Random thought bullets
Нещо пак ме удари философската вълна и стартирам нова серия постове, в които ще помествам цитати, които са ми направили впечатление. Така или иначе задачите по съпромат са твърде дразнещи и търся как да се разсейвам. :D
Защо все така се случва – да обичаме повече завръщащите се, отколкото онези, които винаги са си били до нас? Защо масовата публика си припада по “герои” като известните футболисти, холивудските звезди и прочее рожби на медиите? Отговор на тези въпроси се опитва да даде най-добрият ученик на Фройд – Карл-Густав Юнг, който доказва съществуването на така нареченото “колективно несъзнавано”. То е познато още на окултните учени от Средновековието и по-рано, които го наричат “колективен дух”. Несъзнаваното, според Юнг, обема всички приказки, митологии и “архетипове” (основни, ключови мисли и модели). Те определят почти изцяло нашето поведение. Например притчата за Блудния син обуславя обичта ни към завръщащите се. Митът за героя Гилгамеш пък има пряка връзка с успеха на рекламни послания като “Койту ни играй, ни пичели.” И тъй нататък. Най-важното и най-истинското, което ни кара да постъпваме по един или друг начин, не се вижда. Както ако промушиш пръсти през дупките на плътна завеса. Пръстите се движат, а дланта, която се разпорежда с тях, остава незрима. Всъщност колко от истински важните неща са видими?!
Г. Календеров
Защо все така се случва – да обичаме повече завръщащите се, отколкото онези, които винаги са си били до нас? Защо масовата публика си припада по “герои” като известните футболисти, холивудските звезди и прочее рожби на медиите? Отговор на тези въпроси се опитва да даде най-добрият ученик на Фройд – Карл-Густав Юнг, който доказва съществуването на така нареченото “колективно несъзнавано”. То е познато още на окултните учени от Средновековието и по-рано, които го наричат “колективен дух”. Несъзнаваното, според Юнг, обема всички приказки, митологии и “архетипове” (основни, ключови мисли и модели). Те определят почти изцяло нашето поведение. Например притчата за Блудния син обуславя обичта ни към завръщащите се. Митът за героя Гилгамеш пък има пряка връзка с успеха на рекламни послания като “Койту ни играй, ни пичели.” И тъй нататък. Най-важното и най-истинското, което ни кара да постъпваме по един или друг начин, не се вижда. Както ако промушиш пръсти през дупките на плътна завеса. Пръстите се движат, а дланта, която се разпорежда с тях, остава незрима. Всъщност колко от истински важните неща са видими?!
Г. Календеров
Коментари
Ха, наздраве :D
Бтв captcha-та на този пост беше "prost", ако това не е съдба >:)
На мен всъщност ми е чудно доколко бръмбарите, летящи из полята в главата ми оказват влияние на колективното неосъзнато. ~_^
бтв captcha-та е brubhar, баси ... ЕБАСИ, бе :D