петък, 1 май 2009 г.

Home sweet/bitter home

Прибрах се преди няколко дни в родна Варна. Варна е винаги по-скъпа, когато си далече. То май е така с всички неща. Някакво необяснимо разочарование и намек за фрустрация са ме налегнали. Не, че съм очаквала да пристигна в Монте Карло. Очаквах да се върна вкъщи - такова, каквото го помня от преди няколко години. Всеки път когато се прибирам очаквам това и винаги нещо малко в мен умира когато отново осъзная, че не съм на 17 и че града не е такъв, какъвто беше. Станал е по-голям, малко по-мръсен и доста по-чужд. СЪзнанието ми все още се бунтува и не приема факта, че тук вече си има сериозни задръствания и да намериш място за паркиране е трудно почти колкото в Столицата. Нали това не емоята Варна.

Днес се видях с 2 приятелки. След като се установи, че пикника в Констанца отива в канала заедно с доброто ни настроение, стигнахме до заключението, че трябва да се иде някъде на танци, като доброто старо време. За протокола: когато бяхме на 17, събирахме се 4-5-6 момичета, отивахме с последния автобус, прибирахме се с първия, не сядахме през цялата нощ, танцувахме на баровете и карахме на почерпки от барманите, щото бяхме ебати атракцията. От време на време някой се намираше да ни пита на какво сме, че сме толкова енергични. Как да му обясниш на човека, че когато ти е весело стимуланти не ти трябват...Малко се отплеснах, но мисълта ми беше, че едно време доста добре си изкарвахме. Мислехме къде да идем и се оказа, че просто няма читаво място (дискотека - доста ретро дума). Има адски приятни дупки, където човек може да иде, да пийне, да поприказва, да слуша хубава музика, дори да играе шах, обаче къде да потанцува - тц. Не че няма обособени места. Има, но те просто не стават. В АРО всички са манекени, глътнали са бастуни, сякаш имат пресен ботокс в лицата, и стоят със слънчевите очила. Тралала, Час Пик, Vertu (doh) - абсурд, чалга недолюбвам. Авеню - скука е; Ликьор - също, писнало ми е да слушам едни и същи ретро хитове. Мисля, че и внуците ми ще слушат същите. Просто не измислихме къде да идем. Затова си седя у нас и се мъча да работя. Това май е заради работата, не заради липсата на заведения всъщност. :D
И все пак - айде някой ако се сети да пише, че съм само още няколко дни тук и няма време.

А аз през това време ще проверя има ли скоро swing party в Stars...

И нещо в стилистиката:

Няма коментари: