trains in the night

Да, знам, заглавието е малка гавра. Като се замислиш, не чак толкова - все пак човека се самоосъзнава като жена, така че на кого му пука за някакви първични и вторични полови белези? :D Pete Burns всъщност е доста известно име в шоубизнеса. Фронтмен на някогашните Dead or Alive, той добива широка популярност заради транссексуалността си и множеството пластични операции. Но нека видим за какво всъщност иде реч. Почна се оттук: За да се стигне до тук: Мяркала съм го и на клипове на други изпълнители, които си го взимат като един вид атракция...да не кажа екзотично животно.:D На първа мисъл се сещам за това: Lovely! xD

Предния пост ме подсети за една песен на Morrisey. Ако някой случайно не знае кой е легендарния Morrisey - нека се образова тук . Песента направо ми къса сърцето. И в оригинал, и на кавър. Отделно, че AFI са ми една от най-любимите банди евър. Желая ви лека и задушевна вечер с тези две лирични композиции: Свестен клип към тази песен просто няма . С най-добро качество е този със снимки на Дейви. Нямам нищо против Дейви, точно напротив, но такива фенски клипчета с драматични снимки нещо ме дразнят. Затова е по-хубаво да се слуша песента на минимизиран прозорец. :)

Предисторията: Попаднах на албума съвсем случайно. Преди 6-7 години играх една игра, наречена Jack The Ripper (която впрочем не беше от най-качествените). Та там, в обстановката на Викторианска Англия в действието се намеси една певица, за чието озвучаване бяха наели един невероятен глас...който не знам чии е, за жалост. Та тази героиня в една сцена пееше песента "Трите Гарвана" - стара ирландска песен. Беше невероятно изпълнение. Тогава си свалих файловете с песните, но когато харда ми се запали миналата година всичко изгоря, буквално. :D А дисковете с играта са отдавна затрити. Търсих и да си я свалям наново, с не особен успех. Трябва пак да се пробвам. Ако някой съвсееем случайно има нещо такова - да прати, пък аз ще черпя. :DDD Та песента беше това: Просто ми се прииска да го сложа днес. И понеже адски ме боли глава, а и нямам много време - на английски. Образовани сте, нямате чак такава остра нужда от превод. ;) John Harle (born 20 September 1956 in Newcastle upon Tyne) ...

От много много време не го бях слушала, но понеже нещо тия дни съм пощуряла да си паля ароматни пръчици и ме изби на индийска вълна. И това е първото име, което се сетих. Всъщност Talvin Singh е роден в Лондон през 1970, но както можем да се досетим е индиец. Свирейки на перкусии, слушайки пънк и танцувайки брейк през ранните си години, Талвин решава да доразвие музикалните си умения и на 15 заминава да учи перкусии (tabla e на английски, не знам как точно се превежда) в Индия.Там обаче изкарва само една година и се връща. Въпреки класическото си музикално възпитание, той има иновативно виждане за индийската музика; то обаче не е възприето от промоутърите на класическа индийска музика и Талвин решава да си действа самосиндикално и да се занимава със своите си работи. Така, не след дълго (към края на 80-те) той вече работи с имена като Madonna, Тhe Indigo Girls, David Sylvian, Siouxsie & the Banshees, Sun Ra, Björk, Massive Attack и Тhe Future Sound of London. В днешни дни Talvin Si...

Мерки 82-60-90,ръст 181. Германка. Ще ми се и аз да имах такива крака. :D Иначе можем да я видим в следното видео

Продължаваме австралийската серия. След Empire of the Sun е ред на Van She. Overview: Сформирани в началото на 2005, Van She безсрамно взаимстват бийтове от 80тарския пост-пънк, фънк и синтпоп, 90-тарския гръндж, френски house, 70тарския краутрок, и последното поколение изпълнители-иноватори като Tom Vek и М83. Van She създават едно уникално животно - от онези, за които ни се струва, че вече не съществуват; група, която взима всички споменати влияния от минали времена и ги превръща в нещо, която звучи уникално, модерно и свежо. История: Van She са се събрали, когато Nick Routledge (вокали, китара), Matt Van Schie , Michael Di Francesco и Tomek Archer отговорили на обява в Sydney’s Drum Media и отишли на прослушване за вокалист на дуум метал банда, която била повлияна от Sepultura, Entombed, Black Skull и Phil Collins. О, Боже. И така, отишли младежите, но се оказало, че обявата била ебавка. О, Боже! (2) Доста странно съвпадение, вижте какви хорица са се събрали и каква хубава група са ...

