carla Gugino и Oscar Isaac правят дует в джазова преработка на Roxy Music - Love Is The New Drug. Откачената Alison Mosshart, позната ни от Kills и Dead Weather, кавърира The Beatles - Tomorrow Never Knows, a Skunk Anansie от своя страна The Stooges - Search and Destroy. Skunk помагат и на Björk в Army of Me. Epic, epic epicness! * 1. 'Sweet Dreams (Are Made of This)' -- Emily Browning * 2. 'Army Of Me (Sucker Punch Remix)' -- Björk featuring Skunk Anansie * 3. 'White Ra...

Новият клип на Wombats е занимателен, слънчев и весел, а вокалиста ми напомня на Robert Smith. Толкова причини стигат, за да го пусна, май.

... беше избрана снощи и очаквано и съвсем логично е Поли Генова - На Инат. Не знам какво друго да кажа, Евровизия е бабешки конкурс, в който всички гонят хитовите звуци и прекалената радиофоничност, което е напълно разбираемо. По тази причина повечето песни са правени по калъп, и все пак хитовостта още не се е превърнала в силната страна на българските композитори. Песента на Уикеда беше учудващо слаба, Рут се представи добре, Мона е готина, но песента и не е нищо запомнящо се. D2 имаха добро парче, но не и за Евровизия. Милена прилича на женска версия на Кинг Даймънд, а шведът беше wtf моментът лично за мен. Мария и Орлин бяха плачевни водещи. Озвучаването беше ужасно, но поне изпълнителите пяха на живо. Накратко това е за беге Евровизията, пускам ви парчето на Поли, която явно преследва Робин-имидж. Няма лошо, хубаво е да пласираме русокоси хора като Поли и Миро, така Европа ще разбере, че българите всъщност не са само цигани (ха-ха).

Новото видео на Hurts към Sunday - от Русия с любов. Явно са решили ако не могат да успеят да направят клипове на всички песни, то поне да сколасат за половината. В клипа виждаме как Тео, за да спаси любимата си, загиваща при птп с Волга, отива чак в отвъдното, което се оказва доста фетишистко. Най-слабия засега клип според мен, но е логично.

Gucci са наели кака Наташа да направи настоящия кавър за предстоящата реклама на Gucci Guilty For Him. Ароматите на Gucci не са ми от най-приятните, но откъм музика се справят добре, рекламата на дамската версия на Guilty беше озвучена от Friendly Fires, с кавър на същата песен .

Wounded Rhymes ми напомня на Голи Думи, но едва ли Ликке някога е попадала на разголения сайт на нашата сънародничка. Би трябвало да се случи обратното, за да може поетесата по бельо да се понаучи малко как се пишат и изказват яростни, дълбоки и мрачни лирики. genre: electronic, indie, pop 1. "Youth Knows No Pain" 2. "I Follow Rivers" 3. "Love Out of Lust" 4. "Unrequited Love" 5. "Get Some" 6. "Rich Kid Blues" 7. "Sadness Is a Blessing" 8. "I Know Places" 9. "Jerome" 10. "Silent My Song" Електро/дрийм поп звукът от първия албум почти го няма. На негово място се е настанил рок звук от 60-те, примесен с електронни ритми+племенни барабани и гарниран от суровите ядосани откровения на Ликке. Разбитото сърце винаги е било добър творчески двигател и в Wounded Rhymes това прави голямо впечатление. Г-ца Ли прави смели крачки в посока на музикат...

Здравейте пак. След една прекрасна релаксираща неделя, в която успях малко да си прочистя главата, отърсвайки се от разни дразнещи паразитни мисли и запълвайки онази празнина, за която пее Тoм Йорк в Lotus Flower (за сърцето става въпрос, държа да поясня), вече няма закъде да отлагам да се изкажа за новото, осмо по ред отроче на Radiohead. Времето е малко кът за сметка на работата, но ще се опитам да изразя мислите си по разбираем начин. genre: idm, electronic, glitch, ambient, post dubstep 1. "Bloom" – 5:15 2. "Morning Mr Magpie" – 4:41 3. "Little By Little" – 4:27 4. "Feral" – 3:13 5. "Lotus Flower" – 5:01 6. "Codex" – 4:47 7. "Give Up the Ghost" – 4:50 8. "Separator" – 5:20 Този абзац винаги се почва най-трудно. В увода казвам някакви общи приказки, обикновено подправени с малко личен нонсенс за цвят, обаче като дойде време да пиша жанровите тагове и да почна да говоря по същество за албума...

