Muse - The 2nd Law (2012)

Muse с времето се разгърнаха като странна смеска между гийкове и фешън любители, което ме накара да ги чувствам по-близки в личeн план, но за жалост - заедно с имидж бонусите - градуса на музиката им започна да пада, а ентропията и да нараства. Не знам дали точно това са имали предвид, като са избрали за заглавие на 6-я си албум "Втория Закон" ( -на термодинамиката), но го намирам за доста удачен. Такава ентропия е този албум, че след него е много вероятно групата да достигне до топлинна смърт. От няколко дни го слушам и мнението ми все още не може да достигне равновесно състояние, та реших да не го бавя повече и да нахвърлям кво-що ми дойде на акъла, белким се изясня и за себе си.

genre: hell if I know

01 – Supremacy
02 – Madness
03 – Panic Station
04 – Prelude
05 – Survival
06 – Follow Me
07 – Animals
08 – Explorers
09 – Big Freeze
10 – Save Me
11 – Liquid State
12 – The 2nd Law Unsustainable
13 – The 2nd Law Isolated System

Това на обложката не е неоново глухарче (макар на мен винаги да ми е напомняло на карфиол по някаква причина), а изображение от Human Connectome Project, което нагледно представяло в неонови цветове пътищата, по които човешкия мозък обработвал информация, или нещо от този сорт.
Неотдавна ви пуснах видеото-реклама на парфюм Madness by Gucci, така де, намазания клип на Madness със скъпоплатената моделка Erin Wasson, а скоро се очаква да излезе и видео към Panic Station, която е най-големия wtf момент в албума, поне лично за мен - звучи като смеска м/у Another One Bites The Dust на Queen, Superstition на Stevie Wonder и Thriller на Michael Jackson.



Песента не е лоша, но е толкова нова като звучене за Muse, че няма как да не се притесни човек. Май нея трябваше да пуснат за Олимпиадата, не Survival, която по-приляга на руски военен парад, отколкото на позитивно, обединяващо човечеството спортно мероприятие.
Като споменах Queen по-горе, е редно да цитирам едни много уместен коментар на албума:

"it is like they ate some freddie mercury acid tablets and just wigged out".

Queen-homage-a беше широко застъпен и в The Resistance, но там поне бяха последователни, албума си имаше някаква концептуална структура, докато тука е пълен миш-маш. Queen-омъджа стои до Radiohead-омъджа и до Skrillex-омъджа (твърде е млад за такова нещо, ама нейсе). Първенеца Supremacy, която е моят личен фаворит в албума и звучи като перфектнния opening на някой Бонд филм с Дениъл Крейг, е следвана от радиофоничната поп Лудост, а веднага след нея от нищото - фънк рок с Panic Station. След нея още малко Queen homage със Survival, после някаква смърдяща на Nero drop-боза Follow Me, която - ако последваме - ни отвежда до срещата на Сантана и Radiohead в Animals. Сигурна съм, че от това описание вече сте любопитни да чуете Animals.



След нея идва по-скоро безличната Explorers, при която пак получавам Radiohead-ски дежавюта, този път от No Surprises, което всъщност беше изненада. Следва още пълнеж като Big Freeze, Save Me и Liquid State. Последните две са написани и изпяти от басиста на Muse - Christopher Wolsteholme и отразяват борбата му с алкохолизма. Звучат по-чуждо на Muse и от Panic Station. Звученето на последните 2 композиции - The 2nd Law:Unsustainable и Isolated System са ни познати от трейлъра, който Muse пуснаха някъде в началото на лятото и това е въпросния Skrillex homage. Те също могат да минат за пълнеж, защото са абсолютно самоцелни. Матю Белами вие на фона на някакви тревожни цигулки и Скрилексов бростеп, докато някаква жена обяснява за термодинамиката и ентропията, правейки паралели със световната икономическа обстановка. Това е някакъв трик за бедните духом, щото мен ако толкова ме интересува каква е икономическата обстановка, ще чета анализи в The Economist, вместо да разчитам на Muse артистично и стилизирано да ми поднасят термодинамични алегории. Тя и термодинамиката не ме вълнува особено, щото я учих втори курс и честно казано беше по-скучна, отколкото я изкарват тук, но пък Мюз открай време са си флагшип банда за млади хора, които обичат да слушат за черни дупки, свиващи се вселени, сблъсъци на неутронни звезди и в същото време да бъдат готини.

