CatPeople - Love Battle (2011)
Преди много време съм споменавала за CatPeople, тъй като много ги обичам. Тяхната wannabe Interpol музика е толкова старателна и изпипана, че не оставя гаден вкус за безидейно копиране, а за страхотен трибют. С последния албум Love Battle нещата обаче не стоят така - кривнали са от стила, с който ги познавам и обичам, и са се запътили към така модерното фолк инди (eeew!).
genre: alternative, indie folk
01. Sorry
02. Rana
03. Fat Rat
04. Safari
05. Love Battle
06. Secret Life (A Japanese Story)
07. Fishes With Big mouth
08. She Was An Astronaut
09. The Horse Parade
10. I’m So Sorry
Към фолк индито имам лична жанрова непоносимост, която не мога да си обясня. Всъщност предполагам корена на проблема е в непоносимостта ми към всякакъв вид фолк музика, с малки изключения. Не че самата музика е кофти де, ситуацията е идентична на алергия. При все това този албум не ми докара колики, тъй като CatPeople са ми много приятни (музикално и визуално), както споменах по-горе. Чудесният студен и отсечен като бетонов куб вокал на Адриан сега е омекнал като гъба с изтекъл срок на годност и се разлива благо, придружен от беквокали припяващи оооо-ооооо! аааа-ааааа-ууууу!. Give me a break. Двугласът много ме кефи като похват, но в случая, когато на един вокал партнират няколко човека, направо ме изприщва. И аранжимента е променен в синхрон - сега е много по-богат на инструменти, орнаменти и фрагменти. Което е чудесно, освен ако не си падате по минимализма.
Всъщност албума не е лош, ако ви харесва такъв вид музика. Дори аз самата го намирам за приятен и слушаем, ама няма да им простя, че заебаха постпънка.
7.2/10
01. Sorry
02. Rana
03. Fat Rat
04. Safari
05. Love Battle
06. Secret Life (A Japanese Story)
07. Fishes With Big mouth
08. She Was An Astronaut
09. The Horse Parade
10. I’m So Sorry
Към фолк индито имам лична жанрова непоносимост, която не мога да си обясня. Всъщност предполагам корена на проблема е в непоносимостта ми към всякакъв вид фолк музика, с малки изключения. Не че самата музика е кофти де, ситуацията е идентична на алергия. При все това този албум не ми докара колики, тъй като CatPeople са ми много приятни (музикално и визуално), както споменах по-горе. Чудесният студен и отсечен като бетонов куб вокал на Адриан сега е омекнал като гъба с изтекъл срок на годност и се разлива благо, придружен от беквокали припяващи оооо-ооооо! аааа-ааааа-ууууу!. Give me a break. Двугласът много ме кефи като похват, но в случая, когато на един вокал партнират няколко човека, направо ме изприщва. И аранжимента е променен в синхрон - сега е много по-богат на инструменти, орнаменти и фрагменти. Което е чудесно, освен ако не си падате по минимализма.
Всъщност албума не е лош, ако ви харесва такъв вид музика. Дори аз самата го намирам за приятен и слушаем, ама няма да им простя, че заебаха постпънка.
7.2/10
Коментари