петък, 29 януари 2010 г.

Sade - Soldier Of Love (2010)

Sade си се придържат към успешната формула на jazz+soul. В новия си албум не са мръднали и грам от предния, така че звучат, както всички очакват от тях да звучат. Ако усещате нотка негативизъм, бъркате се, просто констатирам. :D

genre: soul, rnb, jazz, easy listening

1. The Moon And The Sky
2. Soldier Of Love
3. Morning Bird
4. Baby Father
5. Long Hard Road
6. Be That Easy
7. Bring Me Home
8. In Another Time
9. Skin
10. The Safest Place

Както се вижда от обложката, Sade Adu няма намерение да остарява, поне не и видимо. :)



6.4/10
свали

четвъртък, 28 януари 2010 г.

The Knife, in collaboration with Mt. Sims and Planningtorock - 'Tomorrow, In A Year'

Човек да не земе да напише, че ще разреди постовете и потичат реки от фийдове, които те информират за нови неща. Мама му и живот.

Та имаме нов материал от култовите The Knife, които този път са в колаборация с някакви други хора, които понеже ми е криво изобщо и няма да ги проверявам кои са, щото и без това не си струва.





















genre: оперна певица стои до далекопровод и от време на време нещо закачено на него дръчни

Tracklist:
CD 1
01. Intro
02. Epochs
03. Geology
04. Upheaved
05. Minerals
06. Ebb Tide Explorer
07. Variation of Birds
08. Letter to Henslow
09. Schoal Swarm Orchestra
CD 2
01. Annie’s Box
02. Tumult
03. Colouring of Pigeons
04. Seeds
05. Tomorrow in a Year
06. The Height of Summer
Bonus track
07. Annie's Box (alt. vocal)

Имаме, ако трябва да се изразявам в орехова черупка, модерна опера, базирана на Дарвиновия "Произход на Видовете" (wtf!?). Преди време изтече и Colouring of Pigeons, който ми се стори твърде прозаичен, за да се занимавам изобщо с него. Като се има предвид, че това е една от най-добрите композиции в албума, и другите още не са качени, щото той тамън е линкнат, нали, нека я сложим:


Втория диск е значително по-добър от първия, който е твърде монотонен и атмосферичен. На мен експерименталните неща напоследък хич не ми понасят понеже времето тече толкова бързо, че м/у събуждането и заспиването ми остава време само за 1 мигване и 2 кафета. Така че имам нужда музиката, която слушам, да е по-бърза, за да си създавам илюзията, че времето е бавно в сравнение с...нещо. Така или иначе тези ембиънт напъни не ме зарадваха, особено подхода от първия диск, който поставя слушателя в позицията на напушен тинейджър опрял ухо на трафопост.

Като заключение ще кажа, че не мога да дам оценка, защото The Knife ги обичам твърде много, за да им давам оценки, по-ниски от 7, а и не мога да оценявам неща, които не разбирам в известна степен. Затова само линк за преслушване (все още го няма по магазините), па ако ви хареса, ще си го намерите лесно след няколко дни.

линк за преслушване

edit: ей го на, появи се за сваляне

Алиса в страната на лай... чудесата

Тим Бъртън е избрал за саундтрак на новия си филм "Алиса в Страната на Чудесата" емо феята Аврил Лавин. Аз Аврил може да се каже, че я харесвам (по обективно погледнато необясними причини), но тази песен, която ще е и първата от новия албум, е ужасна. Вие като настъпано кутре.

Track of the day: Fenech-Soler - Fight

В творческа дупка съм. Ще разредя малко постовете, поне докато не се появи нещо вдъхновяващо. А за Fenech-Soler тепърва ще се говори.

вторник, 26 януари 2010 г.

