trains in the night

O, hai. Как сте, как е живота? Стига любезности, по същество. Препоръчвм ви да обърнете внимание на вокално-инструментална формация FFS, което не значи "for fu*k's sake", a Franz Ferdinand + Sparks. genre: pretentious, but really fun fun, with a large amount of nostalgia 1. "Johnny Delusional"   2. "Call Girl"   3. "Dictator's Son"   4. "Little Guy from the Suburbs"   5. "Police Encounters"   6. "Save Me from Myself"   7. "So Desu Ne"   8. "The Man Without a Tan"   9. "Things I Won't Get"   10. "The Power Couple"   11. "Collaborations Don't Work"   12. "Piss Off"   Вероятно не сe сещате кои са Спаркс, и аз не се сетих, затова навигирах до червения правоъгълник с бял триъгълник в букмарките /Хилари Дъф замалко да ме откаже/. След това пак не се сетих, защото нямам спомен да съм слуш...

Здравейте, Отдавна не съм ви писала, и съответно вие отдавна не сте ме чели, но има и такива периоди в живота, и понякога продължават по-дълго от желаното. Като първи пост от 3 и кусур месеца, и първи за годината, с радост ви представям новия албум на моя отколешен любимец Фарел, за да отбележа по някакъв начин, че утре блогът става на цели 5 години, въпреки че написах ревюто за Boyscout. Освен това, отбелязвам утрешния ден на жената с ревю на албум, посветен на жените. Splash damage! Боже, как лети времето - сякаш беше вчера, когато си нямах и идея какво правя... не че сега си имам голяма. Благодаря ви, че се отбивате отвреме-навреме. <З genre: dance pop, rnb 01 – Marilyn Monroe 02 – Brand New (feat. Justin Timberlake) 03 – Hunter 04 – Gush 05 – Happy (From Descpicable Me 2) 06 – Come Get It Bae (feat. Miley Cyrus) 07 – Gust of Wind 08 – Lost Queen 09 – Know Who You Are (feat. Alicia Keys) 10 – It Girl За начало искам да споделя една информ...

Отново е това време от годината, когато хората оправят очакващ взор към дните на преяждане със свинско и деструктивно раплуване пред телеизора, в гледане на малоумни празнични програми и задължителната Коледна антология "Сам Вкъщи". По това време всички уважаващи себе си музикални медии публикуват класации на най-доброто от годината, и въпреки че аз не съм медия, се уважавам прекалено много, за да не го направя. Също така уважавам и Вас - тримата човека, които все още ме четете - затова за пореден път спретнах една красива екселска таблица и сортирах ентритата по низходящ ред. Годината свърши, и Слава Богу, защото по-скапана година аз не помня да съм имала. О, да, със сигурност ще има и по-скапани, но това не е скрипта на "Наръчник на Оптимиста", затова нека за момент се концентрираме върху абсолютната и безусловна гадост, която живота може да бъде понякога. Ноел Галахър също може да потвърди, защото "Fucking had a shit year. Dog-shit year. Can't wait ...

След като сагата "Здрач" завърши безславно миналата година, беше явно, че ще се отвори една голяма дупка за young adult продукт, който да цеди младежките касички. Тази ниша бързо беше заета oт The Hunger Games, който при всички положения е една по-добра алтернатива на "вълци бият вампири, брат!". Като пълнокръвно отроче на съвременната ентъртейнмът индустрия, Игрите на Глада също излезе със свой allstars саундтрак, състоящ се от песни на актуални музикални величия. За разлика от "Здрач", където песните бяха прикачвани към кадрите ни в клин, ни в ръкав, просто за да се радват децата, че са чули Muse или Lykke Li във филма, The Hunger Games използва съвсем друг подход - действието се развиваше на фона на score от James Newton Howard. Придружаващия саундтрак, ако можем така да го наречен, " Hunger Games: Songs From District 12 And Beyond " беше хитър начин да се натрупат значително количество допълителни активи. Преди няколко дни изтече и саундтрак...

Откак преди 3 години The Suburbs спечели наградата "Грами" (ела ми го фани - винаги за това се сещам, съжалявам) за албум на годината, ореола на Arcade Fire засия по-силно от тройно слънце в Китай.  Работата им порасна повече от разстоянието м/у Мало Бучино и настоящите координати на Voyager 1, така че - както става в такива случаи - очакванията към тях станаха още по-високи. Тази ситуация винаги е малко патова - ако изкараш по-добър албум от "албума на годината", какво - ще ти дадат 2 статуетки ли? Най-много да имаш най-добър албум и за настоящата година, но това не носи в себе си никаква градация и не е вълнуващо. Тези отличия винаги са абсолютни и не се степенуват, пък и най-добър албум тази година ще иде при Daft Punk, така че голяма част от мистерията около Reflektor в моята глава умря скоропостижно. Но това не е мерило за качествата на един запис, нали така? Все още може да се окаже нещо грандиозно. genre: indie rock, art rock, disco CD 1 01. Reflekt...

3-годишен сърбеж сигурно е много неприятно нещо, но най-накрая и Питър Гейбриъл го почесаха по гърба, след като ответа на албума му с кавъри от 2010 "Scratch My Back" излезе тия дни. Всъщност хронологията малко ме притеснява - Гейбриъл първи издаде албум с кавъри, би трябвало да се започне от позицията, че той е почесал нечий гръб преди всичко, а сикуъла да е връщане на жеста чрез почесване на неговия собствен. Вместо това името е избрано от позицията на уважените групи и артисти, което е абсурдно, защото целия замисъл се е родил в главата на бай ви Питър. Както и да е, важното е, че историята около целия проект е смешна, а втората му част, чисто музикално, е доста добра. genre: covers, indie, indie folk, art rock 01 – I Don’t Remember (David Byrne) 02 – Come Talk to Me (Bon Iver) 03 – Blood of Eden (Regina Spektor) 04 – Not One of Us (Stephin Merritt) 05 – Shock the Monkey (Joseph Arthur) 06 – Big Time (Randy Newman) 07 – Games without Frontiers (Arcade Fire) ...

След първите три издадени сингъла от АМ, които бяха все въпроси - R U Mine?, Do I Wanna Know?, Why’d You Only Call Me When You’re High?, вече започнах да се питам дали новият албум на Arctic Monkeys няма да заприлича на "Минута Е Много" и дали на обложката няма да са Петър Вучков и Питанката от Батман, танцуващи танго. Тези ми съмнения бяха разсеяни вчера от прясно изтеклия AM, в който нямаше повече въпроси и монохромната обложка прилича на графика на вълна, която се описва с уравнението f(x) = fuckin' xtatic. genre: garage rock, indie rock 01. Do I Wanna Know? 02. R U Mine? 03. One For The Road 04. Arabella 05. I Want It All 06. No. 1 Party Anthem 07. Mad Sounds 08. Fireside 09. Why’d You Only Call Me When You’re High? 10. Snap Out Of It 11. Knee Socks 12. I Wanna Be Yours Минимализма в обложката явно се превръща в традиция - справка: Suck It And See от 2011 . Като отворих дума за този предния албум, дълго време си мислех,че няма как да се над...