The Kids Are All Right - OST (2010)

Последната творба на Лиза Чолоденко The Kids Are All Right, освен интересна фабула и добра актьорска игра (да се надяваме), ни е приготвила и очарователна музика. Класики и съвременни инди величия с обединени усилия създават един добър саундтрак с подчертан ретро фийлинг.

genre: VA, soundtrack, indie, pop, rock

1. The Youth (MGMT)
2. Black Country Rock (David Bowie)
3. Sundown Syndrome (Tame Impala)
4. When I Grow Up (Fever Ray)
5. Out In The Woods (Leon Russell)
6. Milk Man (Deerhoof)
7. The New World (X)
8. Same High (Uh Huh Her)
9. Win (David Bowie)
10. Slippin’ (Quadron)
11. All I Want (Joni Mitchell)
12. Knife (CSS)
13. Blues Alley (Ge-ology ft. Yukimi Nagano)
14. Galatea’s Guitar (Gabor Szabo)
15. Good Lovin’ (Betty Wright)
16. Blue Cash (Deerhoof)
17. Fortune (Little Dragon)

Замислям се колко се е върнала назад музиката в звученето си, след като парче на Tame Impala, издадено миналата година, стои съвсем адекватно до песен на Дейвид Боуи, издадена 1970-a.
О, времена, о, нрави!
Оф, кви глупости говоря... Слагам песента на хубавиците от Uh Huh Her, щото е чудесна.



На какво друго исках да обърна внимание... О, да, на нещо много галещо слиха и окото - Юкими Нагано, вокалистката на Little Dragon. Тук, както вероятно сте забелязали, имаме една песен на споменатата шведска формация, както и едно участие на Юкими соло. Слагам него, понеже Fortune съм го споменавала в поста за последния им албум... който май ще си пусна сега, след като се сетих.

Ето и колаборацията с Ge-ology, резултата е превъзходен и мисля да го проуча тоя младеж.



7.3/10

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р...
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лон...
Прочетете още