Платено съобщение

Скъпи приятели, вече отвори врати за посетители моята персонална лудница.
Можете да я посетите чрез линка вдясно под профилната ми снимка или оттук: http://lu-dost.blogspot.com


3 in 1: Smooth Vibes

Да се поглезим малко със следните 3 клипа, в които мъжете пеят все едно някой ги е стиснал за топките. Не бе, хубава е музиката, малко soul никога не е излишен. Намирам нещо сходно в клиповете, може би са цветовете.





понеделник, 25 януари 2010 г.

Peter Gabriel - Scratch My Back (2010)

Чичо Питър издаде албум изцяло от кавъри и го украси подобаващо с еритроцити (или поне на мен ми приличат на такива).

genre: covers, symphonic pop
01. Heroes (David Bowie)
02. The Boy in the Bubble (Paul Simon)
03. Mirrorball (Elbow)
04. Flume (Bon Iver)
05. Listening Wind (Talking Heads)
06. The Power of the Heart (Lou Reed)
07. My Body is a Cage (Arcade Fire)
08. The Book of Love (The Magnetic Fields)
09. I Think it’s Going to Rain Today (Randy Newman)
10. Apres Moi (Regina Spektor)
11. Philadelphia (Neil Young)
12. Street Spirit (Radiohead)

Траклистa е еклектичен, но крайния резултат прилича повече на саундтрак към индиански филм и някои кавъри изобщо не ги познах на първо слушане. При все това е добра новина за феновете, а за нефеновете е най-малкото безболезнен за слушане.

Интересно е също така, че изпълнителите, които Гейбриъл е кавърирал, в замяна ще направят по един кавър на негова песен. Всички кавъри ще бъдат включени в следващ албум, който ще се казва I'll Scratch Yours. Идейно.

Видеота няма, заловени са и свалени всички налични, затова и линка е преименуван така.

6.2/10

Track of the day: Ellie Goulding - Under The Sheets

Скромно изглеждащата Ели показва музикални достойнства, които не са повод за скромност:

Ellie Goulding, "Under The Sheets" from Neon Gold Records on Vimeo.

неделя, 24 януари 2010 г.

Track of the day: Groove Armada - Paper Romance (feat. Fenech - Soler)

Имаме си нов клип от предстоящия Black Light, който ще е ЕПИЧЕН и излиза края на следващия месец. А аз нямам търпение да излезе и да го докопам, респективно. Дотогава ще карам на сингли:



Нямаше да е зле мацката, докато беше до щанда с козметика, да си вземе малко почистващ лосион...

събота, 23 януари 2010 г.

Emancipator - Safe In The Steep Hills (2010)

Emancipator е сравнително ново име на музикалната сцена, прочуло се като подгряващ изпълнител на Bonobo през юли миналата година. Албума е една easy-listening перла, която е като балсам за слуха.


genre: downtempo, easy listening, electronic, nu jazz

01. greenland 03:11
02. black lake 03:38
03. jet stream 04:01
04. kamakura 04:21
05. all through the night 04:33
06. old devil 04:01
07. nevergreen 03:35
08. ares 04:28
09. rattlesnakes 04:10
10. bury them bones 04:37
11. vines 04:38
12. hill sighed 03:36
13. siren 03:40
14. safe in the steep cliffs 04:48





7.4/10
свали

четвъртък, 21 януари 2010 г.

Hadouken! - For The Masses (2010)

Така чакания от мен втори албум на англичаните Hadouken! взе, че излезе. Като страстен почитател на жанровете new rave и grime, този факт дълбоко ме развълнува. Със съжаление, обаче установих, че този албум е по-слаб от предния. При все това е чудесен.


genre: grime, new rave, electronic, indie,
 01. Rebirth
02. Turn The Lights Out
03. M.A.D
04. Evil
05. House Is Falling
06. Mic Check
07. Ugly
08. Bombshock
09. Play The Night
10. Lost
11. Retaliate (Bonus Track)
12. Turn The Lights Out(Spor Remix)
13. Turn The Lights Out(JFB Remix)

Hadouken! са едно от най-свежите неща, които съм чувала през последните години и ако Prodigy бяха наркоманизиран английски побойник, то Hadouken! биха били неговото сополиво, емоционално и доста девиантно отроче.

