понеделник, 15 юни 2009 г.

Everybody's free (to wear sunscreen) in the lawless swamp of cyberspace

Наскоро в хороскопа си прочетох, че трябва да дам почивка на тялото си, в противен случай то ще саботира всичките ми планове като се разболее. Егати взаимоотношенията. Винаги ми е била любопитна връзката дух-тяло, и колкото повече мисля, толкова повече стигам до заключението че тялото е не повече от едно превозно средство, кола да речем, в което духът се вози за един сравнително дълъг период от време. Всеки си има кола. И всеки е редно да се грижи за нея, да я чисти, да я поправя, да сменя маслото, да зарежда гориво. Инак колата просто няма да му върши работа.
Всъщност мисълта ми беше, че тялото ми наистина взе нещо да недоволства и може би трябва да му дам почивка - от физически и най-вече ментални натоварвания. Това е лукс, който обаче не мога да си позволя сега и като нищо тия дни да се разболея. Психосоматиката все пак не бива да се подценява.

Затова, мили хора, щадете си телата, грижете се за тях и им се радвайте - it is the greatest instrument you'll ever hold, както се казва в долната песен:



lyrics

Сега ще ви кажа нещо, което не знаехте. За горната песен се смята, че е слово на Кърт Вонегът пред випуск '97 на Масачузетския Технически Университет. Дълго време и аз смятах така, обаче нещо ме човъркаше и се съмнявах. Проверих и се оказа, че това всъщност е статия на някаква журналистка Mary Schmick, публикувана в Chicago Tribune през 1997 (оттам и Ladies and gentlemen of the class of '97). Кой тогава е измислил дивотията с Кърт Вонегът? Оказва се, че скоро след публикуването на статията писмо с текст нейното съдържание започва да обикаля имейлите, отбелязана като реч на Вонегът. Авторът, разбира се, е неизвестен. По случая Г-жа Шмик обвинява "the lawless swamp of cyberspace", а Вонегът от своя страна обявява киберпространството за "spooky". То наистина си е.

2 коментара:

Vladimir Georgiev каза...

Мила, Лу.
Пиша ти след 900 калории изгорени на кардио - това, което не ни убива ни прави по-силни. Човешкото тяло удивително добре се приспособява към всякакви режими - без твърде брутални изпълнения.
Според мен си търсиш извинения да не тренираш, а да ядеш сладолед ... be ashamed :P

Lu каза...

Аз не ти говоря за кила, а за здраве. Трябва ли да ти развивам теорията за емоциите и имунитета? Хайде няма нужда. :D А това, че мразя да тренирам е факт. Хубавото е, че не ми личи. xD