The Drums - Brutalism (2019)

1 Pretty Cloud
2 Body Chemistry
3 626 Bedford Ave
4 Brutalism
5 Loner
6 I Wanna Go Back
7 Kiss It Away
8 Nervous
9 Blip of Joy
10 Try (Bonus Track)

Що е то: Фен съм на The Drums още от първия път, когато чух/гледах Money. Винаги съм се възхищавала на заразителния сърф поп, който правят, а мечтата ми да излъчвам поне 1/3 от магнетичната психопатия, която Джони Пиърс излъчва, продължава да ме кара да си купувам шлифери, въпреки, че вероятно имам към 10. Абе това с шлиферите не е само заради Джони, но определено помага.
Та - The Drums. Brutalism - пети по ред за формацията, втори за The Drums като соло проект на Пиърс, след личната и професионална раздяла с другата половина на някогашния дует Jacob Graham преди няколко години.



Защо да го чуете: Звукът на The Drums продължава да си звучи по начина, по който винаги е звучал - заразителни индипоп-сърфрок парчета, неочаквано приповдигащи, но оставящи послевкус на обреченост. Джони Пиърс винаги успява да звучи жизнерадостно, дори когато пее за емоционалното си опустошение и човек остава с доста смесени чувства след сблъсъка с този музикален оксиморон. Това е и якото на The Drums - "аз съм емоционална развалина и ми иде да си прережа вените, but let's go surfing" вайба е неизменен, и с изначално непретенциозното си звучене повечето песни някак си успяват да превърнат отчаянието от невъможността на битието в кротък нихилизъм. Нещо като интересната функция на мозъка да асоциира мимиката на усмивката с щастие - дори да ви е криво, ако се насилите да си изкривите устата, мозъкът ще асоциира познатото движение с времената, когато сте се усмихвали наисина и ще ви стане една идея по-добре. Или поне така твърдят по списанията за психо науки. Та така и с музиката - чувате класическа поп постройка, весели китарки, приятен тенор и веднага ви става хубаво, независимо, че се пее за депресия и изолация. Като споменах последните - в Brutalism Джони е по-открит и раним отвсякога. Вярно, че фетишът му към дрехите на любимия не е нещо ново - в Blood Under My Belt (2017) e "You left your tshirt under the bed we shared together, I put it over my face", а тук в Brutalism - "When I'm alone at night and the TV is on, I grab your tshirt and put it over my face". Това обяснява и обложката, но неща като "Oh, everyone is in one room/And I'm in the next room/I lean into the corner" и "And I don't want to be alone/And I am scared of all the people in the world/And I have never had a home" наистина отварят вратата към тъжната стая, в която Пиърс пребивава. И преди да си помислите, че албумът завършва позитивно с одата за живот в момента Blip Of Joy, бонус тракът Try я отстрелва както Бард - Смог и всичко потъва в обичайното блато от разочарование и мъка. Но в крайна сметка затова слушам The Drums.

7.5/10