These New Puritans - Inside the Rose (2019)
Слушам и плача. Плача и слушам. Голяма радост ни споходи - един от най-чаканите от мен албуми тази година ми оправда очакванията напълно.
01. ‘Infinity Vibraphones’
02. ‘Anti–Gravity’
03. ‘Beyond Black Suns’
04. ‘Inside The Rose’
05. ‘Where The Trees Are On Fire’
06. ‘Into The Fire’
07. ‘Lost Angel’
08. ‘A–R–P’
09. ‘Six’
Що е то: These New Puritans, една от най-интересните формации, пръквали се от Острова в последните 15 години, се връща след 6-годишна пауза с 4-и албум и 2 човека по-малко. Сега, ако се замислите за цифрите в последното изречение - 15 е 5+1, което е 6. 6-годишна пауза. 4-и албум и 2-ма човека - 4+2 = 6. Три шестици една до друга. Случаеност? Нали уж са пуритани? "Най-големият трик, който дяволът някога е сътворил, е това да убеди света, че не съществува" е казал Шарл Бодлер, а Кевин Спейси го е повторил, значи е истина. Истината е, че албумът е дар свише, и в тази музика няма нищо диаболично, за разлика от предните им опити (*кашляне*... Hidden... *кашляне*). Тъкмо напротив - по-сакрално от това Lisa Gerrard му кажи.
Започнат в Есекс и завършен в старо съветско радиостудио в предградията на Берлин, Inside The Rose предлага затрогваща амалгама от странни семпли като трошене на стъкло и разсипване на мъниста, смесени с дръммашини, орган, духови инструменти и каквото още има в една средностатистическа филхармония.
Защо да го чуете: Когато за пръв път чух едноименния сингъл от албума, предчувствах, че предстои нещо специално. Заигравките на братя Барнет с оркестрациите и извращаването им в неокласически експериментален dark wave винаги са били интересни, но това би изгубило целия си потенциал, ако тъпчеха на едно място. Да разчиташ само на плитки популистки дисхармонии, неочаквани дисонанси и преднамерено нешлифовано пеене, се изчерпва сравнително бързо; трябва ти нещо специално за да залепи всичката какафония в едно цяло и то да не мирише на творческа безидейност. Някакъв фундамент, някаква визия и посока за това какво искаш да предадеш, каква вселена искаш да създадеш. При These New Puritans наблюдавам този фундамент да става все по-стабилен - с всеки следващ албум ставаха все по-осъзнати, по-зрели, по-фокусирани. Мислех, че Field of Reeds е крайната точка, до която могат да стигнат, но границите се промениха. Албум за "красота, трансцендентно, желание, забвение, екстаз и очи ", Inside The Rose e като трип в църква - съзнанието ти отива на места, за които не си подозирал, нещо в гръдния ти кош започва да бълбука, като през цялото време не те напуска това усещане за сакралност и нещо по-голямо от теб, нещо първично, древно и могъщо.
8.7/10
02. ‘Anti–Gravity’
03. ‘Beyond Black Suns’
04. ‘Inside The Rose’
05. ‘Where The Trees Are On Fire’
06. ‘Into The Fire’
07. ‘Lost Angel’
08. ‘A–R–P’
09. ‘Six’
Що е то: These New Puritans, една от най-интересните формации, пръквали се от Острова в последните 15 години, се връща след 6-годишна пауза с 4-и албум и 2 човека по-малко. Сега, ако се замислите за цифрите в последното изречение - 15 е 5+1, което е 6. 6-годишна пауза. 4-и албум и 2-ма човека - 4+2 = 6. Три шестици една до друга. Случаеност? Нали уж са пуритани? "Най-големият трик, който дяволът някога е сътворил, е това да убеди света, че не съществува" е казал Шарл Бодлер, а Кевин Спейси го е повторил, значи е истина. Истината е, че албумът е дар свише, и в тази музика няма нищо диаболично, за разлика от предните им опити (*кашляне*... Hidden... *кашляне*). Тъкмо напротив - по-сакрално от това Lisa Gerrard му кажи.
Започнат в Есекс и завършен в старо съветско радиостудио в предградията на Берлин, Inside The Rose предлага затрогваща амалгама от странни семпли като трошене на стъкло и разсипване на мъниста, смесени с дръммашини, орган, духови инструменти и каквото още има в една средностатистическа филхармония.
Защо да го чуете: Когато за пръв път чух едноименния сингъл от албума, предчувствах, че предстои нещо специално. Заигравките на братя Барнет с оркестрациите и извращаването им в неокласически експериментален dark wave винаги са били интересни, но това би изгубило целия си потенциал, ако тъпчеха на едно място. Да разчиташ само на плитки популистки дисхармонии, неочаквани дисонанси и преднамерено нешлифовано пеене, се изчерпва сравнително бързо; трябва ти нещо специално за да залепи всичката какафония в едно цяло и то да не мирише на творческа безидейност. Някакъв фундамент, някаква визия и посока за това какво искаш да предадеш, каква вселена искаш да създадеш. При These New Puritans наблюдавам този фундамент да става все по-стабилен - с всеки следващ албум ставаха все по-осъзнати, по-зрели, по-фокусирани. Мислех, че Field of Reeds е крайната точка, до която могат да стигнат, но границите се промениха. Албум за "красота, трансцендентно, желание, забвение, екстаз и очи ", Inside The Rose e като трип в църква - съзнанието ти отива на места, за които не си подозирал, нещо в гръдния ти кош започва да бълбука, като през цялото време не те напуска това усещане за сакралност и нещо по-голямо от теб, нещо първично, древно и могъщо.
8.7/10
Коментари