trains in the night

Направо е срамота, че изтече толкова рано, ама кво да направя като е толкова добър и ме сърбят ръчичките да ви кажа. Като излезе официално нa 01.01.13 (доколкото разбрах), ще ви спомена пак. Е, или няколко дни по-късно, разбира се. :) genre: soul, indie pop, chamber pop, chillout 01 – Open 02 – The Fall 03 – Last Dance 04 – Verse 05 – Shed Some Blood 06 – 3 Days 07 – One Of Those Summer Days 08 – Major Minor Love 09 – Hunger 10 – Woman "Open" е добър избор за opener на албума и разкошната струнна интродукция веднага те потапя в еднo крайно блажено настроение, пренася те на място с много слънце, цъфнали овошки и пеещи птички. След това идва мекият, но и леко дрезгав глас на вокала, който няма как да не те подсети за Sade и почваш да се чудиш коя е тази жена с този дълбок и адски секси глас. Най-голямата изненада е, че това изобщо не е жена, а едната половина от дуото Rhye - Mike Milosh ( и аз бях шокирана). В едно интервю пича казва, че изобщо не го притесня...

Когато чуе "белгийска музика", обикновеният човек изпада в чуденки какво, аджеба, слушат в Белгия и какво, аджеба, той някога е чувал от Белгия. В повечето случаи този теоретичен казус завършва с повдигане на рамене, свиване на устни и отношение клонящо към прословутото изказване на Найджъл Фарадж, че "Белгия изобщо не е държава". Обикновените хора, обаче, се бъркат. За толкова малка стойност квадратни километри, от Белгия са излязли доста качествени групи като Vaya Con Dios, Hooverphonic, Soulwax(+ 2 Many Dj's), K's Choice, dEUS, както и малко по-долната класа ширпотреба изпълнители като Junior Jack, Sylver, Ian Van Dahl, Kate Ryan, Lasgo. Vive La Fête и те са оттам, но винаги са били скучни, независимо какво ви пишат по списанията; Stromae беше интересен, ама е 1-hit wonder. Малко се отплеснах да ви обяснявам за белгийската музика, но музикалната география винаги ме е забавлявала. genre: alternative rock, indie rock, indie pop 01 – The Oldest Of Sis...

Повече от месец не съм писала нов пост, баси кефа. Оказа се, че повече от месец не излезе нищо, за което да ми се прииска да ви кажа. Или аз съм станала изключително придирчива, или издаването на албуми, също като еволюцията и техническия прогрес, се развива скокообразно. След ранно-есенния пик на забележителни албуми и що-годе едномесечния интервал от суша, тези дни излязоха разни интересни неща, за които е редно да драсна 2-3 реда. Не е като да не е излизало нищо, но новия Soundgarden не ме грабна, новото на How To Destroy Angels е пълна скука, a Deftones с носталгия ме връщат към тийнейджърството, но вече не ме вълнуват толкова , че да пиша за тях ( пък и всички други пишат, така или иначе). genre: va, covers, indie pop, indie rock 1 – Yeasayer – Second Hand News 2 – Pure Bathing Culture – Dreams 3 – Slaraffenland – Never Going Back Again 4 – The Phoenix Foundation – Don’t Stop 5 – Dutch Uncles – Go Your Own Way 6 – The Staves – Songbird 7 – Liars – The Chain 8 – The ...

Четвъртък сутринта, сърбам капучино в онова хубаво кафене на главната. Времето е още хладно, но слънчево, преглеждам някакъв безплатен вестник, завещан от предишния клиент на масата - както винаги, само глупости. Пол идва навреме, даже е малко подранил. "Оооо, Пол!" - викам - "Сядай, кво става?". genre: post punk revival, indie rock 01 – The Base 02 – Over My Shoulder 03 – Arise, Awake 04 – Young Again 05 – Lisbon 06 – I’ll Sue You 07 – Paid For That 08 – Another Chance 09 – No Mistakes 10 – Summertime Is Coming - Ми кво да ти кажа, копеле... Говорих с базата, и от базата казаха да чакаме, ма знаеш колко ми се чакаше.  Поглеждам през рамо, за да видя дали някой, който не трябва, не е наблизо. Навеждам се малко напред и с нисък глас казвам: - Пол, тия от базата са шибаняци, ама трябваше да ги послушаш. Не може така, едва преди няколко месеца издаде EP, което - верно - не ставаше за нищо, ама ако пускаш така материал през няколко месеца, хората ще ...

Скъпи читатели, това ревю е в малко необичаен формат и проследява обичайния творчески и мисловен процес, който смила даден албум, преди да се стигне до едно просто цифрово изражение. Мнението ми може да се променя в курса на повествованието, но това е нормално. Един от най-чаканите албуми за тази година излезе и е редно да кажа нещо за него, макар от 4 дни слушане да не мога още да си изградя стабилно мнение. Ума ми казва "Патко, стегни се, Наташа Кан изкарва само добри неща", сърцето ми казва "Ако трябва да избирам между този и предния и албум, Two Suns винаги ще печели. Що се напъваш, като знаеш, че вероятно ще си го пускаш веднъж в месеца, опитвайки се да откриеш нещо много дълбоко, което мислиш, че ти е убягвало?" Очевидно сърцето ми е много по-разговорливо от ума ми, въпреки че колегите казваха, че вместо сърце имам нещо малко, черно и изсъхнало. Мили хора. Но да се върнем на Наташа Кан. Обложката на третия и албум оправдава очакванията за нещо уникално и з...

Muse с времето се разгърнаха като странна смеска между гийкове и фешън любители, което ме накара да ги чувствам по-близки в личeн план, но за жалост - заедно с имидж бонусите - градуса на музиката им започна да пада, а ентропията и да нараства. Не знам дали точно това са имали предвид, като са избрали за заглавие на 6-я си албум "Втория Закон" ( -на термодинамиката), но го намирам за доста удачен. Такава ентропия е този албум, че след него е много вероятно групата да достигне до топлинна смърт. От няколко дни го слушам и мнението ми все още не може да достигне равновесно състояние, та реших да не го бавя повече и да нахвърлям кво-що ми дойде на акъла, белким се изясня и за себе си. genre: hell if I know 01 – Supremacy 02 – Madness 03 – Panic Station 04 – Prelude 05 – Survival 06 – Follow Me 07 – Animals 08 – Explorers 09 – Big Freeze 10 – Save Me 11 – Liquid State 12 – The 2nd Law Unsustainable 13 – The 2nd Law Isolated System Това на обложката не е неоно...

Патрик Вълков издава юбилеен албум, който да отпразнува 10-годишнината от първия му албум Lycantrophy. За целта е преработил песни, които е издал през годините, но е пуснал и няколко неиздавани композиции. Всичко е акустично и е записано в Real World студиото на Питър Гейбриъл, където последния е позволил на нежния Патрик да си играе с инструментите му. Ако беше в единствено число, щеше да звучи доста мръснишки, но в случая става дума за пиано Бюсендорфер, дулсимер с чукчета и някакво дайре бодран. Много екзотика, много нещо, то се и чува де. Wolf споделя за акустичната си авантюра:   "There was a conscious rebellion on this album against the digital age of auto-tune and mass produced electronic landfill music." Добре бе, Патрик, важиш. Sundark and Riverlight май не се класира точно като нов албум и не знам дали да давам цифрово изражение на мнението си, но със сигурност е майсторска работа и носи страхотно удоволствие на слуха. Аз ще си направя един чай, че в това вр...