Вече го слушам. Изненада, а? Вариантите са: а) или са ни изненадали с един ден по-рано или се равняваме по Япония, където от няколко часа е събота. Може да забавя ревюто до понеделник, Radiohead си искат сериозно слушане, за да не се изказваме неподготвени. Приятно слушане на феновете. :) 8 песни ми звучи подозрително малко, очаквам втора бонус част по някое време, както беше в In Rainbows.

В очакване на утрешното грандиозно сваляне, Radiohead пускат за загрявка първото видео от предстоящия The King of Limbs . Ако някой се надява част от предполагаемото EP с оркестрални парчета, което така и не се състоя, да намери място в The King of Limbs, по мое мнение да остави всякакви надежди. :) Може и да не съм права, така или иначе утре ще разберем. И за бонус една нова снимка на бандата:

Тази сутрин, преглеждайки новините и пиейки кафето си, замалко да го изплюя заради една странна публикация. Странна, защото би било твърде хубаво, ако е истина. За какво става въпрос: Докато очакваме официални новини за други фестивали, се появява едно изненадващо събитие в началото на лятото, при това - не къде да е, в Разлог. Хедлайнъри на феста "Elevation 2011" на 25 юни ще са нашумелите 30 SECONDS TO MARS, чийто фронтмен е известният актьор Jared Leto. Събитието е многожанрово и на него ще се изявят още Hurts, Parov Stelar , Metropolis DJs, Dog Eat Dog, Gentleman & The Evolution и Cyanna. Билетите са вече в продажба на цена 96 лв. за двата дни - 24-и 25 юни. Публикацията е от Metal Katehizis , билетите вече са пуснати от Eventim . Има потвърждение на сайтовете на 30 seconds и Parov Stelar. Ще изчакам потвърждение и от Хъртовския сайт, преди да си закупя ценната хартийка. Съветвам ви и вие да не бързате, особено след като попаднах на това . официален сайт

Майко, майко, майко, няма такава мъка! Вчера забравих да проверя резултатите, затова ви ги пускам днес. Гледайте и плачете. International Male Solo Artist: Cee Lo Green International Female Solo Artist: Rihanna International Breakthrough Act: Justin Bieber International Group: Arcade Fire International Album: Arcade Fire, The Suburbs Critics’ Choice: Jessie J British Male Solo Artist: Plan B British Female Solo Artist: Laura Marling British Breakthrough Act: Tinie Tempah British Group: Take That British Single: Tinie Tempah, Pass Out Mastercard British Album Of The Year: Mumford & Sons, Sigh No More Тук можете да видите номинациите и да прецените колко умопомрачаващо неадекватна е подборката на номинирани и победители. Arcade Fire, които са единственото хубаво нещо в тия награди, като набрали инерция от Грамите и поради мързел за подготовка на друга песен от албума, отново са изпълнили Ready To Start. Тъй като не е хубаво да се повтаряме, ще сложа изпълнението на ...

Както вчера ви споменах, Foo Fighters имат нов клип. Новият им, седми по ред албум - Wasting Light, излиза през април. Той е продуциран от Butch Vig, смесен от Alan Moulder, а на всичкото отгоре е записан в гаража на Дейв Грол. На това му викам хардкор. Клипа, освен с Леми, не блести с особени достойнства. То и Килмистър не е кой знае какво достойнство де...

Седейки си този иначе така приятен снежен следобед и смучейки капучино, реших, че трябва да постна нещо в блога. Тъкмо се готвех да пусна новото видео на Foo Fighters, когато ми попадна новината за новия албум на Radiohead. Вчера са го обявили на официалния сайт и ще може да се свали в събота срещу скромните $9 за mp3 и $14 съответно за wav. Въпреки, че експеримента In Rainbows беше успешен, този път са се спрели на фиксирана цена. Том Йорк ми се вижда заслабнал, дано с моите 6 паунда си купи хубав сандвич.

