Track of the day: UNKLE - Celestial Annihilation

Разрових се из старите папки, така че нищо чудно тия дни да поствам разни стари неща.
Това парче на Unkle от Psyence Fiction e адски добро (както и всичко тяхно, разбира се) и е записано заедно с The London Session Orchestra.
Не мога да повярвам, че е от 98-а... Боже, Боже, как лети времето.

Коментари

Анонимен каза…
Целия албум е доста добър.Не искам да правя класификация на траковете,но лично аз бих заменил това парче за "UNKLE (Main Title Theme)" или за "Bloodstain"
Следващия "Never, Never, Land" също е невероятен.А за останалите няма да кажа нищо,защото мнението ми не е толкова положително :)
11 март 2010 г. в 19:16
Lu каза…
О, да, Bloodstain ми е едно от любимите Ънкълски парчета, наистина е забележително. Напълно съм съгласна за първите 2 албума, гениални са! Другите наистина са разочарование; показателно е, че съм ги слушала точно по 2 пъти. Да се надяваме, че в новия ще оправят нещата, ама ако съдя по Heavy Drug, няма такива перспективи. :)
11 март 2010 г. в 19:34
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р
Прочетете още

3 години trains in the night

Изображение
Още една годинка се изтърколи и блога ми чукна сакралната възраст 3 години. Напоследък малко съм го занемарила, защото едно че нямам време (сефте) и второ - не излиза кой знае какво, а за глупости не ми се пише, но продължавам да се ослушвам за интересни неща. Не ми се пише, но пък с картинките нямам проблем, щом е за глупости. Честит празник на всички дами и на майките на всички, които ме четат. Това все едно го каза Шамара.
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лондон. Изборите, коит
Прочетете още