От изпълнителите в предния пост нещо ме обзе пак източна вълна и реших да припомня няколко страхотни песни, които са обединени от тематиката в клиповете си. А тя е Източна философия/бойни изкуства. И такаааа: Death In Vegas - Scorpio Rising Uploaded by scootaway . - Explore more music videos. Faithless - Miss You Less, See You More Uploaded by sweetstufff . - Watch more music videos, in HD! 30 Seconds To Mars - From Yesterday Uploaded by cocovin . - See the latest featured music videos. Това последното е малко длъжко и си е почти short movie. И не, не съм емо. И една много любима моя група (не че другите не са ми): Колкото повече се замсилям, толкова повече песни се сещам, обаче стига толкова, че сигурно тоя пост ще заеме 1 страница. Затова за последно една неувяхваща класика от Erasure. С тази песен имам много мили спомени от моето детство, Ефир 2 едвам прохождаше и аз стоях до късно (10 часа!) за да гледам Топ 10 UK. Тогава съм била на 9 години, но страстта за музика вече е бушувала ...

Empire of the Sun са двама австралийци и са се събрали през 2007, имайки зад гърба си работа с други подобни проекти, за които ще говоря в друг пост. Името си взимат от едноименната новела на Джеймс Балард (брей днешните музиканти много обичат научна фантастика, браво, браво - за справка: няколко поста по-надолу - Klaxons ). Първият им сингъл Walking on a Dream (както се казва и албума) излиза края на август 2008 и жъне голям успех, особено в родината им. Това е и сингъла, на който му е отнело най-много време да стигне топ 10 - цели 23 седмици. И тъй, не е чудно, че като сингъл е пуснат на пазара чак на 21 април тази година. Правейки намигване към творбата на Балард, видеото е снимано в Шанхай. Вторият сингъл We Are The People е сниман в Мексико: Сега ме изненада приятно и затвърди мнението ми, че много познавам кой ще е следващия сингъл от даден албум факта, че Standing On The Shore ще е третият сингъл. Още няма видео обаче. Няма значение, песента е невероятна: Отдавна ми се слушаше н...

Изключително съм доволна от тазгодишната Евровизия. Песента, която ми хареса най-много спечели, а това е рядко. Младежа е невероятен чаровник и песента е чудесна. И така победителите: Първо място - Норвегия 387 точки Искрено останах учудена, че хората са я оценили по достойнство. Харесах я още когато я излъчиха от Норвегия. Доста е catchy. На второ място - Исландия 218 точки На трето място - Азербейджан (с небезизвестния Араш) 207 точки Както винаги имаше и доста гласуване по съседски и по емигрантски, като от това спечели най-много Турция. Нормално е, всяка година е така.

Моите дружки във Варна сигурно разпускат на ретро парти в Хоризонт. Нека и ние да разпуснем душата с нещо лежерно и квази-ретро: И накрая една снимка на Wham! за разкош

...пееха Run DMC навремето. Работата е там, че това наистина е Tricky! Предполагам вече всички знаят, но за тези, които не знаят: Tricky+Roots Manuva в София на Park Live . Bonus: Future Sound of London, 4Hero and even more! Айде на кирията - 2 за левче! Май билета ще е доста повече от левче. Официален сайт: http://parklivefest.com Не са лоши тия новини, хич не са лоши... По повода: може би най-любимата ми песен на Tricky

Пoнякога ме е яд, че преди години нямах блог, за да пиша "Ехаааааа, ебати яката банда се появи, невероятни са, чуйте ги" и когато пожънат големия успех да кажа "told ya". :D Както и да е, с Klaxons поддържам вече 2-годишна връзка, и ги обичам както в първия ден, даже повече. Все още си пускам Myths of The Near Future и не ми е писнал. Предполагам така се отсяват истински добрите музикални неща. Присетих се за тях, понеже ги видях в програмата на тазгодишния Sziget. 1. "Two Receivers" – 4:18 2. "Atlantis to Interzone" – 3:18 3. "Golden Skans" – 2:45 4. "Totem on the Timeline" – 2:41 5. "As Above, So Below" – 3:58 6. "Isle of Her" – 3:54 7. "Gravity's Rainbow" – 2:37 8. "Forgotten Works" – 3:26 9. "Magick" – 3:30 10. "It's Not Over Yet" Cover of "Not Over Yet", written by Rob Davies/Paul Oakenfold/Michael Wyzgowski – 3:35 ...