Пак ще изплагиатствам описанието от друго място, а именно техния myspace (защото по-точно не може никой да го каже):

Hadouken! return with their hugely-anticipated second album, ‘For The Masses’, on January 25 2010. The follow-up to 2008’s ‘Music For An Accelerated Culture’, their 100,000 selling debut album, ‘For The Masses’ was recorded in Groningen, Holland with gilded Dutch electronic producers Noisia and is released on Hadouken!’s own Surface Noise Recordings. ‘For The Masses’ is a landmark modern dance-rock album that cements Hadouken!’s reputation as Britain’s most forward-thinking and dynamic young band. “We know what our fans want,” says singer James Smith. “They want it hard and they want it fast. I want this record to sound good over a 1000 kilowatt sounds system or on a Nokia phone on the back of a bus. We don’t want to discriminate. We just want to make immediate contact.

Оп, оп, Noisia продуценти, това обяснява много неща. :)



Продължаваме:

‘For The Masses’ evolves the edge of your seat meld of twenty ton club rhythms, furious guitars and keen-witted 21st century lyrical journals located on ‘Music For An Accelerated Culture’ by delivering ten tracks that are even harder, even louder, even more rhythmic and even more tightly focused than anything they’ve attempted before, or than anything else on offer by their contemporaries. If an historic comparison was to be attempted, cast your mind back to the earliest, comparatively sketchy works by the likes of the Prodigy or Chemical Brothers. Then recall the impact when each delivered ‘Fat Of The Land’ and ‘Dig Your Own Hole’.. That’s the kind of leap forward successfully maneuvered here. Britain’s next great dance-rock band have arrived.



7.6/10
свали

Ако горното ви е допаднало, препоръчвам ви също така да се сдобиете и с Music For An Accelerated Culture оттук.

сряда, 20 януари 2010 г.

Brit Awards 2010 Nominees












Ето че изтекоха и номинациите за наградите BRITs. Както изглежда, тези чудесни хора от Острова за пореден път са доста по-адекватни от съединенощатците.

Летс просийд:

British Female Solo Artist
Bat for Lashes
Florence & the Machine
Leona Lewis
Lily Allen
Pixie Lott


Тука се двоумя. Все пак ще заложа на Bat For Lashes, колкото и да харесвам г-ца Florence.

British Male Solo Artist
Calvin Harris
Dizzee Rascal
Mika
Paolo Nutini
Robbie Williams


От горните харесвам само Dizzee Rascal. :/

British Breakthrough Act
Florence & the Machine
Friendly Fires
JLS
La Roux
Pixie Lott

Г-ца Флренция, определено. Макар и La Roux да е достойна.

British Group
Doves
Friendly Fires
JLS
Kasabian
Muse


А сега де? Muse или Kasabian, do not know...

MasterCard British Album
Dizzee Rascal - Tongue n’Cheek
Florence & the Machine - Lungs
Kasabian - West Ryder Pauper Lunatic Asylum
Lily Allen - It’s Not Me, It’s You
Paolo Nutini - Sunny Side Up

И спонсорите да се наместят... Тъф чойс агейн.

British Single
Alesha Dixon - Breathe Slow
Alexandra Burke Ft Flo Rida - Bad Boys
Cheryl Cole - Fight For This Love
Joe McElderry - The Climb
JLS - Beat Again
La Roux - In For The Kill
Lily Allen - The Fear
Pixie Lott - Mama Do
Taio Cruz - Break Your Heart
Tinchy Stryder Ft N-Dubz - Number 1


La Roux или Cheryl Cole, хм.

Critics' Choice
Ellie Goulding
Delphic
Marina and the Diamonds


Алоу, критиците, ако не наградите Delphic ще има шамарчета (във вид само на плясване по челото, за жалост)!

