trains in the night

Чаках петия албум на The Strokes с голямо нетърпение и то само за да ми се изсерат на чувствата. Думата "comedown" в заглавието много точно описва настроението и цялостното впечатление, което единадесетте трака оставят - а то е, както се казва, "едно никакво такова", летаргично, мързеливо, лишено от свежи идеи, добри замисли, депресиращо и разочароващо. Положението не е тотално зле и албумът е слушаем, даже има и някои много добри тракове, но аз поне очаквах нещо, което да ми отвее главата, не Казабланкас мънкащ под носа си или мъчещ се да догони Jonsi в неподозирани височини на фона на рефрешнати аранжименти от миналия албум. Повечето композиции са ужасно мудни и провлачени, няма ярост, няма хъс, няма енергия, всичко се размива в някаква блудкавост и това е май, което най-много ми бърка в червата. Като оставим настрана моите лични пристрастия към по-гаражния звук, албума съвсем не е толкова лош, колкото го изкарвам, просто е по-слабичък. Текстовете са хитри, аран...

На 19.03 официално излезе дебютният албум на Woodkid, който беше едно от най-чаканите заглавия за тази година. Вместо да задълбавам в разнищване на дългосвирещата музикална творба, аз ще обърна внимание на нещо с по-голяма значение, според мен - а именно смелата ми теория, че Йоан Лемоан е съвременното превъплъщение на граф Сен Жермен. genre: baroque pop, chamber pop 01 – The Golden Age 02 – Run Boy Run 03 – The Great Escape 04 – Boat Song 05 – I Love You 06 – The Shore 07 – Ghost Lights 08 – Shadows 09 – Stabat Mater 10 – Conquest Of Spaces 11 – Falling 12 – Where I Live 13 – Iron 14 – The Other Side Кой беше чувал за Лемоан доскоро? Как така изведнъж изскача отникъде и се изстреля в орбита? Завършва илюстрация, но снима майсторски клипове и прави бароков поп с разкошни инструментални аранжименти. Това ли се учи по илюстрация, бе?! Аргумент номер 1: Аргумент номер 2: И двамата са разностранно развити личности с неясен бекграунд. Смята се, че Граф Сен Ж...

Devendra Banhart винаги ми е бил леко противен със своя хипарски ореол и налудничав поглед, но не може да му се отрече, че прави добра и оригинална музика, базирана на шашави сюжети. Заглавието на новият му албум Mala има две лица - едното идва от сръбски и значи "малък/малка", но е всъщност нещо като "мило" (заради надписа на пръстен, който настоящото му сръбско гадже Ана му подарила). Другото е от испански, на който "mala" значи лоша. Тази полярност се открива и в албума, където на първо слушане очевидно несериозни и повърхностни неща постепенно се разгръщат като майсторски с течение на слушанията. Раздвоението на личността му води към постоянно превключване на персонаж, който е ту добър, ту лош, ту осъзнат, ту неадекватен. Това намира най-нагледно изражение в Your Fine Petting Duck, където пеейки през първата част мързелив латино инди фолк в духа на "If he ever treats you bad, Please remember how much worse I treated you", изведнъж превключв...

Много шум се вдигна на Острова около дебютния албум на Щерката, но за мен все още е мистерия този фъз, резултиращ в девятки и десятки като оценки. Кво ви става, бе хора? Не сте ли слушали The XX, Esben And The Witch или Florence? "- Поотделно да, никога накуп." Аааа-ха. genre: dream pop, indie folk, acoustic 01. Winter 02. Smother 03. Youth 04. Still 05. Lifeforms 06. Tomorrow 07. Human 08. Touch 09. Amsterdam 10. Shallows Daughter е проект на досега неизвестната за мен Elena Tonra. След като е видяла, че да е сама е скучно, е придърпала към себе си още двама души и сега са група (одобрявам). If You Leave е дебютен албум за формацията след серия от няколко EP-та и сингли (не одобрявам) и незнайно защо се радва на изключително топло посрещане от критиката, за публиката все още нямам наблюдения. Това си е добре познат остърган и съблечен акустичен ембиънт/дрийм поп, навяващ неизбежни асоциации с начина, по който The XX запълват пространството със семпли, пр...

Сигурна съм, че вече абсолютно всички знаят за новия албум на Боуи и правя пост за него за да ми е по-лесно като си класирам албумите в края на годината. Този ще е в топ 10 без съмнение, а факта, че излезе като подарък за рождения ден на блога на 8-и март, му дава допълнителни бонус точки. The Next Day се пада 24 в дискографията на Белия Дук и бележи завръщане след 10-годишна пауза от феноменалния Reality ot 2003. Отначало подходих малко резервирано към The Next Day, но след няколко слушания ме спечели. Не знам дали творци могат да се стандартизират за качество по ISO, но ако можеха, Боуи би бил пример от учебниците. Не се сещам за много други творци, които да имат толкова силно влияние не само върху музиката, но и върху поп културата като цяло и това да продължава вече почти половин век. В тази връзка, нямам какво толкова да кажа за албума и неговите безспорни достойнства. Имам две забележки и те са, че е малко по-дълъг от необходимото и ми стои леко разхвърлян. Някои песни можеха сп...

The Virgins са сравнително известна група от Ню Йорк, която добива популярност покрай участието на песни от дебютния и албум в лигави филми и сериали за девойки (о, иронията!) и недорасляци - She's Out of My League, 17 Again, Gossip Girl и The Vampire Diaries. След прехвърляне от Atlantic към лейбъла на култовия Джулиан Казабланкас - Cult Records, в който Девиците са първата подписала група, се очакваше да извадят нещо по-различно от приятния им, но бързозабравящ се едноименен дебют. Strike Gently отговаря на очакванията до известна степен, но вероятно не достатъчно, че да им донесе повече от известността, която имат понастоящем. genre: indie rock, blues rock 01. Prima Materia 02. Wheel Of Fortune 03. Flashback, Memories, And Dreams 04. Figure On The Ice 05. Impressions Of You 06. What Good Is Moonlight 07. Travel Express (From Me) 08. The Beggar 09. Amelia 10. Blue Rose Tattoo През целия албум ще имате чувството, че Dire Straits са направили някакво музикално риа...

2013 вече официално е година на изпълнителите от моята младост, като "младост" е доста разтегливо понятие, но да не издребняваме. Дългоочакваното дългосвирещо завръщане на Suede вече е факт и - учудващо - то не е посредствената агония, която очаквах. Албумът си е изключително приличен, и връща групата към славните времена на Dog Man Star и Coming Up. Даже обложката ми прилича на някакъв своеобразен микс от двете. Е, за положителния прием едно рамо удря и хълкоподобната носталгия, която при чуването на специфичния хълцащ бретандерсънов глас разкъсва ризата на стопроцентовата обективна критичност, но от това зависи просто дали албумът ще ви хареса много или супер много. Въпреки че мнозинството от членовете на Suede катурнаха четиридесетте, тяхната музика все още звучи свежо и кара колената на женската част от публиката да омекват, а фрази от сорта "and I need you more than you need to be needed" утежняват положението допълнително. За пълен енджоймънт, препоръчва...