Red Snapper - Key (2011)

Довчера бях забравила, че Red Snapper съществуват. Те хората изкарали нов албум.

genre: electronic, downtempo, trip-hop, acid jazz

1.In Your Backs
2.Chimee
3.Biffa Bacon
4.Jack
5.Spikey
6.Architectronic
7.Take Your Medicine
8.Loveboat
9.Eye Liner Stab
10.Great First Touch
11.Racing Snake
12.Off Balance
13.Fat Roller
14.You Read My Cards Wrong

Албума е доста омешана работа, като на моменти бие на Morphine, на моменти на The Cinematic Orchestra, на моменти на някакъв пост рок (тук възможните имена са много), на моменти на нещо друго. Последното, което помня от Red Snapper, е Our Aim Is To Satisfy, ама и него не го помня много, щото беше отдавна. Сега виждам, че от 2008-а имат още някакъв албум, който очевидно съм пропуснала да чуя, така че не мога да се изкажа дали и какви изменения са настъпили в звученето им. В крайна сметка важното е, че албума е доста приятен за слушане. В него можем да чуем и вокалите на Gavin Clark, който работи с UNKLE.



7.3/10

Коментари

Анонимен каза…
Отдавна ги следя изкъсо, всъщност точно тези не съм преставал от 1вия албум още - имам се за голям почитател. Дълго време се лутаха в търсенето на образ след раздялата през 2002, имаше други проекти, събрани са отново от 2008, но с разлики в състава - вече няма вокалисти. Key трябваше да излезе оше 2010 по това време, но едва сега е факт. За него мисля, че ще трябва да разчита повечко на нови фенове, щото (класически) 90тарски снепър почти не остана. Сега и този рок малко ме издразни. Давам му 6/10, а най-много пъти чух Architectronic, това е моят фаворит като че ли.
Всичко което пиша обаче не означава, че са по-малко велика банда и продължавам да мечтая как подскачам на Hot Flush или The Tunnel, изсвирени на живо у нас.

+ поздрави за ревюто!
29 април 2011 г. в 14:35
Lu каза…
И аз си припомних разни стари неща тия дни и наистина Key е доста рок, както правилно отбеляза. Отначало и на мен ми се стори по-слаб, но след няколко слушания почват да се откриват разни много радващи моменти.
Иначе ревю е силно казано, но все пак благодаря. :)
30 април 2011 г. в 10:29
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р...
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лон...
Прочетете още