BRITs Album of 30 Years
Coldplay - A Rush of Blood to the Head
Dido - No Angel
Dire Straits - Brothers in Arms
Duffy - Rockferry
Keane - Hopes & Fears
Oasis - (What’s the Story) Morning Glory?
Phil Collins - No Jacket Required
Sade - Diamond Life
The Verve - Urban Hymns
Travis - The Man Who

WTF??? Албум за последните 30 години? Ако е така бая са се наакали с номинациите.

International Female Solo Artist

Lady Gaga
Ladyhawke
Norah Jones
Rihanna
Shakira

Аз съм пристрастна към Ladyhawke, но на фона на другите динозаври няма никакъв шанс и явно са я сложили за гъдел.

International Male Solo Artist
Bruce Springsteen
Eminem
Jay-Z
Michael Buble
Seasick Steve

Wait, wut? Jay-Z, разбира се! :D

International Album
Animal Collective - Merriweather Post Pavilion
Black Eyed Peas - The End
Empire of the Sun - Walking on a Dream
Jay-Z - The Blueprint 3
Lady Gaga - The Fame

Blueprint 3 е адски силен албум, The End и The Fame също, но аз съм пристрастна към Империята и им стискам палци. *blush*

International Breakthrough Act
Animal Collective
Daniel Merriweather
Empire of the Sun
Lady Gaga
Taylor Swift

Почти съм сигурна, че Лейди Гаx2 ще отнесе този приз, макар много да бих се зарадвала ако Empire of the Sun бъдат отличени.

Outstanding Contribution Award
Robbie Williams

Ок, whatever. From my reflection, I want perfection, too. :)

За разкош слагам един лайв от по-миналогодишните награди, чудесна мешавица са сътворили. :) Чакам да обявят лайв пърформансите за тазгодишната церемония.

вторник, 19 януари 2010 г.

3 in 1: Maps

Понякога си мисля, че би било хубаво човек да си има карти на възможностите. Както има географски карти, карти на градове - тая улица води натам, другата - другаде, третата е задънена... Карти на възможностите - този избор води натам, другия - другаде, третия е фатален... хм, хм, decisions, decisions...

Затова 3 страхотни трака, свързани с карти.

1. Може би най-любимото ми парче на Muse:


2. Yeah Yeah Yeahs... Все още е най-добрата песен, която са направили и ме връща доста назад във времето.


3. ТТА. Няма нужда от коментар.

Faultline - Your Love Means Everything (2002)

След като чух този албум, спокойно мога да си прережа вените.


genre: all that is beautiful, electronica, IDM,

01. Your Love Means Everything
02. Where is My Boy? (vocals by Chris Martin)
03. We Came from Lego Blocks (vocals by Vordul Megilah)
04. Theme for Half Speed
05. Wild Horses (vocals by Joseph Arthur)
06. Sweet Iris
07. Biting Tongues (vocals by Ras B)
08. Clocks
09. The Colossal Gray Sunshine (vocals by The Flaming Lips)
10. I Only Know Myself
11. Greenfields (vocals by Michael Stipe)
12. Lost Broadcast
13. Your Love Means Everything Part 2 (vocals by Chris Martin)

Виждаме няколко познати мутри - Chris Martin от Coldplay, Michael Stipe от R.E.M., Nick McCabe от The Verve, Cannibal Ox и The Flaming Lips.




Пак ме мързи, затова - "нека говорят":
The Sunday Times - "...devestating, beautiful and compelling."
NME - "...a must-hear record."
Mojo - 4 (out of 5)
- "Marvellous...basks in the strange afterglow of lost love."

Timeout - "...inspirational, a genuine triumph."
Uncut - "...sublime."

8.3/10
свали

понеделник, 18 януари 2010 г.

Chew Lips - Unicorn (2010)

Мързи ме да пиша.

