Florence + The Machine - Ceremonials (2011)

Няма кво да ви бавя и да мисля ревю. Ей го на новия албум на г-ца Флорънс, предлагам да слушаме и коментираме заедно.
Ако ми остане време тия дни (което е малко вероятно), може и да плясна някакво ревю, но от друга страна не знам какво да кажа за новия и албум - той е всичко, което сме очаквали - песните отново са монументално изригване на червенокосия вулкан със специфична бленда (слагам тази дума, защото е модерна напоследък), придружени от много бас и барабани + звънчета и арфа, разбира се.
Единствения неприятен момент е, че по някое време тази успешна, но не много разнообразна комбинация, почва да втръсва.

genre: indie pop, indie rock, baroque pop

01. Only If For Night
02. Shake It Out
03. What The Water Gave Me
04. Never Let Me Go
05. Breaking Down
06. Lover To Lover
07. No Light, No Light
08. Seven Devils
09. Heartline
10. Spectrum
11. All This And Heaven Too
12. Leave My Body
13. Remain Nameless
14. Strangeness And Charm
15. Bedroom Hymns
16. What The Water Gave Me (Demo)
17. Landscape (Demo)
18. Heartlines (Acoustic)
19. Shake It Out (Acoustic)
20. Breaking Down (Acoustic)



7.6/10

Коментари

Violka-Antevasin каза…
Много харесвам Florence и винаги съм се радвала на акустичните версии в албума й, вече и във втория ))
А иначе "Shake it out" ми хареса особено много.
31 октомври 2011 г. в 0:32
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р
Прочетете още

3 години trains in the night

Изображение
Още една годинка се изтърколи и блога ми чукна сакралната възраст 3 години. Напоследък малко съм го занемарила, защото едно че нямам време (сефте) и второ - не излиза кой знае какво, а за глупости не ми се пише, но продължавам да се ослушвам за интересни неща. Не ми се пише, но пък с картинките нямам проблем, щом е за глупости. Честит празник на всички дами и на майките на всички, които ме четат. Това все едно го каза Шамара.
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лондон. Изборите, коит
Прочетете още