53-тото издание на наградите Грами мина и на мен не ми остава нищо друго, освен да ви предоставя линка към номинираните и победителите . Номинациите на места са безумни, но показват една тенденция за все пак адекватен избор на победител от финалните петици. Има светлина в края на тунела, но може просто да е влак, ако трябва да цитирам Майк Скинър. Една от най-големите (приятни) изненади за мен беше наградата на Arcade Fire, които прибраха приз за "Албум на годината". Песента на годината, за сметка на това, е скръбна. В момента много ме мързи да коментирам другите неща, понеже нямам ресурса да се изкажа относно 109-те категории, някои крайно озадачаващи като "Best Surround Sound Album". И така, нека живото изпълнение на Arcade Fire погали музикалните ни сетива. Ако бяха съкратили малко "тенкю, тенкю мам, тенкю дед", щеше да е доста по-приятно, но какво да се прави. ...и понеже съм готяна, ето ви и Muse, които прибраха Best Rock Album наградата. Fuck y...

Нека завършим wtf седмицата с нещо достойно - новото видео на Modest Mouse, което също отбелязва високи стойности на whatthefuck-ометъра.

Псевдо трейлърите са голяма веселба. Особено когато става дума за музикални клипове. Новото видео на The Black Keys представя една доста забавна 3 минутна изцепка стил Тарантино-Родригез. Самите членове на групата имат камео в края на клипа.

GusGus са богове и аз съм тeхния пророк. Сериозно. Много искам да ги гледам на живо. Може ли някой да ги докара? Ще убия когото трябва.

Не се сещам за човек, който да е запознат с творчеството на Polly Jean и да не е възхитен от нея. Всеки неин нов албум е изключително събитие - никога не знаеш какво да очакваш и в каква насока е поела този път. Тя е прекрасна, гениална и всички я обичат. Аз не съм изключение. Бидейки голям неин почитател, с нетърпение очаквах излизането на Let England Shake. След като чух The Last Living Rose, обаче, чувствата ми към предстоящия албум се обърнаха от въодушевление към колебание и леко притеснение. genre: experimental rock, folk, female vocalist 01 Let England Shake 02 The Last Living Rose 03 The Glorious Land 04 The Words That Maketh Murder 05 All and Everyone 06 On Battleship Hill 07 England 08 In the Dark Places 09 Bitter Branches 10 Hanging in the Wire 11 Written on the Forehead 12 The Colour of the Earth Вече трети ден слушам албума и се опитвам да вникна в неговия замисъл. Очевидно това е политически албум. Има нещо гнило в Англия и PJ концентрира усилията си вър...

Изпълнявам един новогодишен рикуест. Още не мога да си обясня как така се наканих. Ностро, със здраве да си ги слушаш! Както и всеки друг, който си пада по ню джаза, но не ги е чувал още. връзка Сложила съм 5-те им албума, без синглите, понеже прецених, че няма смисъл. А това е перфектната августовска песен. Като я слушам ми става толкова морско, пък и това слънце навън... Пф, размечтах се.

Така. Файърфокската - забила, половин ревю - няма го. Блогспот спи и не записва драфта. Кратък момент на псуване. Продължаваме. Доколкото помня, бях написала нещо за едноименните албуми на изпълнители с човешки имена и защо това го няма в другите изкуства. Гай Ричи никога не е правил филм "Гай Ричи", както и Пушкин никога не е написал поема "Пушкин", макар да е написал "Цигани". Звучи готино, въпреки че Пушкин не е бил циганин, а мулат висок левъл, доколкото помня. Но да се върнем на Джеймс Блейк и неговият едноимен албум. EP-тата не се броят за албуми, макар в днешно време границата м/у LP, EP и сингъл да се гордее с копулиран родител от женски пол. Keane издадоха EP от 8 отделни композиции, докато Creep-ското "Days" съдържа 4 песни, 2 от които ремикси на третата и едно интро. Не знам що постоянно се разсейвам. Май не ми се говори James Blake. Предполагам защото в по-голямата си част това, което ще кажа, не е много ласкаво, а аз съм благ чов...

Миналата седмица свърши доста wtf, тази и тя така започва. Поради заспалост на продавачката в един магзаин и още по-голяма моя заспалост, се научих как се маха твърд EAS етикет. Имах само един брой клещи, затова в крайна сметка се връщах до магазина, за да ми го махнат. Адски неловко. Гари Мур почина вчера. RIP. :( През 2007-а изглеждаше толкова жизнен на концерта в НДК, кой би предположил, че сърцето ще го остави. Сънувах, че новият албум на Elbow е изтекъл. За да се сдобия с него трябваше да открадната коженото яке на един човек и да убия някакъв негър. Помня как излизах изпод моста над някакъв канал, носейки коженото яке, което беше доста добра изработка между другото. Негъра май отърва кожата. Благодаря на Бога, че да се сдобиеш с даден албум в днешно време е много по-лесно. Хванах по телевизията някакъв филм с Илайджа Ууд. Tъй като прескачах каналите хванах само няколко красиви кадъра с трабант и този горния. Стана ми любопитно за филма, но ме мързеше да търся програмата и реш...