Dance-pop, от Лондон, 1 мацка, 2 мъже. Приятно, непрентециозно и неангажиращо. Добри вокали. От Kitsuné и продуцента на Bat For Lashes с любов.


genre: dance-pop, electro, drone
 01. Eight
02. Play Together
03. Slick
04. Karen
05. Too Much Talking
06. Toro
07. Seven
08. Two Hands
09. Gold Key
10. Piano Song





6.9/10

неделя, 17 януари 2010 г.

Pantha du Prince - Black Noise (2010)

Около седмица се чудех дали да сложа албума, но след като тия дни няма нищо по-интересно, що да не...


genre: minimal, electronica, dark ambient
  1. "Lay In a Shimmer" - 6:38
  2. "Abglanz" - 6:04
  3. "The Splendour" - 6:00
  4. "Stick To My Side" - 7:51
  5. "A Nomads Retreat" - 6:41
  6. "Satellite Snyper" - 5:29
  7. "Behind the Stars" - 6:51
  8. "Bohemian Forest" - 7:24
  9. "Welt Am Draht" - 7:11
  10. "Im Bann" - 3:23
  11. "Es Schneit" - 6:46
 
 Pantha du Prince е псевдоним на германеца Хендрик Вебер. Доста талантлив (и добре изглеждащ, ако може да вмъкна) младеж.
Албума е чисто минималистично удоволствие,  както ще имате възможността да се убедите от  следното видео:

Само обложката не ми се връзва много-много, но щом така е решил твореца...

7.4/10

четвъртък, 14 януари 2010 г.

Track of the day: Hurts - Wonderful Life

Да благодарим на Тони за чудесната подсказка. ;)



Тези, които разбират от хореография ще забележат страхотните движения, които мацката прави. Едно време в началното училище и ние танцувахме така, еееей!
Цялото видео напомня на онова славно време от средата на 80-те, характеризиращо се с думата "позьорщина" - когато е било модерно да си мистичен, хладен и арт по Европейски. Монохромен клип като псевдо-екзистенциалистките филми на 60-те, погледи вперени в далечината, роботизирани движения (не броим мацката, която явно танцува на друга песен), стайлинг като италиански манекени, звук а ла Lotus Eaters и Spandau Ballet - колко много носталгия по времената, когато се раждаше пост-пънка и колко много радост, че тази тенденция се върна. :D

Като се има предвид, че това ми е любимата ера от музикалната история, аз съм във възторг и още малко ще заплача от радост. Oh, joy! Пускам си пак клипа, мисля да разуча и движенията. ;)

PS.: Искам такава рокля! 
PS2.: Не само по заглавието, но и по някаква друга, необясним за мен причина се сещам за другия Чудесен Живот

сряда, 13 януари 2010 г.

Winter North Atlantic - A Memento For Dr. Mori + малка образователна лекция по роботика

Имало едно време един доктор Мори. Той бил японец и цялото му име било д-р Масахиро Мори. Занимавал се с нАука. Наука за човешките подобия и за емоциите, които те пораждат в първообразите си.

Предстои сравнително дълга образователна част, и аз ви препоръчвам да си пуснете това за фон:


Т.е. доктор Мори е roboticist (има ли аналог на български?). Ако японец не се занимава с роботи, то кой тогава? Та гореупоменатия доктор изследвал човешкият отклик на външността на андроидните механизми и стигнал до интересни заключения. Масахиро Мори установил, че с подобряване на външния им вид и достигане до все по-близък човешки облик, роботите все повече се харесват на човешкото око. Това е нормално, ще си кажете вие. Да, нормално е, но Мори установил, че в един момент, когато копието стане идентично с оригинала, хората започват да се плашат. Достига се определена точка, в която малките несъвършенства, така присъщи на човешката физиология, приложени при роботите ги карат да изглеждат зловещи. Хората се отблъсквали и отвращавали от тях. Това го навело на мисълта, че производителите на роботи не трябва да се престарават в стремежа си да направят роботите напълно човекоподобни. Илюстрира се с долната графика на развитието на "харесването" и "нехаресването".


