The Cinematic Orchestra - To Believe (2019)

1. "To Believe" (featuring Moses Sumney) 5:27
2. "A Caged Bird / Imitations of Life" (featuring Roots Manuva) 6:54
3. "Lessons" 9:06
4. "Wait for Now / Leave the World" (featuring Tawiah) 7:11
5. "The Workers of Art" 6:16
6. "Zero One / This Fantasy" (featuring Grey Reverend) 7:03
7. "A Promise" (featuring Heidi Vogel) 11:35



Що е то?
Новият албум на модерните класици The Cinematic Orchestra. Излезе вчера и идва 12 години след разтърсвщия Ma Fleur от 2007.

Защо да го чуете?
Самият факт, че това е албум на TCO би рябвало да е достатъчен довод. Ако това не работи, значи ще трябва да си обясняваме. To Believe било размишение върху настроенията по време на Brexit, според основателя на групата Jason Swinscoe. Явно хората на Острова искат да вярват, че нещата няма да потънат тотално след тази простотия, която по-глупавата половина от населението им натресе. Както и да е, това си е тяхна работа, мен тези обяснения малко ми скапват абстрактните асоциации, които си правя, когато слушам тяхната музика, но е хубаво да знаем "какво е искал да каже автора". To Believe изглежда е албум за надеждата - и аз имах надежди, когато си го пуснах. Като се има предвид отпечатъкът, който творчеството на колетива е оставило в съзнанието ми, очаквах да го слушам и да роня сълзи, както се случва до ден днешен, когато си пусна Ma Fleur. Нищо такова. Не че албума е лош - не е. Албумът си е доста приличен - изпипаното камерно downtempo си е там, звездните колаборации са си там, високото ниво майсторство си е там, но... дотам. Няма нищо експериментално в него, нищо ново, което да даде облика на този етап от развитието им; нищо запомнящо се, което да направи силна асоциация в съзнанието ти. Слушам го от няколко дни и не мога да кажа, че e лош албум, но бих ли предпочела да си пусна него пред някой от предишните им? Не.

7.3/10