La Roux, противно на името си, не са французи и не е само един човек. Проекта се състои от 2-ма души: една мома англичанка Elly Jackson, която сама си пише музиката и текстовете, а момъкът Ben Langmaid и помага и я продуцира. Запалих се от Quicksand, който излезе края на миналата година под шапката на Kitsune Music, но иначе са към Polydor. Засега знам за 3 сингъла, чакам с нетърпение албума на 29 юни; усещам, че ще бъде зашеметяващ.

Отдавна нещо не ме беше оставяло с увиснало чене... Тези не са хора: :bowdown:

Мисля, че е тъпо. Не, че тениските с групи са тъпи, напротив. Няма нищо по-хубаво от това да си купиш тениска на любимата група и да си я носиш. Тъпо е, когато носиш тениска на група, за която нямаш идея, само защото е модно. Тази тенденция се появи преди няколко години и все още е актуална. Не си го обяснявам. Да вземем например Vashtie Не, не мисля, че тя някога е слушала Slayer. Ало, мацко, много те харесвам теб и това, която правиш, ама айде малко по-сериозно! Пример от родната сцена: мярнах преди няколко години на някакъв live Руши носи тениска Iron Maiden. Как мислите, дали ги слуша? Или Дейвид Бекам: с тениски Amplified Не бих имала нищо против Amplified ако не прокламираха точно тая идея, че тениските с рок групи са тренди. Даже щях да си взимам тяхна тениска с Дейвид Бауи. Разликата е, че аз наистина съм фенка на Бауи. Видях оня ден в един магазин на Витошка изложена добилата широка популярност тениска на Ramones Представям си как някой гъзар ще иде и ще си я вземе, нямайки бе...

...Bob Sinclar? Присетих се за него понеже по празниците си прирбрах в родителския дом, а само там си позволявам да гледам телевизия. Пуснах си Mtv да видя какво слуша в момента света и що да видя чичо Боб. Пак с някаква боза, нацепени мускули и бял потник. Помня навремето доста ме беше впечатлил с неща от рода на: и това например Винаги съм обожавала the french touch в хаус музиката и Боб Синклер си беше наистина добър пич докато не започна да се занимава с онези комерсиални лайна, които именно му донесоха и големия успех. Парадокс... или по-скоро не. Бях разочарована когато серията Ямайка-вдъхновени-снимани-с-деца песнички излязоха и отказвах да повярвам, че са негови. Oh well... И последния му сингъл И все пак е завил малко в по-добра посока. Няма ямайци а US негрота ала края на 80-те. Нищо иновативно, Арманд Ван Хелдън го прави откак се помня (и е ненадминат). Не че имам нещо против Ямайка, просто не си падам по реге. За сравнение слагам и нещо от гореупоменатия батко (ох, на какаа...

Прибрах се преди няколко дни в родна Варна. Варна е винаги по-скъпа, когато си далече. То май е така с всички неща. Някакво необяснимо разочарование и намек за фрустрация са ме налегнали. Не, че съм очаквала да пристигна в Монте Карло. Очаквах да се върна вкъщи - такова, каквото го помня от преди няколко години. Всеки път когато се прибирам очаквам това и винаги нещо малко в мен умира когато отново осъзная, че не съм на 17 и че града не е такъв, какъвто беше. Станал е по-голям, малко по-мръсен и доста по-чужд. СЪзнанието ми все още се бунтува и не приема факта, че тук вече си има сериозни задръствания и да намериш място за паркиране е трудно почти колкото в Столицата. Нали това не емоята Варна. Днес се видях с 2 приятелки. След като се установи, че пикника в Констанца отива в канала заедно с доброто ни настроение, стигнахме до заключението, че трябва да се иде някъде на танци, като доброто старо време. За протокола: когато бяхме на 17, събирахме се 4-5-6 момичета, отивахме с последни...