Та мисля до тук да приключа с информативния блок, а и сигурно горното парче е свършило вече. Колкото до д-р Мори, ако може да се вярва на уикипедия, той е роден 1927г. и все още е жив, което го прави 82-83 годишен . Аз подозирам, че той самият вече е полу-робот, но да е жив и здрав. :)

Поста всъщност беше предвиден само за албума от заглавието, но как да не ви изсипя една страница random trivia?

A Memento For Dr. Mori ми се чини, че е игра на думи, идваща от латинския израз "Memento mori" - буквално "помни смъртта/умирането", т.е.  "помни, че си смъртен", "помни, че ще умреш". С оглед на горните писания за роботиката и цялата морално-етическа каша, която тя съдържа, заглавието придобива съвсем нова светлина, която ме осветли току-що. А най-хубавото е, че сама се сетих. Боже, колко съм умна. :D



genre: electronica, ambient, folk,
  1. The Maid
  2. Cuts and Tears
  3. Occam's Razor
  4. Fallen Fruit
  5. Bokor
  6. The Flute Player
  7. Fall of Stone
  8. Kinay 816
  9. Guidonian Hand
  10. Opportunity Mist
  11. Barrel Organ
От цялата информация дотук, оставаме с впечатлението, че човека зад WNA - Ed Carter, е изключително грамотен и ерудиран творец. Не знам за вас, но аз не съм виждала друг музикант да споменава Бръснача на Окам и Гидонска ръка. И Бокор може да се причисли. Още повече, че има връзка със зомбита (погледни графиката горе). Ок, стига простотии.


Албумът е... странен. Фолк мелодии се преплитат с мотиви от Далечния Изток, странни потраквания и 8-битови звуци преливат във филм ноар; в един момент се оказва, че си при Бьорк, в другия си при The Cinematic Orchestra или Air. Във всеки един момент обаче, мястото е хубаво, преходите са плавни, почти неусетни; като структура албума получава от мен Отличен (6), а цялата игра на думи и концепцията са за Безупречен (7).

Честно казано разнищването на замисъла ме забавлява изключително много и ми достави около 2 часа нърдско удоволствие. А самата музика на албума, въпреки скромните си 35 минути, ми осигури повече часове (и занапред ще ми осигурява) разкошно ambient преживяване.

7.9/10
свали

Russian Circles - Geneva (2009)

Въпреки че излезе октомври месец миналата година, аз все пак реших, че е редно да сложа Geneva и тук, макар съзнателно да не го бях сторила овреме.


genre: post rock, post metal

1. "Fathom" - 4:55
2. "Geneva" - 5:49
3. "Melee" - 7:39
4. "Hexed All" - 4:29
5. "Malko" - 4:43
6. "When the Mountain Comes to Muhammad" - 8:00
7. "Philios" - 10:26

Това, което ме накара да го сложа днес, е един вчерашен коментар в  youtube:

"I was listening to this song while on my nightly walks with my dog, and I don't know why, but listening to this gave me a humbling experience like after listening to Carl Sagan's speech. I felt that there was something special to my life and all life around me after listening to this. Its really something special."

А коментара е към следната песен:



Албума е 8/10, така че ако сте любители на жанра е задължително да си го свалите, ако не сте до сторили досега.

вторник, 12 януари 2010 г.

These New Puritans - Hidden (2010)

Вторият албум на Тези Нови Пуритани след чудесния дебют Beat Pyramid оt 2006, Hidden, е странна, но очарователна смесица м/у хипнотизиращи барабани, средновековнозвучащи дървени флейти, хор, странни почуквания и малко бедния откъм певчески способности глас на вокалиста Jack Barnett.


genre: indie, rock, post-punk, new-rave, experimental

01 Time Xone
02 We Want War
03 Three Thousand
04 Hologram
05 Attack Music
06 Fire–Power
07 Orion
08 Canticle
09 Drum Courts–Where Corals Lie
10 White Chords
11 5



Докато гледахте как младежа подскача като нестинарка, със сигурност ви е минала мисълта, че някой доста си е чопнал от Inertia Creeps. Е, ще им го простим.