Психиатрична клиника, пълна с модели, звучи като извратена утопия. Така или иначе много хубаво не е на хубаво, каквото и се опитва да ни вмени видеото.

Новото видео на The Rural Alberta Advantage по един много очарователен начин представя случващото се на живо участие/концерт. Имам големи очаквания за Departed, който излиза другия месец.

Ммм, как да започна? Ще поговоря малко за музиката in general. Слушането на албум за пръв път е като да отидеш на среща. Много е важно с какво настроение си. Важна е обстановката, важна е нагласата. Важно е как се чувстваш и какво ти се върти в главата. Това може коренно да промени впечатлението ти от отсрещната страна. Като онзи експеримент с топлата чаша, сещате се. Имайки това наум, аз подходих изключително внимателно към първото преслушване на новия албум на The Streets - Computers and Blues. Сготвих нещо полу-екзотично. Взех си дълъг отпускащ душ. Изядох порция от полу-екзотичното нещо, което беше толкова вкусно, че за момент ми се прииска да се омъжа... оженя... омъжа? за себе си. След това си направих билков чай с мед и натиснах триъгълния бутон. genre: hip-hop, garage, indie 1. Outside Inside 2. Going Through Hell 3. Roof Of Your Car 4. Puzzled By People 5. Without A Blink 6. Blip On A Screen 7. Those That Don’t Know 8. Soldiers 9. We Can Never Be Friends 10. ABC...

Ок, съгласна съм - звучи правилно.

Ново видео от новото музикално чудо James Blake, промотиращо излизащия след няколко дни едноименен албум. Всъщност албума го имам от края на декември миналата година, но чак вчера се наканих да го чуя. Въпреки че има 2-3 чудесни композиции в себе си, мисля да го пратя в следващия масов пост, който с всеки изминал ден набъбва. И все пак The Wilheim Scream е много красива, с разфокусирано видео, кореспондиращо на обложката на албума. Звукът на James Blake е изключително постен, но в случая ефекта е в дефекта. Както казваше един приятел - " Less is more". Тази реплика в оригинал е относно женската анатомия, но мисля, че е приложима и тук. обобщаващ коментар от потребител в youtube: "ok. Somehow my brain has been upgraded..."

Компилацията е на няколко години, но чак днес разбрах за съществуването и. Така или иначе хубавата музика е извън времето. 2-та диска съдържат песни, лично подбрани и миксирани от Air. Както е написал човека, от чиито блог видях Deck Safari: "Може да си ги пускате на партита и така все едно Air са ви дошли на крака да диджействат". Колко малко му трябвало на човек да си оправи настроението в насрани дни като този... DISC I 1.01 David Bowie – Speed Of Life (1:32) 1.02 Beatles, The – The End (1:00) 1.03 Beck – Lloyd Price Express (3:05) 1.04 Rollerball – Executive Party Dance (1:45) 1.05 Dopplereffekt – Pornographic Movies (2:07) 1.06 M.A.S.H. – Suicide Is Painless (2:35) 1.07 Quincy Jones – Summer In The City (3:40) 1.08 Serge Gainsbourg – En Melody (2:58) 1.09 Soft Machine – The Soft Wead Factor (2:21) 1.10 Michel Polnareff – Computer Dream (3:51) 1.11 Minnie Riperton – Loving You (3:42) 1.12 John Lennon – How Do You Sleep (4:54) 1.13 Jean-Jacques Perrey ...

Честит Петльовден! Пазех си долното умопомрачително видео за специални случаи като този. Въпреки че Diamond Rings има по-нов клип, той не е толкова въздействащ и ефектен като хореография. Иначе албума му не е лош, ако можете да се абстрахирате от гей-момента.

Наскоро предоставих на вашето внимание мнението си за Ritual на White Lies. След тежка ротация на албума, леко преосмислих оценката си за него и въпреки очевидните му недостатъци, успя да ми влезе дълбоко под кожата. Мислех да напиша само това като пост, но за мой късмет, преди малко попаднах на този къс филм, съдържащ 3 песни от албума: Bad Love, Holy Ghost и Bigger Than Us. Замисълът, режисурата и актьорското изпълнение са със съмнителни достойнства, но на мен като фен ми беше забавно все пак да го изгледам.