trains in the night

След като сагата "Здрач" завърши безславно миналата година, беше явно, че ще се отвори една голяма дупка за young adult продукт, който да цеди младежките касички. Тази ниша бързо беше заета oт The Hunger Games, който при всички положения е една по-добра алтернатива на "вълци бият вампири, брат!". Като пълнокръвно отроче на съвременната ентъртейнмът индустрия, Игрите на Глада също излезе със свой allstars саундтрак, състоящ се от песни на актуални музикални величия. За разлика от "Здрач", където песните бяха прикачвани към кадрите ни в клин, ни в ръкав, просто за да се радват децата, че са чули Muse или Lykke Li във филма, The Hunger Games използва съвсем друг подход - действието се развиваше на фона на score от James Newton Howard. Придружаващия саундтрак, ако можем така да го наречен, " Hunger Games: Songs From District 12 And Beyond " беше хитър начин да се натрупат значително количество допълителни активи. Преди няколко дни изтече и саундтрак...

Откак преди 3 години The Suburbs спечели наградата "Грами" (ела ми го фани - винаги за това се сещам, съжалявам) за албум на годината, ореола на Arcade Fire засия по-силно от тройно слънце в Китай.  Работата им порасна повече от разстоянието м/у Мало Бучино и настоящите координати на Voyager 1, така че - както става в такива случаи - очакванията към тях станаха още по-високи. Тази ситуация винаги е малко патова - ако изкараш по-добър албум от "албума на годината", какво - ще ти дадат 2 статуетки ли? Най-много да имаш най-добър албум и за настоящата година, но това не носи в себе си никаква градация и не е вълнуващо. Тези отличия винаги са абсолютни и не се степенуват, пък и най-добър албум тази година ще иде при Daft Punk, така че голяма част от мистерията около Reflektor в моята глава умря скоропостижно. Но това не е мерило за качествата на един запис, нали така? Все още може да се окаже нещо грандиозно. genre: indie rock, art rock, disco CD 1 01. Reflekt...

3-годишен сърбеж сигурно е много неприятно нещо, но най-накрая и Питър Гейбриъл го почесаха по гърба, след като ответа на албума му с кавъри от 2010 "Scratch My Back" излезе тия дни. Всъщност хронологията малко ме притеснява - Гейбриъл първи издаде албум с кавъри, би трябвало да се започне от позицията, че той е почесал нечий гръб преди всичко, а сикуъла да е връщане на жеста чрез почесване на неговия собствен. Вместо това името е избрано от позицията на уважените групи и артисти, което е абсурдно, защото целия замисъл се е родил в главата на бай ви Питър. Както и да е, важното е, че историята около целия проект е смешна, а втората му част, чисто музикално, е доста добра. genre: covers, indie, indie folk, art rock 01 – I Don’t Remember (David Byrne) 02 – Come Talk to Me (Bon Iver) 03 – Blood of Eden (Regina Spektor) 04 – Not One of Us (Stephin Merritt) 05 – Shock the Monkey (Joseph Arthur) 06 – Big Time (Randy Newman) 07 – Games without Frontiers (Arcade Fire) ...

След първите три издадени сингъла от АМ, които бяха все въпроси - R U Mine?, Do I Wanna Know?, Why’d You Only Call Me When You’re High?, вече започнах да се питам дали новият албум на Arctic Monkeys няма да заприлича на "Минута Е Много" и дали на обложката няма да са Петър Вучков и Питанката от Батман, танцуващи танго. Тези ми съмнения бяха разсеяни вчера от прясно изтеклия AM, в който нямаше повече въпроси и монохромната обложка прилича на графика на вълна, която се описва с уравнението f(x) = fuckin' xtatic. genre: garage rock, indie rock 01. Do I Wanna Know? 02. R U Mine? 03. One For The Road 04. Arabella 05. I Want It All 06. No. 1 Party Anthem 07. Mad Sounds 08. Fireside 09. Why’d You Only Call Me When You’re High? 10. Snap Out Of It 11. Knee Socks 12. I Wanna Be Yours Минимализма в обложката явно се превръща в традиция - справка: Suck It And See от 2011 . Като отворих дума за този предния албум, дълго време си мислех,че няма как да се над...

Jagwar Ma са австралийци и това само по себе си е една добра причина да им обърна внимание (имам слабост към австралийските банди), но основната е, че дебютът им Howlin ми отвя главата. genre: psych pop, electro pop, madchester, indie pop 1. What Love 2. Uncertainty 3. The Throw 4. That Loneliness 5. Come Save Me 6. Four 7. Let Her Go 8. Man I Need 9. Exercise 10. Did You Have To 11. Backwards Berlin Коренът на музиката им, подобно на коренът на австралийската култура, препраща към Великобритания, и по-специално към периода късни '80- ранни '90, когато - според някои конспиративни теории - в питейната вода на Манчестър и региона са добавяни определени психотропни вещества. Разбира се, става въпрос за феномена "Madchester" и новите музикални течения, които се формират тогава - независимо от качеството на питейната вода. И въпреки, че Jagwar Ма отричат да са черпили вдъхновение директно от The Stone Roses или Primal Scream, сравнението с тях е ...

Много ми се иска да кажа нещо повече за четвъртия студиен албум на веселите младежи от Franz Ferdinand, но нямам нито времето, нито менталния ресурс за това. Right Thoughts, Right Words, Right Action, освен с отявлено лявата ориентация на бандата (както е видно от обложката - стрелката с името им е в другата посока) не изненадва с нищо друго. Албумът има недостиг на моментални стадионни химни като Take Me Out, но за сметка на това очарова с танцувални диско бисери като Stand On The Horizon и Evil Eye, както и с носталгични ретро реверанси в песни като Fresh Strawberries и Bullet. Гласът на Алекс Капранос ще звучи секси дори в "Зайченцето Бяло", така че на кой му дреме кво толкова пее. Приятен албум, доста консистентен и балансиран, трябват му няколко слушания, но след това е бомба. genre: indie rock, dance-rock, post punk revival CD 1 01. Right Action 02. Evil Eye 03. Love Illumination 04. Stand on the Horizon 05. Fresh Strawberries 06. Bullet 07. Treason! An...

Докато слушам 6 Feet Beneath The Moon , дебютния албум на King Krule, несъзнателно превъртам лентата назад и си мисля какво правих аз, докато бях на неуравновесената 18-годишна възраст. След известно превъртане започва да ме хваща срам, понеже – образно казано – си бърках в носа и се занимавах с посредствени злободневни дейности на всеки нормален 18-годишен човек. Именно това е една от причините да обърнем специално внимание на King Krule: първият албум на 18-годишния хлапак е способен да ти отвее главата. genre: indie rock, darkwave, blues, electronic 01 – Easy Easy 02 – Boarder Line 03 – Has This Hit 04 – Foreign 2 05 – Ceiling 06 – Baby Blue 07 – Cementality 08 – A Lizard State 09 – Will I Come 10 – Ocean Bed 11 – Neptune Estate 12 – The Krockadile 13 – Out Getting Ribs 14 – Bathed In Grey Роденият през 1994-а в мъгливата Англия Archy Marshall изглежда като типичен британец от работническите предградия в Лондон със своята рижа коса и осеяна от лунички ...