Аз лично бих определила Hidden и като доста експериментален албум. Но упоменатия Jack Barnett явно е хвърлил карти и е парирал това ми твърдение в едно интервю, в което заявява, че музиката на These New Puritans е анти-експериментална. Това значело, че банди, които се самоопределят като експериментални, всъщност не знаели какво да правят и правели глупости с надеждата да се получи нещо интересно. При тях обаче не било така, понеже те прекрасно знаели какво и защо правят. Окей!

Други видеота не намерих, а в момента изобщо не ми се правят такива, така че предварителното слушане ще спре до тук. Ако решите да си изтеглите албума, ще трябва да се доверите на моята лична оценка (която в 95.7% от случаите е абсолютно акуратна) и да снишите малко очакванията, които вероятно сте придобили след слушането на We Want War. Не, това не е нещо революционно, не е нещо, което ще ви отвее главата; със сигурност обаче е нещо, което не сте слушали преди. Групата има потенциал и би могла да направи великолепни неща, но сякаш нещо ги спъва и се оплитат на ключови места.

При все това си струва слушането, и въпреки множеството си несъвършенства, албума успя да ми хареса и ще си го пускам пак.

7.2/10

неделя, 10 януари 2010 г.

Track of the day: Snow Patrol - Set The Fire To The Third Bar

Тази песен е прекрасна и аз не мога да спра да я слушам.



lyrics

Марта пее добре, но намирам гласа и за твърде писклив за тази песен. Затова ви предлагам да нададете око и ухо на тази версия с възхитителната Шерил Коул.

А аз ви желая чудесна седмица, в чиито край да подпалите баровете.

четвъртък, 7 януари 2010 г.

Massive Attack - Heligoland (2010)

Здравейте. Кхм... Винаги ми е трудно да започна да пиша за някакви такива исторически групи. Как да започна сега за Massive Attack, не върви да подхвърлям сухи биографични данни, те просто са нещо твърде голямо за такива глупости. Затова ще го карам емоционално.

Излезе. It's history in the making, както се казва, след като всеки нов албум на Масив е като избухване на свръхнова, отнесено към мащабите на музикалната индустрия. Аз бях... поправка, все още съм резервирана; пиша ревюто, докато слушам албума, така че не знам какво ще излезе накрая. We shall see...



01. Pray For Rain (featuring Tunde Adebimpe)
02. Babel (featuring Martina Topley-Bird)
03. Splitting The Atom (featuring Robert del Naja/Grant Marshall/Horace Andy)
04. Girl I Love You (featuring Horace Andy)
05. Psyche (featuring Martina Topley-Bird)
06. Flat Of The Blade (featuring Guy Garvey)
07. Paradise Circus (featuring Hope Sandoval)
08. Rush Minute (featuring Robert del Naja)
09. Saturday Come Slow (featuring Damon Albarn)
10. Atlas Air (featuring Robert del Naja)

След цял ден борба с упорития rapidshare, значително нарастнала изнервеност и предварителна злоба към въпросния албум, най-накрая закачих към полунощ и го изтеглих.

Нямам представа защо са го кръстили Heligoland. Освен, че е германски архипелаг, и че има едноименно парче на Overseer, друго не знам. Предполагам ще ги питат по интервюта "Защо Heligoland, какво символизира това място за вас?" и прочее от редовните журналистически простoтии. Та... Heligoland. Мисля, добре направих, като си спестих ненужен хайп, след като чух Splitting The Attom (който отначало изобщо не ме грабна) и нямаш завишени очаквания за албума. Макар че самата листа на изпълнителите е обнадеждаваща.

 

Tunde Adebimpe ми е отколешна слабост, още откак прослушах TV On The Radio. И Pray For Rain наистина все едно е тяхна. Другите хубостници са обичайните 3D и Daddy G, Horace Andy, който отлично познаваме от предишните им колаборации (най-добре от Angel, разбира се),  Guy Garvey от Elbow (които са доста сносна банда), прословутия Damon Albarn и прекрасната Martina Topley Bird, която ми спечели чифт кецове навремето, жива и здрава да е.

