Muse - The 2nd Law (2012)

Muse с времето се разгърнаха като странна смеска между гийкове и фешън любители, което ме накара да ги чувствам по-близки в личeн план, но за жалост - заедно с имидж бонусите - градуса на музиката им започна да пада, а ентропията и да нараства. Не знам дали точно това са имали предвид, като са избрали за заглавие на 6-я си албум "Втория Закон" ( -на термодинамиката), но го намирам за доста удачен. Такава ентропия е този албум, че след него е много вероятно групата да достигне до топлинна смърт. От няколко дни го слушам и мнението ми все още не може да достигне равновесно състояние, та реших да не го бавя повече и да нахвърлям кво-що ми дойде на акъла, белким се изясня и за себе си.

genre: hell if I know

01 – Supremacy
02 – Madness
03 – Panic Station
04 – Prelude
05 – Survival
06 – Follow Me
07 – Animals
08 – Explorers
09 – Big Freeze
10 – Save Me
11 – Liquid State
12 – The 2nd Law Unsustainable
13 – The 2nd Law Isolated System

Това на обложката не е неоново глухарче (макар на мен винаги да ми е напомняло на карфиол по някаква причина), а изображение от Human Connectome Project, което нагледно представяло в неонови цветове пътищата, по които човешкия мозък обработвал информация, или нещо от този сорт.
Неотдавна ви пуснах видеото-реклама на парфюм Madness by Gucci, така де, намазания клип на Madness със скъпоплатената моделка Erin Wasson, а скоро се очаква да излезе и видео към Panic Station, която е най-големия wtf момент в албума, поне лично за мен - звучи като смеска м/у Another One Bites The Dust на Queen, Superstition на Stevie Wonder и Thriller на Michael Jackson.



Песента не е лоша, но е толкова нова като звучене за Muse, че няма как да не се притесни човек. Май нея трябваше да пуснат за Олимпиадата, не Survival, която по-приляга на руски военен парад, отколкото на позитивно, обединяващо човечеството спортно мероприятие.
Като споменах Queen по-горе, е редно да цитирам едни много уместен коментар на албума:

"it is like they ate some freddie mercury acid tablets and just wigged out".

Queen-homage-a беше широко застъпен и в The Resistance, но там поне бяха последователни, албума си имаше някаква концептуална структура, докато тука е пълен миш-маш. Queen-омъджа стои до Radiohead-омъджа и до Skrillex-омъджа (твърде е млад за такова нещо, ама нейсе). Първенеца Supremacy, която е моят личен фаворит в албума и звучи като перфектнния opening на някой Бонд филм с Дениъл Крейг, е следвана от радиофоничната поп Лудост, а веднага след нея от нищото - фънк рок с Panic Station. След нея още малко Queen homage със Survival, после някаква смърдяща на Nero drop-боза Follow Me, която - ако последваме - ни отвежда до срещата на Сантана и Radiohead в Animals. Сигурна съм, че от това описание вече сте любопитни да чуете Animals.



След нея идва по-скоро безличната Explorers, при която пак получавам Radiohead-ски дежавюта, този път от No Surprises, което всъщност беше изненада. Следва още пълнеж като Big Freeze, Save Me и Liquid State. Последните две са написани и изпяти от басиста на Muse - Christopher Wolsteholme и отразяват борбата му с алкохолизма. Звучат по-чуждо на Muse и от Panic Station. Звученето на последните 2 композиции - The 2nd Law:Unsustainable и Isolated System са ни познати от трейлъра, който Muse пуснаха някъде в началото на лятото и това е въпросния Skrillex homage. Те също могат да минат за пълнеж, защото са абсолютно самоцелни. Матю Белами вие на фона на някакви тревожни цигулки и Скрилексов бростеп, докато някаква жена обяснява за термодинамиката и ентропията, правейки паралели със световната икономическа обстановка. Това е някакъв трик за бедните духом, щото мен ако толкова ме интересува каква е икономическата обстановка, ще чета анализи в The Economist, вместо да разчитам на Muse артистично и стилизирано да ми поднасят термодинамични алегории. Тя и термодинамиката не ме вълнува особено, щото я учих втори курс и честно казано беше по-скучна, отколкото я изкарват тук, но пък Мюз открай време са си флагшип банда за млади хора, които обичат да слушат за черни дупки, свиващи се вселени, сблъсъци на неутронни звезди и в същото време да бъдат готини.

Нещо се изморих. Мисля, че ми хванахте идеята и смятам да приключвам.
Ясно е, че Muse никога няма да направят нещо толкова яко като Absolution (Silver-e, май ти го беше казал някога това), но поне да не се излагат. Във Втория Закон има доста моменти на излагация и не съм сигурна дали могат да преборят добрите моменти. Има ги дотолкова, че Маdness ще ви се стори китка на фона на повечето останал материал. Нека да е грях, ама като я пуснат по радиото и се радам. The 2nd Law има и добри страни, но те са обкръжени от някакви недомислици, безмислици и измислици, и потъват някъде там в калта. От време на време проблясват на слънце, но само ако се вгледате внимателно.
И нека завърша позитивно - не знам дали Muse са способни да извадят нещо по-лошо, така че гледам с вяра в светлото бъдещe (и скачам на леглото, слушайки Supremacy).



6.5/10