Нещо се изморих. Мисля, че ми хванахте идеята и смятам да приключвам.
Ясно е, че Muse никога няма да направят нещо толкова яко като Absolution (Silver-e, май ти го беше казал някога това), но поне да не се излагат. Във Втория Закон има доста моменти на излагация и не съм сигурна дали могат да преборят добрите моменти. Има ги дотолкова, че Маdness ще ви се стори китка на фона на повечето останал материал. Нека да е грях, ама като я пуснат по радиото и се радам. The 2nd Law има и добри страни, но те са обкръжени от някакви недомислици, безмислици и измислици, и потъват някъде там в калта. От време на време проблясват на слънце, но само ако се вгледате внимателно.
И нека завърша позитивно - не знам дали Muse са способни да извадят нещо по-лошо, така че гледам с вяра в светлото бъдещe (и скачам на леглото, слушайки Supremacy).



6.5/10

Коментари

Unknown каза…
Тц, и тук няма да е консенсус. :) Хич даже.

Изненадващо го нагълтах на екс, и искам още и още и още... Това трябва да се слуша с широко отпушени уши и дълбоко замразен мозък, и е страшен кеф от-до (почти). Абсолютно всичко е като извадено от дузина дискографии на иконични групи и изпълнители (и то по толкова очевиден начин, че човек може да го хване срам, че ако тръгне да посочва референциите може да стане банален), обаче пак цялото си звучи толкова Muse, че няма накъде.

Абсолютно съм съгласен с това:

"Мюз открай време са си флагшип банда за млади хора, които обичат да слушат за черни дупки, свиващи се вселени, сблъсъци на неутронни звезди и в същото време да бъдат готини"

И пак искам още.

Този тип
, btw, го е завършил много добре:

"My good friend and I were discussing the finer points of Muse’s evolution; he said they’ve finally completed the progression from Radiohead to Queen. They’ve gone “Full Queen,” if you will.. I added by clarifying that they’ve gone from orchestral Queen to funky gay Queen. On The 2nd Law, they’ve made their most dance-friendly record yet. And I am elated, good taste be damned."

Да, аз го казах онова, че няма никога да надскочат Абсолюшъна, ама то това сигурно са го казали хиляди хора по света. :)

Не искам да звуча притеснително, но тоя Втори закон ще е едно от нещата, които ще изтъркам от въртене.

PS: Де да имахме тоя късмет Supremacy да отвори Skyfall, ама, фак, май са набутали Adele.
Lu каза…
Хахаха, референциите наистина са ужасно очевидни, чак човека от твоя линк посочва почти същите неща, които и аз съм забелязала, все едно съм го преписала оттам. Само дето той е екзалтиран, а аз съм отегчена.
"And I am elated, good taste be damned." Това май сумира нещата. :)

Слушай си го, лошо няма. Тоя албум или ще го заобичаш, или ще го заплюеш, май няма мегдан за средни положения.

Жалко за Скайфола.
Unknown каза…
Ама 6.5/10 не е ли средно положение малко над средното? :)
Lu каза…
Съвсем очаквано идва този въпрос. :)
Аз пиша само за неща, които се класират над 6. Мисля че само веднъж-два пъти съм писала за нещо по-ниско и то за ташак.
Така че 6.5 е ниско по моите критерии. Иначе гледано обективно, Muse са си Muse и не могат да изкарат някакво пълно лайно и не мога да не им призная опита и техниката. Да, покриват санитарния минимум, албума е слушаем, има добри моменти, но чисто субективно бях разочарована от липсата на нещо, което да накара ченето ми да висне ( в добрия смисъл) и прекаленото изобилие на неща, които намирам за излишни.
soregashi каза…
Албума го заобичваш като го чуеш на живо. Иначе мнението ми е горе-долу същото, ама фенщината си е фенщина и го въртя честичко :|
Lu каза…
То повечето неща, като ги чуеш наживо, ги заобичваш повече. Намесени са много фактори, сред които нивото на шума, влиянието на звуковите вълни върху жлезите с вътрешна секреция, евентуално наличие на алкохол в кръвта и други смекчаващи вината обстоятелства. Няма лошо, все пак има къде къде по-лоши неща, които можеш да въртиш. Дето се пееше: "always look on the bright side of life". :D
Симпатичен блог, м/у другото, ще те следя. И GW2 ftw!

Популярни публикации от този блог

Честит ми рожден ден!

3 години trains in the night

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)