Кого пропуснах? -  Hope Sandoval от легендарните Mazzy Star. Нейни са и вокалите в първия сингъл Paradise Circus. В него вече застарялата порно звезда от 70-те Georgina Spelvin разказва за неволите по творческия и път. Нещо не ми харесва тая тенденция изпълнителите да превръщат клиповете си в порно (пресен пример - Рамщайн).
Как е клипа? - Пълна порнография!




В албума, без периодичните включвания на Джорджина, песента звучи много по-добре.

Ами... Май свърши. Не знам още каква оценка да му поставя, със сигурност ще e над 7, само защото са Мassive. Това, което ме притеснява е, че ги няма онези "хитовите" парчета като Unfinished Sympathy и Inertia Creeps, nапример. Като се замисля, и в 100-тния Прозорец ги нямаше много.



Странно е как човек очаква някакви лесно смилаеми композиции, за да се впечатли. А сега като преслушвам пак някои парчета, пластовете започват да се разкриват. И пак не съм достатъчно впечатлена.  Липсва... липсва  оная бясна еротика от Мezzanine, която май си е направо музикалния еквивалент на  е**не.  А Heligoland e много по-зрял и значително по-отчайващ. Направо те отчайва от живота. Нещо вътре ти се свива, изсъхва... Сякаш сърцето ти е зад ауспух на Вартбург. Но това изобщо не е нещо необичайно за Massive.

И да завърша с умен коментар от някой си henrymillerjunior в youtube:
the genius of robert del naja can revieve the music to the state of art. this is the purest emanation of post-modern reflection on the dark times of our social and political era.

Браво Хенри, браво Милър!


7.8/10 с тенденция към нарастване, с течение на времето

сряда, 6 януари 2010 г.

Track of the day: Jay-Z ft. Swizz Beatz - On To The Next One

Много добре, очарована съм.



По цялостно звучене и overall coolness е съизмерима с тази.

вторник, 5 януари 2010 г.

Track of the day: The Temper Trap - Fader



Нямах представа, че вокала е индонезиец. Сега не мога да се отърва от чувството, че гледам Fine Young Cannibals.

понеделник, 4 януари 2010 г.

неделя, 3 януари 2010 г.

От Осло с Любов

Нека поразчупим малко атмосферата с позитивно инди от Норвегия. Това били звуците на Осло. Като ги слушам не е лошо там.


 genre: pop, indie, alt-rock

1. Cold Mailman - Time Is Of Essence
2. Hiawata! - Valley Boys
3. Children And Corpse Playing In The Streets - France
4. The Little Hands Of Asphalt - The Next Time We Meet
5. Einar Stray - Arrows
6. Therese Aune - Chamelon
7. Firetop Mountain - How Can You Dance At A Time Like This
8. Go Fandango - End Credits
9. Norma Sass - Born In The 80s
10. Monzano - Cold Waters
11.  Casa Murilo - Murilo I Love You
12. Like Spinning - Crush (And Naivety)
13. Seppuku Zephyr Dance - Carousel
14. Yoyoyo Acapulco - Facial
15. My Little Pony - Capital Of Norway
16. Nomber 5s - Dancing To The Oslo Beat

7/10
download

sample:




събота, 2 януари 2010 г.

Да започнем годината с нещо позитивно

За много години!

Надявам се здравето, късмета и щастието, да станат перманентни квартиранти във вашия дом, скъпи приятели.

Заглавието е майтап. Нищо позитивно няма в следното. Видях го току-що в блога на Daniel Victor oт Neverending White Lights и много ми хареса.

Expect a rant on 'people' very soon and why we're all doomed. Why culture and society is going down the drain. Why we need to take action. Or why we need to accept the inevitability of our current state and become more secluded and isolated and weird.